„Същото е и с човека - дай му мъничко власт и ще видиш как заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина“. Думите са на човека, от чието сбогуване с този свят днес се навършва точно половин век, но следата му в литературата и културата въобще ще остане жива за вечни времена. Той е бил гвардеец, начален учител, библиотекар, търговец и журналист, но светът завинаги ще го запомни като писател и по-точно - като един от най-известните автори на антивоенни романи. Вече се досещате - говорим за автора на „Триумфалната арка“, „Черният обелиск“, „На Западния фронт нищо ново“ и още незабравими произведения - немския писател Ерих Мария Ремарк, един от най-известните автори на антивоенни романи. 
Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк - Мария е фамилното име на майка му). 
Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен
- пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещият „Мансардата на бляновете“.
В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.
След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година - в Клайн Берсен, а от август същата година - в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е 
желанието му да се разграничи от „Мансардата на бляновете“
През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера.
През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии - библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Континентал“. Като редактор на хановерския рекламен вестник „Ехо континентал“ Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
„На Западния фронт нищо ново“
През 1927 година Ремарк подновява литературната си дейност с романа „Спирка на хоризонта“, който публикува в подлистници в спортното списание „Шпорт Билд“, за което работи. Той е публикуван като отделна книга едва през 1998 година.
За няколко седмици през 1927 година Ремарк създава романа, който ще му донесе световна слава - „На Западния фронт нищо ново“, но му отнема време, за да намери издател за книгата. Романът е публикуван през 1929 година и разказва за жестокостите на Първата световна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (между които и на български - с три издания), а през 1930 година е филмиран в Съединените щати. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда.
В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - „Обратният път“ (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк, прочетено на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.
Последни години
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват „Трима другари“ (1937), „Триумфалната арка“ (1946), „Време да се живее и време да се мре“ (1954), „Черният обелиск“ (1956), „Нощ в Лисабон“ (1962) и посмъртно публикувания „Сенки в рая“ (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като „майстор на лирическия натурализъм“, както го нарича критиката. Книгите му са преведени на 58 езика.
През 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир „Ерих Мария Ремарк“.

Да се родиш глупав не е срамно,
срамно е само да умреш глупав

Както всяка велика личност и Ремарк е завещал на поколенията мисли, които са се превърнали в класически сентенции. Ето част от тях:
* Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.
* Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.
* Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.
* На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.
* Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.
* Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно - тогава човек става лекомислен.
* Парите - това е свобода, изкована от злато.
* Повърхностни са само хората, които се считат за дълбокомислени.
* Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.
* Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.
* Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.
* Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска.
Из „Нощ в Лисабон“
Когато човек бяга в отчаяние и опасност, той се научава да вярва в чудеса; иначе не би преживял.
***
Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.
Из „Триумфалната арка“
Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.
***
Такъв е светът: може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник - и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.
***
Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.
***
Помагай когато можеш; направи всичко тогава - но кога е невъзможно вече да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е нужен. Жалейката е едно, фактите са друго. Човек не скърби по-малко, ако вижда действителността и я приема. Само така ще остане жив.
***
Откровенията идват винаги от дребните неща, не от значителните. Значителните неща са свързани винаги с драматични жестове и изкушения за лъжа.
***
Не е важно къде живее човек. Важно е само едно - какво постигаме с живота си.
***
Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си. Любовта има своите приливи и отливи. Крушения, потънали градове, октоподи, бури, сандъци със злато и перли. Но перлите се намират на дълбоко.
***
Човек остарява само когато престане да чувства.
***
На света съществува само един истински ужас: да бъдеш напълно и безпомощен във властта на бруталния тероризъм
***
Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.
***
В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.
***
Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.
***
Който гледа много назад, може лесно да се препъне или да падне в пропаст.
***
Никой не може да ни стане по-чужд от същество, в което сме били влюбени някога.
Из „Сенки в рая“
Героите трябва да умират. Ако останат живи, те стават най-скучните хора на света.
Из „Трима другари“
Във всяка любов има желание за вечност и в това се крие вечната любовна мъка. А не съществуваше нищо трайно. Нищо.
***
Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.
***
Животът е болест и смъртта започва с раждането. Всяко поемане на дъх, всеки удар на сърцето е вече миг от умирането.
***
Завършените жени омръзват лесно. Ценните - също. Отломките - никога. Такива жени се обичат вечно. Те разпалват въображението.
***
За един мъж най-позорното нещо на света е да бъде шегобиец.
***
Който е сам, не може да бъде изоставен.
***
Любовта е прелестна. Но тя разваля характера.
***
Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем и който въпреки всичко не ни принадлежи.
***
Признателността стопля сърцето, което може да я чувствува.
***
Само свободата си не губ?! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва когато е късно.
***
Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използувани, а после ги изтласкват настрана.
***
Смел е само оня, който познава и страха.
***
Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.
***
Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан.
Из „Черният обелиск“
Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.
***
Най-остроумните шеги на света са винаги дело на сериозни хора, които не са влагали някакъв по-дълбок замисъл в това.
***
- Непременно ли трябва да изпитвате самоуважение?
- Разбира се. Нали съм човек. Само животните и самоубийците не изпитват самоуважение.
***
Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчно приложима. Особено за интелектуалци и романтици. Никога не се проявявай като духовен Херкулес, щом можеш да постигнеш същото с един нов панталон. Така не ядосваш партньора си, той няма защо да напряга сили, за да стане равен с тебе, ти си спокоен, и това което желаеш пада като зряла круша в скута. Никога не трябва да форсираш щастието си.
***
Цинизъм е сърце с отрицателен знак отпред.