73 348 жилища е изброила статистиката в град Русе. От тях 16 578 къщи и апартаменти стоят необитаеми. Това представлява 22%, иначе казано, малко повече от една пета от всички жилища в града пустеят. 
При това данните са от статистическата информация за 2011 година. Което пък навежда на размисъл колко още къщи са опустели за последните девет години. Както и кой и защо купува новите апартаменти в неизброимите жилищни кооперации, които се строят буквално денонощно, особено в последно време. Защото реалността показва, че  ако за някой отрасъл не съществува нито корона криза, нито икономическа, нито демографска - това е именно частното жилищно строителство. А в същото време други числа посочват недвусмислено, че само някакви си двайсетина години населението само на град Русе се е стопило с около 36 000 души. При преброяването през 1985 година в града са живели над 186 хиляди души. През 2011 г. те вече са 149 134, а само пет години по-късно Русе вече остава със 149 134 човека. С колко е намаляло населението на официално все още четвъртия по големина град в страната предстои да видим само след няколко месеца, когато приключи поредно национално преброяване, което предстои да се проведе в началото на следващата година.
Тези и други данни, които провокират размисъл и отвеждат към едни не особено оптимистични перспективи, се съдържат в общия устройствен план на община Русе, който се прави за пръв път и предстои да бъде гласуван от Общинския съвет в четвъртък. Този план, който би трябвало да е основната рамка, която да определя как ще се развива в урбанистично отношение градът през следващите десетина години, съдържа любопитни и провокиращи данни най-вече по отношение на относително недалечното минало. По отношение на бъдещето, което по презумпция би трябвало да се съдържа или поне да се очертава в него, трудно би могло да се каже, че той предизвиква интерес - най-вече защото той представлява именно рамка, като посочва посоките на развитие повече „по принцип“.
Предвижда се развитие на зелени зони, отваряне на града към Дунава, градско строителство, съобразено с характерите на различните градски райони - тоест, в централната част, където съществуват ценни в архитектурно и историческо отношение сгради, новото строителство не бива да е такова, че да закрива или, не дай, боже, да разрушава подобни здания и цели ансамбли.
 На няколко места в плана се цитира „вече взетото решение за изграждането на автомагистрала Русе-Велико Търново“ и това „решение“ се посочва като фактор, който ще определя развитието на града в различни измерения. Като русенци, които добре знаят стойността на подобни „решения“, вземани неизброимо много пъти, можем само да предполагаме какво ще се случи с маркираните добри намерения в плана, който ще бъде гласуван на 22 октомври - щом като неговите автори си представят „автомагистралата Русе-Велико Търново“ като факт в обозримо бъдеще - та да я вземат за отправна точка. 
Може би и затова по-любопитно, и вероятно по-смислено е, на този етап, 
преди да сме видели с очите си как багери и валяци правят магистралата
да се вгледаме в данните, изнесени в основната част на Общия устройствен план - те във всеки случай биха могли да ни накарат да си направим някои съпоставки и констатации, които да формират една относително реална картина за това какво русенци биха могли да очакват в близко бъдеще. 
Най-фрапиращите факти са свързани с демографската картина. Към вече цитираните данни за броя на населението в град Русе ще добавим още един щрих. Населението на общината към края на 2016 г. е 161 838 души, което съставлява 72,4% от общото население на Русенска област, което пък е 223 489 души. Спрямо 2011 г. жителите на общината са намалели с 3%. Жителите на областта за същия период са намалели с 4,4%. 
Хората на възраст между 15 и 64 години в общината през 2016 година са били 65,6 на сто от цялото население. Децата до 14 години са 12,9 на сто, а възрастните над 65 години - 20,6 процента. Делът на хората в диапазона 15-64 години за пет години е намалял. Другите две възрастови групи се увеличават - по-малко децата /с 0,8%/, повече пенсионерите - с 2.2%. 
Точно това увеличение е част от една не особено радостна тенденция. Специалистите говорят за коефициент на възрастовата зависимост: този коефициент показва колко е броят на „зависимите“ възрасти (под 15 и на 65 и повече години) на 100 човека от населението в „независимите“ възрасти (от 15 до 64 години). С други думи, колко души издържат с доходите си хората, които биха могли да работят и да осигуряват препитанието си. За община Русе този коефициент през 2011 година е бил 43,8 на сто, а през 2016 година вече е 50,3 на сто. Темповете на нарастване на този показател за общината за по-високи от тези за страната - 6,5 процентни пункта растеж спрямо 5,9 за страната. 
Друг 
показател, който недвусмислено сочи една тъжна тенденция
е така нареченият коефициент на демографско заместване - той пък показва отношението между броя на населението във вливащата се възрастова група 15-19 г. и излизащата група 60-64 г. от трудоспособното население, тоест съотношението между потенциалните бъдещи производители на БВП и на потенциалните потребители на пенсионните фондове. 
За община Русе през 2011 г. този коефициент е бил 63,6 на сто, а през 2016 година вече е спаднал до 56,4 на сто. Не особено утешително звучи изводът на авторите на общия устройствен план: „Процесът за община Русе е аналогичен с този за страната. През 2011 г. стойността на показателя е близо 64 души, а през 2016 г. намалява силно до 57 души, които заместват 100 излизащи от трудоспособна възраст. Тенденцията в общината е по-силно изразена - намалението за периода е със 7,2 процентни пункта спрямо 4,9 за страната“.
Като знаем данните за намаляващия брой на деца в детските градини и това, че броят на седмокласниците в русенските училища само за една учебна година стават с почти 300 по-малко, трудно бихме могли да се надяваме на някакво чудо, което да възстанови баланса между различните групи население в Русе. 
В крайна сметка, такива са и изводите в тази глава в общия устройствен план. В него се казва: „Анализът на населението като източник на работна сила, икономическата активност и заетостта показват съществуващи проблеми. Увеличава се демографското натоварване на населението в общината, тоест на 100 лица в активните възрасти се падат за издръжка все повече лица от неактивните. Засега това натоварване е по-слабо от общото за страната, но темповете на нарастването на за общината са по-интензивни“. 
Възпроизводството на трудовите ресурси в общината също следва негативна тенденция, по-задълбочена от общата за страната. Тази негативна тенденция е интензивна и задълбочаваща се. През 2016 г. 
100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 50 души 
на възраст 15-19 години (влизащи в трудоспособна възраст), което е едва половината от необходимото, за да има пълно заместване на работната сила“.
Градът на химическата и машиностроителната индустрия - родените преди 90-те години на миналия век ще разберат за какво говоря - днес има сравнително малко поводи за гордост. В годините на най-свирепите хлорни обгазявания от румънския комбинат „Верахим“ един френски специалист, озовал се в Русе, беше възкликнал: „За първи път виждам град, който от трите си страни да е заобиколен с огромни промишлени зони, а от четвъртата му страна е реката, през която пък идва другата беда- обгазяването!“.
Сега промишлените ни зони се водят две. Но от миналото промишлено величие - което в голяма степен беше и страдание, не е останало почти нищо. Цифрите го потвърждават: през 2105 година регистрираните нефинансови предприятия в Русе са наброявали 
9899 предприятия, като 8922 от тях са... микропредприятия!  
с до 9 човека персонал! От останалите 762 са малки предприятия /от 10 до 49 души персонал/, 185 са средни /50-249 работещи в тях/. При това произведеният в общината  през 2015 г. БВП Русе е 1924 млн. лв. по текущи цени, обясняват специалистите. Растежът на БВП по съпоставими цени в сравнение с 2008 г. бил 3,9% - което спецовете окачествяват като „недостатъчна динамика“, тъй като за същия период растежът на БВП за страната бил 11,3%. Дали и с колко да сме „отхвръкнали“ нагоре за петте години от 2015 досега? По-скоро надали сме отлепили кой знае колко. Като погледнем и централната търговска улица на града, която в някаква степен е мерител на покупателната способност на редовия гражданин - и като отброим как само за последните няколко месеца от лятото насам там към затворените преди дузина магазини се прибавиха поне още толкова - става окончателно ясно, че нямаме кой знае какви основания да празнуваме. 
С надеждата все пак да открием нещо ако не по-оптимистично, поне по-приятно за размисъл, продължаваме четенето на Общия устройствен план. За да попаднем на поредните печални данни. 
Оказва се, че значителна част от сградния фонд в общината - 89,3%, е построен до 1990 година. В селата на общината този дял е още по-голям - 92,3%. Половината от сградите в общината са построени до 1970 г., а едва 4,2% са построени след 2001 г. (от тях - 0,8% или 139 сгради - след 2010 година). Едва ли за някого е изненада, че 92,2% от построеното след 2001 г. са в град Русе. 
Панелните сгради са 442 в цялата община - докато тухлените са 23 135. Преобладават едноетажните - те са 17 318. 
На шест и повече етажа са едва 568 сгради, от тях 566 са в Русе
останалите две са в другия град в общината - Мартен. Жилищните блокове и кооперации са 1620 Ц 1604 са в Русе, а къщите са 18 168 /в Русе те са 8130.
От всичките 86 107 жилища в цялата община /от тях 74 348 са в Русе/ - 11 094 са с по една стая /едностайните в Русе са 10 462/. С шест и повече стаи разполагат 1277 жилища в общината. От тях в Русе са 626, 135 са в Николово, 102 в Басарбово, 87 в Мартен, 68 в Семерджиево, 40 в Бъзън и т.н. 
При това в 2414 от всички жилища... няма водопровод! 2076 от жилищата без течаща вода са в град Русе. 273 са без вода в Николово. 
Но и това не е всичко - в 183 от обитаваните от жители на Града на свободния дух жилища няма тоалетна!  Без тази цивилизационна придобивка са 45 жилища в Бъзън, 37 в Мартен, 13 в Николово, 9 в Тетово - общо 313 без WC в цялата община. В страната-членка на Европейския съюз. Всъщност, в Русе само 73.3% от жилищата имат тоалетна вътре, останалите са извън дома или, както вече стана ясно, няма такава изобщо.