Щастлива съм да видя този добър замисъл осъществен, русенци вече имат това красиво място за разходки и събития. Това каза вчера заместник-кметът по устройство на територията Магдалина Илиева на официалната церемония, с която бе отбелязано завършването на новоизградената зона за отдих по крайбрежната ивица на Русе. 
Илиева изброи дейностите, извършени по мащабния проект на обща стойност 16 860 657 лева и увери: „Следим за появили се дефекти и се обръщаме към изпълнителя, като получаваме от него желание да направи нещата перфектни“. 
И Илиева, и нейната колежка, зам.-кметът по икономика, инвестиции и собственост Златомира Стефанова призоваха русенци да пазят новата придобивка и „да се държат като собственици на това хубаво място“, като „бъдат горди, че са русенци“. 
На едната от двете амфитеатрални площадки, където се проведе церемонията, се събраха доста граждани. Там обаче звънко отсъстваха представители на предишната градска управа, която възложи изработването на проекта и преполови работата по него. Вчера не стана ясно дали бившият кмет Пламен Стоилов и други хора от предишната власт са били поканени, но бе подчертано, че има покани, на които хората не са се отзовали, например, от МРРБ. Странно бе отсъствието на бившия главен архитект на града Живка Бучуковска, която по думите на кмета Пенчо Милков отпреди около месец е била помолена лично от него да довърши своята работа като ръководител на грандиозните градски проекти и тя е приела. Извън официалностите се чу, че след местните избори миналата година на обекта на кея не се е появявал никой от пряко ангажираните с проекта хора от предишната управа. Но парите за това си ги получават, вметна някой лаконично. 
Церемонията премина без традиционното рязане на ленти, дечица в народни носии и помпозни речи. Двама души с маркучи неспирно поливаха засадените в лехите растения. 
Смятам, че е проектът е изпълнен добре, като всяка нова градина и тази след една-две години ще придобие вид на замисъла си, каза Магдалина Илиева. И на въпрос на „Утро“ уточни: „Не ми харесва кейовата стена“. 
На друг въпрос на „Утро“ - за необезопасените бетонирани подходи към реката, отговори Златомира Стефанова: „Водени са разговори с концесионера на кейовата стена „Порт Пристис“ и имаме тяхно категорично становище, че обезопасяването ще пречи на работата на бъдещите понтони. Дори и табелите ще пречат на швартоването на корабите“. 
Към момента концесионната територия е все още в строеж, така че отговорността е на строителя, докато го предаде на Общината, а ние не можем да се месим, обясни за „Утро“ управителят на „Порт Пристис“ Румен Попов. „След като обектът бъде предаден на Общината, ще уточним границите на концесията, които допреди строителните работи вървяха по пътя, но сега са променени, и тепърва ще подпишем протокол. Вярно е, че имахме една среща, на която още зам.-кметът Наков питаше как ще ограждаме понтоните. Вярно е и това, че не е редно да има каквито и да било ограждания на понтоните - това ще пречи на моряците да връзват корабите на кейовете. Друг е въпросът, че по принцип на едно пристанище и на една кейова стена не може да се сложи парапет - това го няма никъде. Но и изобщо съчетаването на действащо пристанище и градска зона за отдих рядко се среща някъде... Да не говорим, че след това драгиране, което беше направено, за нас ще бъде твърде сложно да поставим понтоните, където, естествено, разхождащите се граждани няма да имат право да се качват. Но всичко това са теми в бъдеще време. Тях ще можем да обсъждаме, след като подпишем с Общината протокол за границите на концесията. Дотогава отговорността за безопасността на хората е на този, в чието владение в момента е обектът“, каза Румен Попов.
И уточни, че вчера е отишъл в 9 ч сутринта на мястото за церемонията, посочено в поканата до него като понтон номер 10, но тъй като там нямало никой, си тръгнал. Истината е, че срещу понтон номер 10 се намира втората амфитеатрална площадка на кея, но тържеството вчера бе доста далече от това място, в близост до пасарелката и под музея „Баба Тонка“. Кой е писал поканите - за този и други въпроси вече не останаха нито енергия, нито желание.