Доц.д-р Даниел Павлов е доктор по „Икономика и управление“ в Русенския уневирситет „Ангел Кънчев“ и ръководител на действащия към него Център по предприемачество. Изучавал е Международни икономически отношения в СА „Д.А.Ценов“ - Свищов и има докторантура от университета „Корнел“ в Ню Йорк. Обучител е по програма „Еразъм“ в университет в Белгия. Женен, с едно дете.
Преди седмица Павлов лансира пред кмета Пенчо Милков разработки на създадената по негова идея международната академична мрежа INTERGEN за развитие на междупоколенчески семейни бизнеси като начин да се спре обезлюдяването на Русе. „Утро“ го потърси за повече разяснения относно възможностите на този проект. 

- Г-н Павлов, преди седмица сравнихте Русе с Детройт и споделихте идея за междупоколенчески семейни бизнеси, които да решат проблема с намаляващата нужда от работна ръка. По какво според вас си приличат Русе и Детройт?
- Детройт е емблематичен пример за това как високата степен на роботизация намалява нуждата от работна ръка. В средата на миналия век там е концентрирана американската автоиндустрия и градът е известен като дом на „Дженерал Мотърс“, „Форд“ и „Крайслер“. С развитието на поточните линии обаче, работниците масово се подменят с машини. И населението на Детройт намалява от 1,8 млн. души на около 600 хил. в момента.
И не е само Детройт, такива процеси се наблюдават в Чикаго, Питсбърг, Балтимор и други големи американски градове. През този век проблемът само се засилва, изкуственият интелект отнема все повече работни места.
Индустрия 4.0 прави хората ненужни. Научният термин е дехуманизация на производството
- Това обаче е в Америка, тук като че ли няма още такава работизация, а за внедряване на изкуствен интелект да не говорим.
- Не е само Америка, в Европа текат същите процеси. В Германия автомобилните компании също съкращават много хора заради поточните линии и изкуствения интелект. У нас нещата се случват по-бавно, но вървим по същия път. Имаме вече онлайн банкиране, един банкомат замества касиера. Една банка вече премина само на работа онлайн.
Множество софтуерни услуги правят хората излишни. В счетоводството например вместо 30 счетоводители, които смятат и пишат на хартия, имаме една програма. 
- И как семейните бизнеси ще решат този проблем?
- Просто в тях хората се грижат един за друг. Какво прави един работодател, който трябва да освободи половината си хора, защото някаква машина ги е направила излишни? Уволнява ги и те остават без работа. Но ако става въпрос за член на семейството, подходът е друг. Ще стиснат зъби, ще наложат някои ограничения, нещо в работата ще се промени, но никой няма да бъде изгонен. 
- А какво представляват междупоколенческите семейни бизнеси?
- Класическата схема е унаследяване на бизнеса. Има лекари, винари, юристи, които десет поколения се занимават с едно и също. Но статистики от международни проучвания показват, че от 100 действащи бизнеса само 30 се наследяват, останалите 70 наследници просто не ги искат. От тези 30 само 10 бизнеса ще се запазят и при внуците, а при правнуците - едва 2%. У нас в катедра „Бизнес и мениджмънт“ на Русенския университет учат много деца на предприемачи. И повечето от тях не искат да се занимават с бизнеса на родителите си. Идеята на междупоколенческите семейни бизнеси е такива като тях да създадат друг бизнес, който да е свързан с този на семейството им. Например
баба и дядо имат лозе и произвеждат грозде, бащата и майката имат винарна, а внуците разработват сайт за онлайн продажби на вина и други продукти
Така всяко поколение си има свой бизнес и те взаимно се подпомагат.
- Как стигнахте до тази идея?
- Всъщност дойде от моя син. През 2017 г. в Москва се запознахме с един човек, който се занимава с биоземеделие. След два дни синът ми, който тогава беше на 9,5 години, ми предложи бизнес. Имамe 13 декара орехова градина край Щръклево и той каза: „Ти ще добиваш орехите, аз ще направя уебсайт за продажба на орехи. Накарах го да си направи бизнесплан, от малък го уча на такива неща. И вече съм земеделски производител, имам орехова градина, а след някоя година ще започнем да продаваме орехи. 
Оттук развих идеята за междупоколенчески семейни бизнеси, направих публикации на английски и руски език. Първата беше в списание „Предприемачество“, тя постави фундамента. После откликнаха 12 университета от 6 държави и така стартира програмата INTERGEN (The intergenerational family business as a stress management instrument for entrepreneurs). През 2018-2019 г. направихме мащабни проучвания и анкети в университетите. През февруари тази година издадохме и безплатна електронна книга. 
- Вие сте ръководител на Центъра за насърчаване на предприемачеството в Русенския университет. Как приемат студентите тези идеи?
- 30-40% от студентите ни са от семейства с някакъв бизнес. В началото анкетите ни показват 14% подкрепа, но към края, след многото изясняяващи въпроси, тя скача на 43%. Като им се изясни идеята, започват да виждат предимствата.
Най-големият стрес за предприемача е осигуряването на стартовия капитал, а тук те имат подкрепата на своите родители
защото всички печелят. Залага се на изчистения финансов интерес, като инициативата трябва да е на по-слабата страна, т.е. на децата.
- Какви проекти за междуфамилен бизнес измислят студентите?
- При мен изпитът винаги е не само да напише бизнесплан, но и да се създаде реален продукт. С изискване за стартов капитал до 100 лева. Например родителите на една студентка произвеждаха мед, а на друга - отглеждаха билки. Купиха бъз и мед, които като се смесят, стават мощен антиоксидант за засилване на имунитета. Напълниха го в бурканчета и със стартов капитал от 18 лева реализираха продажби за 200 лв. Едва се вредих за едно бурканче и аз. 
- Има ли подходяща среда у нас за развитие на предприемачество?
- Имаме бизнес среда и ниски данъци, насърчаващи предприемачеството. Ключов момент е такова обучение да се започне от най-ранна възраст, още от детската градина даже. Да се внушава на децата, че целта е не да си намерят добра работа в някоя фирма, а да имат собствена такава.