Една-единствена старинна чешма, строена в самото начало на 19 век, е останала запазена в Русе. За нея се подозира, че е първата направена обществена чешма по трасето на водопровода, изграден от известния турски управител на Русчук Исмаил ага Тръстениклизаде. Агата прави водопровода през 1805 г. и така в града е докарана вода от местността Извор дере край Средна кула. Вероятно градежът на чешмата, която днес се намира в двора на основно училище „Ангел Кънчев“, датира от този период. 
Днес този старинен паметник тъне в немара. А той може много да разкаже и за историята на водоснабдяването, и за архитектурните традиции тогава, а и за морала на тогавашните хора. Все още личи, че тя е построена от тухли и е облицована и отвътре, и отвън с камък. 
Шестоъгълната постройка е висока над 2,5 метра
от всичките й шест страни са излизали чучури /два от тях са запазени, единият е запълнен с цимент/ е оформена с колони, декоративни первази, фризове и орнаменти. При вглеждане все още могат да се видят следи от някогашни надписи - те обаче се губят сред по-пресните подписи от сорта на „Пешо беше тук“, а всичко това потъва в плетениците на драсканиците със спрей. 
От едната страна каменната плоча е счупена и големи отломки от нея са захвърлени във вътрешността на шестоъгълната кула. Вътре е пълно с отпадъци - опаковки от вафли и снаксове, шишета от боза, хартии и дори кенчета от бира. Зейналият отвор е бил прикрит с голямо парче велпапе от скъсан кашон, което, разбира се, не е никаква преграда за порива на учениците да използват каменния шестоъгълник като контейнер за смет. Дали някой в училището е обяснил на децата какво е това в  школския двор и 
колко безценна е била течащата вода преди над 200 години за русчуклии
които дотогава са вадили вода за пиене и миене от кладенци и от Дунава? Защото децата в ОУ „Ангел Кънчев“ всъщност имат привилегията да виждат всеки ден едно уникално свидетелство за отдавна отминала епоха - за посещение на такива старини хората по света си купуват билети... 
Всъщност тази чешма е уникален артефакт, разказващ за онази „революция“ във водоснабдяването на Русе преди два века и нещо. Тогава валията Тръстениклизаде разпорежда строителството на водопровода от Буйна Яна, като се използва естествената денивелация на местността. По глинени тръби водата преминавала през една от петте входни порти - Кюнт Капу /“кюнт“ означава кюнец, тръба/, а оттам е отивала към двора на сегашното училище, за да продължи пътя си през града. Друга чешма е била изградена на мястото, където днес е фонтанът пред Историческия музей с женските скулптури на  Любомир Далчев. Историческите сведения сочат, че тогава са били построени 48 непрекъснато течащи чешми, на всяка от тях пишело: „От тази чешма тече животворна вода. 
Посетителю честити, пий тази вода, за да се освежиш
При това Исмаил ага Тръстениклизаде не само решително и енергично осигурява водоснабдяването на Русе, но и основава вакъф - благотворително дружество, което управлява приходи от негови лични имоти, дадени под наем, като парите са отивали за поддръжка на чешмите и за заплати.
За съжаление, въпреки че строителството на водопровода в Русчук несъмнено е било епохално събитие, все пак то не дава пореден шанс на града да се похвали с това, че и водоснабдяването е от онези „първи за страната неща“, които дават възможност на града да излиза многократно с един гърди пред всички останали в държавата. 
Работата е там, че по времето, по което русчуклии се радват на течаща вода, която пият и с която се мият, в Разград водоснабдяването е факт от 1792 година. Човекът, когото тогавашните жители на града са благославяли и за когото са отправяли горещи и пламенни молитви, се нарича Хаджи Юмер Ага. „...някой си благодетел Омер-ага... чрез това благодеяние (хайрат) той е снабдил града с толкова много вода, щото била достатъчна да задоволи даже и град по-голям отколкото Ески Джумая... Честита да бъде тази щастлива година, която е означена с думата „Невреса“ (1792).
Подобно на Ферхад, продупчи планини и докара изобилна вода
Това е достатъчно, за да се поменува свещеното му име във всички вери“ - това гласи надпис на три големи надписни камъка на улица „Борисовска“ в Разград, цитиран от изследователя А.Явашов.
Няколко години по-късно този благодетелски жест прави за русчуклии и тукашният аян - Исмаил ага Тръстениклизаде. 
Кой е този човек? 
Със сигурност той е спорна и противоречива личност, за която най-вероятно все още не е казано всичко. Властолюбив, честолюбив, непокорен - и в същото време очевидно прозорлив и далновиден.  
Исмаил Тръстениклизаде произлиза от богато семейство с наследствени владения в Тръстеник. През 1791 година, по време на масовите дезертирания от османската армия по време на тогавашната Руско-турска война, неговият брат Омер, аян /феодал/ на Русе, е осъден на смърт и екзекутиран. Самият Исмаил е осъден като съучастник, но успява да избяга и се укрива първо при Чингиз Мехмед Герай във Върбица, а после във Видин. След това става кърджалия и оглавява банда в Плевенско, която е известна с нападенията си край Свищов и Разград. През 1794 година самият той е нападнат от засада от силистренския валия Хаджи Хасан ага на остров в Дунава, бандата му е избита, а той едва успява да се спаси с бягство. 
По-късно Тръстениклизаде е помилван от Високата порта
благодарение на ходатайството на видния фанариот Александър Ипсиланти-старши и се връща в Русе, а през 1795 г. се обявява за аян на града. Правителството признава поста му и малко по-късно негови войници подпомагат официалната власт да си възвърне Плевен, контролиран от отцепника Осман Пазвантоглу. Впрочем, както пише известната българска изследователка и писателка Вера Мутафчиева, именно Тръстениклизаде и Пазватоглу са били смятани от султанската власт за едни от най-големите разбойници и анархисти. Но ето че към края на 1796 година Тръстениклизаде, контролиращ Русенско, Разградско и Свищовско, остава единственият лоялен към султана аян в Северна България. А в началото на 1798 година отблъсква опита на свързани с Пазвантоглу кърджалии да превземат Русе. Две години по-късно русчушкият владетел е назначен за управител и на Търново, а в края на 1800 година е обявен за командващ проправителствените сили в Северна България с титлата башбог. 
През 1805 г. Исмаил Тръстениклизаде открито спира да се подчинява на централното правителство, мобилизира голяма армия с части на подчинените му аяни, завзема нови територии, а през лятото на 1806 г. застава начело на хаотичните бунтове и дори подготвя поход към Цариград. Застрелян е на 16 август 1806 година в неговия чифлик в Тръстеник, най-вероятната от версиите е, че убийството му е организирано от правителството.
Каква ще бъде съдбата на единствената запазена /засега/ вековна чешма
която остава може би и единствен реален знак за далновидността на Исмаил ага Тръстениклизаде?
Разговарял съм с проф.Николай Ненов, директора на Историческия музей, иска ми се да разработим проект, който да спечели финансиране и да можем да реставрираме старинната чешма. Това каза зам.-кметът Енчо Енчев - допреди година той беше директор на ОУ „Ангел Кънчев“, а и той, и Ненов са възпитаници на това училище. Професорът се ангажира да намери програма, по която да се кандидатства с проект, каза Енчев. Ще оформим пространството, ще направим озеленяване, ще поставим пейки - учениците ще провеждат уроци на открито, ще бъде осигурен и достъп за граждани, добави той. 
Сега остава да се види колко време ще се търси програма за проекта, за да не бъде окончателно и безвъзвратно заличено това, което преди два века е направил в Русе валията, за когото течащата вода е била белег за цивилизованост.