800-годишнината от създаването на големия манастир-лавра „Св. Архангел Михаил“ край село Иваново естествено насочва погледите към личността на неговия основател. Това е свети патриарх Йоаким I, виден български духовен водач, живял в края на XII и първата половина на XIII век, на когото вестник „Утро“ неотдавна обърна необходимото внимание.
През Средновековието църквата е била пряко свързана с държавната политика. Липсата на самостоятелна църква е носела опасността от чуждо вмешателство в религиозния и в политическия живот на страната. И щом е съществувало разбирането за неразривна връзка между държавната и църковната власт, то естествено е идвал и стремежът към постигането на църковна независимост. 
Св.Йоаким е живял в подходящ момент от историята на Второто българско царство 
за решаването на този въпрос. Това е времето на цар Иван Асен II, когато средновековната ни държава е голяма, мощна, авторитетна. Въпреки големия принос на св.Йоаким към българското историческо развитие, информацията за него е сравнително оскъдна. По-долу ще посочим основните исторически извори, от които черпим данни за делата на Първия Търновски патриарх.
Основен източник е Проложното му житие. Текстът засега е познат само от един препис, открит от акад.Иван Снегаров в средата на XX век. Този ценен представител на домашната ни писмена традиция проследява живота на светеца от рождението му до неговата кончина. В живота на светците средновековните хора са виждали примера за своето духовно израстване и така житията били сред най-търсените литературни жанрове. Работейки с житието на св.Йоаким, изследователят се изправя пред два съществени проблема. От една страна, текстът е непълен, защото са откъснати един или няколко листа. Вероятно в липсващата част се е разказвало за събитията, довели до възобновяването на Българската патриаршия през 1235 г. 
На базата на другите извори 
донякъде може да се направи „сглобяване на пъзела“ 
и възстановяване на историческата последователност. От друга страна, стои въпросът доколко е надеждна информацията, защото в житията се прославят светците чрез идеализация. Обаче немалко специалисти с основание забелязват в Йоакимовото житие наличието на конкретна информация и това в голяма степен се отнася до пребиваването му в днешния Русенски край. Посочени са географски ориентири, патрони на изсечените скални обители, имена на ученици, контакти с царския двор. Очевидно неизвестният автор е бил много добре запознат с този период от живота на Йоаким, а може би дори е бил негов ученик и двамата заедно са пребивавали в Поломието. 
Много ценен извор е така нареченият Борилов синодик. В него е поместен летописен разказ за възобновяването на Българската патриаршия. Проследени са контактите на цар Иван Асен II с Никейския император Йоан III Дука Ватаци и Вселенския патриарх Герман II. В Бориловия синодик се съдържа разказ за съгласието за положително решаване на Българския църковен въпрос от страна на Йерусалимския, Антиохийския и Александрийския патриарси. След събитията, които довеждат до възобновяването на Патриаршията, е записано: 
Провъзгласиха за патриарх благоговейния и свят мъж, прославен с постнически дела и живот, преждеосвещения архиепископ Йоаким
не само устно, но и с писание на патриарх Герман, което всички източни епископи подписаха, запечатаха го със златен печат и го дадоха на благочестивия цар и на новоосвещения тогава патриарх Йоаким за вечно неотемлимо поминание“.
„История“-та на Георги Акрополит е важен източник за част от историята на Второто българско царство. Авторът е добре осведомен и обективен. Коментирайки сключването на българо-никейския съюз, той отделя внимание на сродяването на двата владетелски рода, сключването на договори с полагането на клетви и на съборното постановление, което решава българският архиерей „да бъде почетен като самостоятелен и бе постановено да бъде патриарх“.
Централно място в „Летописния разказ от времето на цар Иван Асен II“ е посветено на пренасянето на мощите на св.Петка в Търново. В него се съдържа информация за пътя, по който се постига независимостта на българската църква. Св.Йоаким, който отива през Цариград в Никея, е упоменат като 
„многосмирен и преподобен в методичното учение духовен отец“
Доуточнение в същата посока се намира и в писмото на Анкирския митрополит Христофор до цар Иван Асен тт. 
Житието на св.Сава Сръбски също дава сведения за св.Йоаким. Вероятно двамата са се познавали още от времето, когато са били монаси в Света гора. Добрите отношения и сътрудничеството продължават и в годините по-късно, и когато св.Сава се завръща от дългото си пътуване из Близкия изток и Светите земи, пристига в Търново. Там провежда разговори с българския цар и българския патриарх. Вероятно те чрез дипломатическото посредничество на Сава осъществяват контакти с източните патриаршии. Сръбският архиерей умира в българската столица и е погребан в църквата „Св.Четиридесет мъченици“. 
И свети Йоаким, и свети Сава активно способстват за учредяването на самостоятелни църкви в своите страни - Търновската патриаршия и Сръбската архиепископия. Но ако днес св.Сава е изключително широко почитан в западната ни съседка, то св.Йоаким, който го превъзхожда по сан и заслуги, е полузабравен в родината си. 
Информацията от всички исторически извори позволява да се откроят основните периоди от биографията на св.Йоаким. Първият се отнася до най-ранните му години с конкретизиране на българския му произход. Следва отиването и престоят в Света гора, мястото, където в най-голяма степен се проявява монашеският подвиг. Там той се отдава на строг аскетичен живот, постоянна молитва и непрекъснато общение с Бога. Третият период касае дългото пребиваване на монаха в Поломието, където намира ново място за молитвените си подвизи - „по-големи от първите“ /тези в Света гора/. Първоначално 
Йоаким изсича малката скална църквица „Свето Преображение“
а по-късно със златото на цар Иван Асен II поставя началото на големия манастир „Св. Архангел Михаил“. Благодарение на своя авторитет, големият подвижник застава начело на българската църква, която прекъсва унията с Рим от времето на цар Калоян и се завръща в лоното на светото православие. През 1235 г. е утвърден за първия ръководител на възстановената в Търново Българска патриаршия. Последният период до кончината му на 18 януари 1246 година е периодът, когато патриарх Йоаким като духовен пастир „просветли цялата българска земя“.
Много често в нашето съзнание управлението на цар Иван Асен II се свързва с победата при Клокотница и голямото териториално разширение след нея. Обикновено използваме клишето „България на три морета“. И то е вярно, обаче е нетрайно в исторически план. Само няколко години след смъртта на владетеля „България-та на три морета“ вече не съществува. Но възобновената Българска патриаршия продължава да я има. Нейното извоюване е забележителен успех, дело на забележителни мъже - цар Иван Асен тт и свети патриарх Йоаким т. 

Евгени ГЕОРГИЕВ,
Регионален исторически музей