Един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция, казва Жан-Пол Сартр, когато през 1964 г. е удостоен с Нобелова награда за литература, която той отказва да вземе, защото има принцип да не приема официални отличия. Самият той обаче и неговата дългогодишна спътница в живота феминистката Симон дьо Бовоар превръщат в институция едно парижко кафене. В Cafe de Flore той се появява през пролетта на 1941 г. след 9-месечно военнопленничество в германски лагер. От близо две години там се е преместила съпругата му Симон и по нейна препоръка писателят също се установява в кафенето на ъгъла на булевард “Сен Жермен” и улица “Сен Бено” в квартал “Сен Жермен де Пре” на левия бряг на Сена. Двамата превръщат заведението в център на френския екзистенциализъм, чийто най-ярък представител е именно Сартр.
По това време вече са минали повече от 50 години от откриването на Cafe de Flore и заведението вече се е утвърдило като място за литературни срещи, философски дебати и артистични блянове. Началото му обаче е безлично като на повечето нови парижки кафенета - то просто е едно от тях. Дори не се знае точната година на откриването му - 1884, 1885 или 1887? По-късно е избрана 1885 г., може би за да съвпадне с откриването на неговия дългогодишен съсед и конкурент Les Deux Magots. Впрочем преди войната Сартр и дьо Бовоар предпочитат именно Les Deux Magots - факт, който е причина двете заведения да имат еднакви претенции за видните си посетители, сред които са също Хемингуей, Камю, Пикасо, Джеймс Джойс.
Статуя на Флора - римската богиня на цветята и пролетта, на отсрещната страна на булеварда дава името на Cafe de Flore. Сред първите му редовни клиенти са писателят Жорис-Карл Юисманс и поетът Реми дьо Гурмон, но едва след около 10 години кафенето започва да се превръща във важно място в Париж. Историята му е свързана и с крайнодясната националистическа група Action francaise. В края на 19 век присъединилият се към нея политик, поет и критик Чарлс Маурас пише книгата си Au signe de Flore на първия етаж на кафенето, където през 1899 г. е написан и първият брой на месечния бюлетин на националистическата група Revue d’Action Francaise.
През 1917 г. писателят Гийом Аполинер открива топлината на голямата печка в кафенето и си избира място близо до нея. Той не само пише книгата си и прекарва деня там, но води и свои приятели като Андре Бретон, Пол Рьоверди, Луи Арагон и Пол Елюар - писатели, поети и съмишленици, които в Cafe de Flore дават началото на сюрреалистичната революция в изкуството.
Парижките писатели и художници винаги са посещавали кафенетата, но не толкова за социален живот, колкото да намерят по-топло и уютно място от малките си студени апартаменти. През 1939 г. новият управител на Cafe de Flore Пол Бубал има блестящата идея да инсталира по-голяма и мощна печка на въглища, която топли вече не само приземния, но и първия етаж. Първият етаж е по-тих и Симон дьо Бовоар, която дотогава посещава Le Dome Cafe в Монпарнас, бързо свиква да сяда на една от десетките маси там, за да работи. Бубал разрешава на нея и на няколко други редовни клиенти да стоят по цял ден и да консумират на кредит. По това време кафенетата в “Жермен де Пре” са по-малко известни и привличат по-малко офицери от германския Вермахт, отколкото кафенетата в Монпарнас. Това позволява на писателите и философите да работят спокойно в Cafe de Flore.
Може би това е причината Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр не само да се установят в кафенето, но и да го превърнат в свой офис през деня и заседателна зала през нощта. Към тях бързо се присъединяват писателят Албер Камю, философът и социолог Ремънд Арон и близкият на двойката философ Морис Мерло-Понти. Първият етаж на кафенето е превзет от екзистенциалисти, които в пълно мълчание пишат своите трудове. За Сартр дори е прокарана специална телефонна линия, по която да води разговорите си.
Симон и Жан-Пол са разкрепостена за времето си двойка. Те се запознават през 1929 г., докато тя се подготвя да учи в Сорбоната и посещава Екол нормал, където студент е Сартр. След като запознанството им преминава в трайна връзка, Жан-Пол й предлага да се оженят, но това така и не се случва. Според Симон - по финансови причини. Тя не се омъжва, няма деца и до края на живота си поддържа връзката си с Жан-Пол, но не живеят заедно. Двамата имат и странични увлечения, а Симон е открито бисексуална, което понякога води до комико-трагични разговори между тях, когато се окаже, че имат една и съща любовница.
В края на войната кафенето става епицентър на парижкия артистичен и интелектуален живот. Там се събират млади актьори и любители на джаза. В продължение на няколко години Борис Виан, Лео Фере и Жак Превер превръщат мястото в свой дом. През следващите години кафенето продължава да привличане писатели, актьори, сценаристи, музиканти, но те все по-рядко идват, за да намерят приятно място да пишат и работят, и все повече - за да видят и да бъдат видяни. От 60-те години на миналия век Cafe de Flore се превръща в щаб на френското кино. Там се раждат нови идеи, обсъждат се филми, отбелязват се премиери. В кафенето могат да се видят Ален Делон, Бриджит Бардо, Жан-Пол Белмондо. Катрин Деньов обича да пие кафе на откритата тераса, а дъщеря й Киара Мастрояни предпочита втория етаж. Франсис Форд Копола пък признава, че би искал да живее в “Сен Жармен де Пре”, за да може всяка сутрин да закусва в Cafe de Flore. По време на снимките на “Мария Антоанета” дъщеря му София Копола не изменя на семейната традиция. Паралелно с киното там се разполага и светът на модата. Постоянни посетители са модните корифеи Ив Сен-Лоран, Карл Лагерфелд, Пако Рабан, Соня Рикел, Юбер дьо Живанши.
От 1994 г. в кафенето се връчват ежегодните литературни награди Prix de Flore, които събират целия парижки хайлайф. Това е най-неформалната и весела награда в Париж. Неин основател и идеен вдъхновител е писателят Фредерик Бегбеде, чиито провокационни книги са постоянен лидер на пазара. Впрочем във филма по романа му “Любовта трае само три години” редица сцени са снимани именно в Cafe de Flore. Наградата се връчва на младо литературно дарование заедно с чек за 6150 евро, който му дава право всеки ден в продължение на година на чаша Pouilly-Fume - сухо бяло вино от совиньон блан със защитен географски произход. Чашата е гравирана с името на победителя.
Интериорът на Cafe de Flore почти не е променен от 40-те години на миналия век - махагонови стени и маста за сядане в стил арт деко, миниатюрни маси и плетени столове, винтидж живопис. Там може не само да се пие кафе, но и пълноценно да се закуси, обядва или вечеря. Отделна категория в менюто са ястията от яйца - традиция от военните години, когато яйцата също като много други продукти са дефицитни, но Cafe de Flore винаги е можело да се поръчат. Емблематични за кафенето са лучената супа, крем супа “Сен Жармен”, салата “Колет”, печена патица, както и фирменият горещ шоколад.
При посещението си в заведението на една от покривките  Стивън Кинг е написал “Cafe de Flore = Париж”. Абсолютно точната формула за една стара парижка любов.

Френска лучена супа

Необходими продукти:
5-6 чаши тънко нарязан бял лук
1 с.л. олио.
2 с.л. масло
1/2 ч.л. захар
1 ч.л. сол
3 с.л. брашно
6 чаши телешки бульон
1/2 чаша сухо бяло вино
сол и черен пипер
300 г настъргано сирене грюер
100 г настърган пармезан
1/2 глава бял лук
2-3 с.л. коняк
8 филийки с дебелина 2-2,5 см бяла багета
4 с.л. зехтин
Начин на приготвяне:
В тенджера на слаб огън се загряват олиото и маслото. Добавя се нарязаният лук и се разбърква, за да се покрие добре с маслото. Похлупва се и се вари около 20 минути, докато стане полупрозрачен. Котлонът се усилва до средна температура, добавят се захарта и солта и лукът се готви, докато се карамелизира, като се бърка често. Когато покафенее, се добавя брашното и се бърка 2-3 минути, като се внимава да не загори. Налива се 1 чаша топъл бульон и се разбърква, като се остъргва и дъното на тенджерата. Долива се останалият бульон и се оставя да къкри 30 минути. Когато супата е готова, при необходимост се подправя с още сол и черен пипер, добавя се конякът и по желание може да се настърже 1/2 глава суров лук.
Филийките багета се поливат от двете страни с малко зехтин, подреждат се в тава върху хартия за печене и се слагат в загрята на 160 градуса фурна. Пекат се по 15 минути от всяка страна.
Супата се разсипва в купички, във всяка се слагат по малко от настъргания гряюер и една филийка. С останалото сирене обилно се поръсват филийките, като се внимава краищата им да са добре покрити, за да не прегорят. Поливат се с малко олио или разтопено масло и се слагат в загрята на 170 градуса фурна за 30 минути. Когато сиренето се разтопи и придобие приятен загар, супата се изважда и се оставя леко да се охлади преди сервиране.