15 септември. Първият учебен ден. За учителите това е празник, по-голям от много други. Може ли обаче първият учебен ден, който носи несравним емоционален заряд и пеперуди в корема за малки и големи, да бъде още по-вълнуващ? Може - когато заради Ковид-обстановката учителите не са виждали своите деца половин година и не са имали жадувания истински, а не електронен контакт с тях.
За една учителка от Русе към всички тези бурни емоции бе добавена и още една, неочаквана и изненадваща, която направи 15 септември 2020 година още по-специален за нея - присъденото й отличие за иновативен учител. Ценната награда на проекта „Teaching alpha“ идва съвсем ненадейно за лъчезарната и всеотдайна начална учителка от ОУ „Отец Паисий“ Мирослава Минчева, а новината за отличието й съобщава директорката Биляна Алексиева. Заради огромната активност и високото ниво на финалистите проектът тази година отличава не двама, а четирима преподаватели, като Минчева печели една от двете поощрителни награди, която е участие в конференция. 
„Това беше абсолютна изненада. Особено след като не съм виждала децата 6 месеца, да науча за отличието точно на първия учебен ден - чувството е несравнимо. Още повече, че аз се смятам за преподавател с неголям опит и за мен признанието е огромно!“, споделя развълнуваната 34-годишна учителка.
Номинацията за наградата идва от родители и деца от предишния випуск на Минчева
Пътят до спечелването на отличието далеч не е кратък, тъй като номинирането на учителите започва още покрай празника на просветата 24 май, а предложенията за преподаватели, които заслужават награди, валят от родители и ученици от цяла България. Идеята на „Teaching alpha“ е да се представи по-скоро скритата и непозната страна на учителите, които са истински въвлечени и ангажирани с образователния процес, търсят различни форми на преподаване, с които да разбудят съзнанието на децата и да привлекат вниманието към учебния процес по нестандартен начин. За трета поредна година те разчитат на активността на родителите, които с предложенията си засвидетелстват уважението си към преподавателите и усърдната им работа. През юли става ясно, че са номинирани над 200 учители от страната, а цялата процедура е недостъпна за преподавателите.
„Аз научих през юли, че съм номинирана, след като от „Teaching alpha“ се свързаха с мен. Оказа се, че съм една от 14-те избрани за втори кръг, който представляваше интервю, което заради Ковид-обстановката се проведе по телефона“, разказва Минчева. В разговора тя посочва как е работила с предишния си випуск, откъдето е дошла номинацията й и който вече е шести клас, какви дейности и разнообразни занимания е организирала на децата. А те не са едно или две и могат да се конкурират за оригиналност и любопитност. Сред „плодовете“ на учебния четиригодишен процес са
книжка с творби на учениците и благотворителна кампания за детското отделение в болницата 
„Винаги съм се старала да бъдем екип с децата и родителите им, да споделяме и обсъждаме заедно теми и проблеми. Затова приемам, че номинирането ми е техният начин да ми благодарят. Може би най-голямото постижение с предишния ми випуск беше писането и издаването на книга“, разказва Минчева.
Творческият проект започва като на шега и е породен от любовта на децата към писането. Госпожата започва да експериментира, като им поставя различни теми и в един момент се оказва, че са сътворили богато съдържание с авторски приказки, разкази, гатанки и стихотворения. Учениците сами работят по оформлението на корицата, измислят заглавието и така се ражда книжката „Творбите на един неразделен клас“, която е подарък за завършването на 4 клас и вечен скъп спомен. В нея е публикувана и творба на една от ученичките, която е пресъздала своя поглед на 4Г клас и е нарисувала всички си съученици заедно с любимата госпожа. В книжката има и няколко невероятно забавни странички, пълни с
„бисери“ от разговори в клас и междучасията, както и от писмени работи
За събирането на тези непринудени усмивки Минчева винаги е подготвена с тетрадки, като използва дори хвърчащи листи, само и само да може навреме да запише цветните им реплики. Сред тях са следните смешни случки, които учителката разказва от свое име:
В час по математика споря с едно от децата. Осъзнавам, че не съм права.
Аз: Ти си прав, аз греша, извинявай.
Ученик: Е, защо тогава спорихте?
Аз: Защото...
Ученик: Сигурно защото сте жена. Всички жени спорят!
или 
Ученик яде нещо и мърмори.
Негов съученик: Явно вкусовите ти процесори са дали накъсо!
или
Децата спорят за нещо.
Ученик: Да, бе, да! Това са глупости на колелета!
и последно
Правим упражнения в час по физкултура.
Ученик: Госпожо, не ми е удобно с тея джонгъли. Много ми пречат!
Аз: Какво е джонгъл?
Ученик: Ръцете ми, госпожо. Много са дълги!  
Задружна благотворителна кампания „От децата за децата“ пък идва като идея от самите ученици, които решили да дарят свои книжки и играчки на детското отделение на УМБАЛ „Канев“ с намерението да донесат радост и усмивки на лекуващите се там малчугани. Децата на госпожа Минчева печелят и награда за най-усмихнат клас, а покрай организиран от любимата учителка
Ден на професията научават какво се случва със сухия лед
„За този ден поканих трима родители, които да разкажат на децата какво работят, и признавам, че особено атрактивен за тях бе един татко-инженер, който им пресъздаде състоянията на сухия лед. Покрай Коледа организирахме и битов празник, на който всеки според възможностите си донесе различни традиционни ястия и всичко - от покривката до храната бе в автентичен стил“, разказва учителката.
Сред методите на нетрадиционно учене, на които Минчева залага, са още практически упражнения като наблюдение на експерименти и химични реакции, гледане през микроскоп, учене чрез игра и съпреживяване.
„Пример е програмата „Дизайн шампиони“, която е особено ценна, развива емпатията, презентационните умения, работата в екип. Винаги провокирам учениците си да мислят, да изказват мнението си, да си защитят позицията, и то без притеснение и страх, че ще сгрешат“, споделя Минчева.
Енергичната млада госпожа признава, че подготовката и организирането на всички нешаблонни за обучителния процес мероприятия костват значително от свободното й време и изяждат почивката й. Но признава, че това й носи огромно удовлетворение, в никакъв случай не й тежи и вижда най-значимия резултат - как децата идват с интерес на училище. 
„Все още професията нищо не ми е взела и засега само ми дава. Това е 
една уникална професия, която е с аромат на деца
Не е трудно, нито страшно да си учител, трябва само да си по-смел и търпелив“, споделя Минчева. Самата тя винаги в представите си се е виждала като преподавател и никога не е имала намерение да работи нещо друго. Е, като дете, когато нареждала прилежно куклите си и им пеела, си представяла, че ще стане учител по музика с акордеон в ръце, но днес признава, че пеенето не е силната й страна. Противно на очакванията, младата лъчезарна жена споделя, че самата тя не е била сред отличните ученици и е била далеч от определението зубър, напротив - определя се за старателен ученик, който е бил на много добро ниво. Любопитното е, че завършва ОУ „Отец Паисий“ - училището, в което работи вече 7 години, но сред колегите й в момента няма преподаватели от времето, когато е седяла зад чина. Дипломира се в СУ „Христо Ботев“, където споделя, че най-голям интерес у нея е провокирала литературата и наричала часовете по този предмет часове по мислене и разсъждение, в които се изказват мнения. И до днес си спомня как покрай дните на завършване класната й ръководителката попитала абитуриентите накъде ще поемат и какво ще учат. Щом 
Мирослава гордо заявила, че иска да стане учителка, класната й я погледнала странно и я посъветвала да размисли
но младото момиче било непоколебимо, макар да няма преподаватели в семейството. Споделя, че помни всичките си учители още от детската градина, много ги обича и именно те са били нейната мотивация да избере професията си.
Със старта на новата учебна година Минчева си пожелава най-вече тя да е присъствена, защото смята, че изминалите 6 месеца са подействали „осакатяващо“ в социален аспект на децата и макар самата тя да е провеждала лятно училище с учениците си, те са забравили доста неща, а онлайн уроците са ги натоварили излишно.
„Децата искат да ходят на училище. Дори на 15 септември, когато им казах, че е празник и ще ги освободя по-рано, те поискаха да останат да учат. Много бяха развълнувани, защото част от тях не се бяха виждали от март месец“, разказва Минчева и споделя, че щом започнала да ги информира за Ковид-мерките и дезинфекцията, децата отегчено реагирали „Стига вече, госпожо!“.
Въпреки безкрайните положителни емоции и разбиране между учител и ученици, Минчева признава, че понякога среща трудности в укротяване на енергичните и шумни деца. Затова миналата година заедно въвели система за дисциплина с червен, жълт и зелен картон.
„Сами измислиха как да се контролират и спазват правилата, за да можем спокойно да започнем часа. От мен се иска, щом станат шумни, да залепя картонче - например жълт цвят означава, че остават 5 минути до начало на часа и трябва да се подготвят. Червен картон означава, че сме в час, а зелен - в междучасие. Когато станат шумни, залепям оранжев картон с нарисувано ухо“, разказва Минчева и споделя, че децата са предпочели засега през тази учебна година учителката да не вади картончетата, но самата тя прогнозира с усмивка, че съвсем скоро ще се наложи да ги вкара в действие.