Вашият ябълков пай - така понякога Александър Пушкин подписвал писмата си до семейство Осипови-Вулф, които били съседи до майчиното му имение в Михайловское. Той обичал да гостува на семейните им празници в имението в Тригорское, на които винаги имало много пайове, торти и всякакви други печива. Изобщо поетът живо се интересувал от храната и дори си водел бележки, които нарекъл “Гастрономически сентенции”. Една от тях например гласи: “Не отлагай за вечеря това, което можеш да изядеш на обяд”.
Пушкин не бил чревоугодник, но разбирал от добрата храна. Обичал вкусно да си похапне до насита и нямало никакво значение дали това ще е в ресторант, или при любимата му бавачка Арина Радионовна. Усета си към добрата храна той наследил от предците си. Неговият дядо по майчина линия Петър Абрамович Ханибал притежавал шестомния “Готварски, сладкарски и дестилаторски речник” на Василий Левшин, който по онова време бил основният кулинарен помощник в дворянските домове. В него в азбучен ред били описани подробни указания как се приготвят различни ястия, десерти и напитки от френската, немската, холандската, испанската и английската кухня. Самият Петър Абрамович измислял рецепти за своите готвачи, които малкият Александър много харесвал.
Детето расло в дома на дядо си под грижите на баба си Мария Ханибал и бавачката Арина. Родителите му - чиновникът и любител поет Сергей Пушкин и избухливата Надежда Ханибал, не проявявали кой знае какъв интерес към сина си. Майка му изпитвала дълбоко отвращение към домакинските си задължения и в дома им се готвели прости и еднообразни ястия. Малкият Александър имал завиден апетит, но не бил придирчив. Нямало и как да бъде заради семплата домашна кухня. Когато грижата за него поела баба му Мария, той започнал да формира афинитета си към добрата храна. Вкусните ястия в Захарово завинаги останали любими на Пушкин. Той предпочитал супи с фиде или с кисело зеле. Обичал пържени картофи, които приготвяли за него по специален начин: първо ги сварявали с кожата, след това ги обелвали, нарязвали ги на дебели парчета и ги пържели в горещо масло, като внимавали да не ги счупят, когато ги обръщали. Лятото се наслаждавал на гъби, пържени с нарязани картофки и лук и обилно поръсени с копър. Арина му приготвяла блини с различни пълнежи, всевъзможни пайове и сладкиши.
Обожавал клюква със захар, червени боровинки, малини, мариновани ябълки, а сладкото от бяло цариградско грозде ядял с лъжица направо от буркана. В имението варяли сладка през цялото лято от всякакви плодове, като вместо захар, добавяли мед от акация или липа. Така ставало още по-ароматно. Съвременници на Пушкин разказвали, че и след години на бюрото на поета винаги имало бурканче със сладко от бяло цариградско грозде заедно с гарафа вода с лед.
В младежките си години Пушкин често обикалял с приятели из ресторантите на Петербург. Кухнята била основно европейска, предлагали специалитети, но и в менютата редовно присъствали тлъсти пикантни меса и голямо разнообразие от вина. Обикновено поетът си поръчвал миди с лимон, гъши пастет със солен страсбургски пай от многолистно тесто, студен английски ростбиф с кървава сърцевина, белгийско лимбургско сирене със силен аромат. От горещите блюда обичал говеждо ала Шатобриан, понякога поръчвал пържени кюфтета, трюфели в масло и сметана. Голяма слабост Пушкин имал към бланманже - замразен крем от мляко и сметана. Веднъж толкова прекалил с него, че го хванала жестока ангина.
Докато живеел в дачата в Павловск, той често канел приятели. По спомени на негови съвременници обядът му се състоял от любимата зелева супа, която в детството му бавачката Арина приготвяла за него толкова гъста, че лъжицата стояла права. Друг път похапвал супа от спанак с варени яйца, кюфтета от кайма и киселец, както и най-различни блини от елда и с различни пълнежи - нарязани варени яйца, дребни пържени рибки, цвекло. Пушкин можел да изяде 30 палачинки с по една глътка вода между тях и никога не се оплаквал от тежест в стомаха.
Поетът пътувал много и по време на своите пътешествия пробвал всичко ново, защото обичал кулинарните експерименти. Веднъж попаднал в едно семейство в Калмикия. За закуска в огнището димял котел с мътен чай, от който се носела миризма на овнешка лой. Домакинята предложила на Пушкин своята чаша чай. Той отпил, като се стараел да не диша. “Не мисля, че в друга народна кухня може да има нещо по-гадно”, пише по-късно Пушкин в “Пътешествие в Арзрум”. После поискал да хапне нещо и получил парче сушено конско месо. Това било достатъчно, за да побърза да напусне страната. Всъщност калмицкия чай се вари от вода с мляко, в които е добавено масло от мляко на як, сол и пипер.
Пушкин пътувал много и из Русия и навсякъде бил желан гост. В Москва той отсядъл в дома на приятеля си Сергей Соболевски. Поетът бил добре запознат с изисканите менюта на модните ресторантите в Москва и Петербург. В московския ресторант “Яр” поетът винаги си поръчвал студената супа от малини и ревен, която днес е записана в постоянното меню като “Десертът на Пушкин”. Никога не пропускал и да опита от прочутата московска рибена супа от чига. Обикалял не само модните ресторанти, а заедно с приятели, предрешени с дрипи, обичали да влизат и в непознати кръчмички в малките криви улички в околностите на големия град. 
Но Пушкин добре познавал и кулинарните пристрастия на московското дворянство. Неговият чичо Василий Лвович Пушкин бил прочут със своето гостоприемство. Той бил ръководител на литературното дружество “Арзамас”, в което влизал и младият поет Александър Пушкин, и за членовете му устройвал незабравими вечери, където на масата задължително присъствала арзамаска гъска. Птицата била от особена бойна порода, отглеждана от 17 век селяните в област Арзамас, с която устройвали птичи боеве. Чак през 19 век гъската била оценена и заради вкусното си месо. Тя била голяма почти като лебед, имала голяма бойна сила и вероятно това надделяло при избора на името на литературното дружество. А арзамаската гъска на масата била нещо като техен вкусен символ
Приятелските вечери били обилно поливани с шампанско и горещ пунш, в който плували парчета плодове. През 19 век шампанското било основната напитка на руската аристокрация. С първите блюда и с основното ястие на масата сервирали френско червено вино от Бордо “Шато Лафит”, а с шампанско приключвали угощението. “Шато Лафит” днес е едно от най-скъпите вина в света и бутилка от него стига до 160 000 долара.
 Пушкин много харесвал макарони с пармезан и когато посещавал Твер, задължително отивал при италианеца Галяни, за да се насити на автентична италианска кухня. В Торжок пък гостилницата на Евдокий Пожарски била неотменна спирка, където си поръчвал от прочутите пожарски кюфтета от мляно пилешко месо. Харесвал и варените гевреци, които продавали селяните край град Валдай и непрекъснато ги препоръчвал на приятелите си. Докато пътувал, под перото му излезли най-много кулинарни стихове. В едно писмо до приятеля си Сергей Соболевски например той написал в стихотворна форма как се приготвя супа от пъстърва.
Днес за вкусовете на великия поет напомня “Кафе Пушкин” в сграда в стил барок на Тверски булевард в Москва. Ресторантът е открит през 1999 г. и предлага автентична дворянска кухня - такава, каквато Пушкин обичал през целия си живот.

Студена супа от малини и ревен

Необходими продукти:
500 г малини
1 л ябълков сок
150 г захар
100 г ревен
150 г сметана
1 лимон
канела
карамфил
звездовиден анасон
портокалова кора
Начин на приготвяне:
Ябълковият сок се вари заедно с ароматните подправки около 10 минути. Добавят се малините, захарта, ревенът, сметаната и сокът от лимона, за да се запази яркият цвят на малините. Отново се довежда до кипене и веднага се сваля от котлона. Прехвърля се в блендер и се смила. След това супата се прецежда през ситно сито и се оставя да се охлади. Може да се сложи и в хладилник. Супата се поднася студена с няколко малини във всяка купичка и листа прясна мента.