Лятото е сезонът, в който обичайно в Русе народът става малко повечко, при това е по-пъстър и в известна степен празнично настроен. Това беше винаги така в последните лета - когато в Русе се завръщаха десетки и стотици русенци, които от години живеят в по-далечни и по-близки страни. Музиканти, художници, а също и хора с най-различни професии, които са сменили понякога не само родния град и страната, а много често и професията и амплоато си, за да открият равновесния начин за живеене за себе си и своите семейства. 
Тази година обаче летният Русе не е толкова пъстър и разнообразен, 
няма ги по-голямата част от традиционно летуващите в родината русенци
Ковид кризата промени плановете на много хора, а рискът да прекараш отпуската си под карантина и да не можеш и носа си да подадеш навън, със сигурност ограничи пътуванията и желанието на мнозина да се видят с роднини и приятели в Малката Виена. 
Така че повечето от завръщащите се за лятна отпуска на брега на Дунава бяха по-скоро русенци, които по една или друга причина живеят в други български градове. Ваканцията стана повод да си дойде в родния град и един от младите музиканти, който от края на миналата година изчезна от полезрението на ценителите на джаза. За кратка почивка и за разходка по напечените от августовското слънце русенски улици се завърна Александър Миланов - талантливият тромпетист, който до неотдавна беше част от състава на Общинския духов оркестър. 
От края на миналата година Сашо вече е софиянец
От 17 декември 2019 година свири в Представителния духов оркестър на Академията на Министерството на вътрешните работи. 
Как е станало неговото заминаване за столицата?
Не един и два пъти Александър е получавал покани да се премести в София, където несъмнено възможностите за работа за един музикант са неизмеримо по-големи от предлаганите в град като Русе. 
„Прочетох обява, че Представителният оркестър на Академията на МВР търси тромпетист. Обадих се на диригента Александър Иванов да попитам за подробности, поговорихме с него и той ме покани да отида на прослушване. Стана така, че пристигнах в София за откриването на учебната година на Академията - и веднага ме включиха да свиря. Така че това ми беше прослушването“, разказва Александър. 
Така той става един от двайсетината музиканти, които работят за този престижен оркестър, който често се появява по различни поводи пред публика и я радва със своите изпълнения - както с празнични маршове, така и с прекрасни джазови образци.
Там се чувствам много добре, 
колегите ме приеха много сърдечно, атмосферата в оркестъра е извънредно спокойна и творческа
разказва Александър. А диригентът Александър Иванов дори му осигурил ведомствено жилище, за да може русенският музикант да се чувства относително комфортно в началото на столичния си живот.
За съжаление, скоро след като Сашо взема изключително важното решение да смени града и оркестъра, България попада под ударите на Ковид епидемията, която затваря сцени и салони и силно редуцира артистичните изяви, в това число и на новия оркестър на Сашо. 
„Свирихме на Тодоровден за празника - беше на открито поле и беше наистина много празнично и вълнуващо“, казва той. И силно се надява, че пандемията няма да продължи още твърде дълго и в края на краищата ангажиментите на Представителния оркестър на МВР ще влязат отново в обичайния си натоварен график. Не само Александър, но и всички негови колеги от оркестъра жадуват да свирят и да радват публиките с маршове, джаз стандарти и естрадни хитове. 
Докато все още разполага с много свободни вечери, русенецът не пропуска да обикаля 
клубовете в София, където се изпълнява хубава музика
Разбира се, сред най-често посещаваните от него и приятелката му Венера места са баровете и заведенията, където свири големият приятел на Сашо Венци Благоев.
„Венци ми е любимият тромпетист“, признава Александър. Но Венци е и тромпетистът, който от години винаги, когато идва за концерт в Русе, задължително кани Александър да свири заедно с него на една сцена. Това датира още от времето, когато Сашо беше ученик в Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“. Така русенското момче постепенно натрупваше опит и надмогваше естественото притеснение от живия контакт с публиката - а и с големите имена от съвременния български джаз, разбира се. 
Седмица преди да си дойде за ваканцията в Русе, Александър свирил на джем сешън, организиран от сина на Венци Благоев - Димитър. А вечерите в четвъртъците наминава или в бар „Фотосинтезис“, или в култовото столично заведение с изразителното име „Сам дойдох“, където 
Венци Благоев прави своите артистични фиести 
заедно с други музиканти. На практика всяка седмица се вижда с Венци, вижда се и с друг тромпетист, когото русенци също обожават - Михаил Йосифов.
„Тук наистина атмосферата е доста различна, освен че възможностите вечер да послушаш качествена музика и да си говориш с повече хора, които са на твоята вълна, и в самия оркестър, където работя, отношенията са много хубави“, казва Александър. И предпочита да не сравнява оживените столични улици и приятни места с Русе. 
„Чак се чудя какво става в Русе - разхождам се из града, а в него няма никой. Няма хора. Къде са хората? Много ми се иска да вярвам, че е така безлюдно, само защото е прекалено горещо. Но се притеснявам, че не е точно така, че причината е друга“, казва тромпетистът.
Докато е тук, се радва да си общува с родителите и сестра си, хубаво му е да си говори и с приятелите - един от тях, който много го подкрепя и винаги му стиска палци с искреното пожелание да се развива все повече като музикант, е художникът Огнян Балканджиев. 
Но се вижда, че на Сашо в Русе му е малко криво. Защото той обича своя град. И не би го напуснал, ако тук беше намерил среда за развитие и израстване. Неговата приятелка Венера също не е могла да намери своята реализация в Русе - въпреки че е оперна певица, ученичка на великата Райна Кабаиванска... 
Сашо „открива“ тромпета, когато е ученик в 7 клас
в училище „Възраждане“. 
„Вкъщи имахме една плоча на Луис Армстронг, беше на баща ми. Когато той ми я пусна за първи път, толкова много ми хареса, че си казах: „Това е! Това ще бъде! Искам да свиря това и така!“. И отидох в Музикалното училище. Буквално за два-три месеца се подготвих по солфеж, въпреки че преди това си нямах понятие какво е това солфеж. За мен това беше абсолютно ново и непознато нещо. Честно казано, дори нямам спомен как точно съм си взел изпита по солфеж - но станах ученик в Музикалното. Един приятел на баща ми ми подари тромпета на неговия брат - с него започнах да уча в класа на Олег Филипов. Тогава бяхме пет момчета негови ученици. А той самият е невероятен учител. Постоянно ни пращаше на конкурси, правеше ни концерти... Няма да забравя как 
още първата година в Музикалното спечелих първия си конкурс 
- след като бях учил само три месеца при Олег Филипов, той ме изпрати на конкурс в Стара Загора и там спечелих трето място! Това е такава школа!“, разказва Александър.
След като завършва Националното училище по изкуствата започва работа в оркестъра в Русе при Димчо Рубчев. През 2015 година кандидатства в Музикалната академия. Приемат го и се записва в класа по поп и джаз на Михаил Йосифов, като има негласна уговорка, че ще продължи да работи в русенския Биг Бенд и няма да може да посещава абсолютно всички лекции. В края на първия семестър обаче един от преподавателите категорично му обявил, че няма да му даде подпис, защото рядко го е виждал на лекции. И веднага съобщил условието си: русенецът да ходи на частни уроци при него, които ще струват 1000 лева.
„С това моето следване в Музикалната академия приключи“, обобщава лаконично Сашо. И веднага добавя: „От тази есен съм приет 
студент в Югозападния университет, поп и джаз при Венцислав Благоев
През октомври ученето започва наново“. 
От есента програмата на младия тромпетист със сигурност ще стане доста по-натоварена, отколкото е сега, през ваканционното лято. А всъщност той точно това иска - да свири, да слуша музика, да си общува с хора, които харесват и ценят това, което самият той цени - класическия джаз, стила Ню Орлиънс.
„Това е основата на всичко - оттам тръгва тази музика на свободата“, казва Сашо, за когото Луис Армстронг си остава непоклатимият авторитет. „Армстронг, Хари Джеймс - това са етикети в музиката“, убеден е той. И е решен да направи всичко, за да може да направи крачката, която ще го приближи още повече до неговите любими джазмени, звездните имена на родния и световния джаз небосвод.