- Г-н Милков, на 29 юли бяхте изписан от Белодробната болница след 23-дневно лечение от Ковид-19. Първо, как се чувствате вече извън болничната стая, макар и с все още положителна проба за коронавирус?
- Чувствам се страхотно. 23 дни прекарах в помещение с размери два на пет метра, без да мога да направя и крачка извън това очертание, а при мен влизаха единствено медицински лица, облечени в специални защитни екипи. 
- Изписването съвпадна с рождения ви ден, което  изглежда като своеобразен подарък. Как отбелязахте 42-ата си годишнина и успяхте ли да се насладите на личния си празник, да получите поздравления и подаръци в ситуацията, в която се намирате?
- Рождените дни за мен вече са време на равносметка, не толкова за подаръци и поздравления 
Сутринта ме изненадаха под прозореца заместниците ми и хора от моя екип. Ние сме не просто екип, а съмишленици, приятели, самостоятелни личности с набор от много силни качества. През деня получих и много телефонни обаждания и съобщения. Радвам се, че няколко пъти успях да видя и децата, макар и с видео разговори, а сестра ми ми донесе на оградата прекрасна малка торта. 
- На 6 юли стана ясно, че сте заразен с Ковид-19. Как решихте да се изследвате и имахте ли опасения, че пробата ви ще излезе положителна, или по-скоро се тествахте превантивно?
- Решението за тестването беше взето от лекарите от нашия Белодробен диспансер, които ме приеха за преглед. В началото нямах обичайните симптоми за Ковид-19.
- Вие сте млад и енергичен човек, но болестта не беше благосклонна към вас. Може ли да опишете първоначалните симптоми, които имахте, как се развиха и промениха в течение на изминалите седмици? Усетихте ли страх в даден момент?
- Няколко дни преди теста усетих обща слабост и много лека повишена температура - около 37.5, която смъквах с аспирин и парацетамол. Случи се в доста горещи дни, когато обичайно хората чувстват по-малко енергия. Не съм спрял да работя, но винаги съм спазвал правилата за безопасност. Това се доказа и от отрицателните проби на близкото обкръжение с изключение на двама от колегите ми. Личният лекар ме прати за снимка на дробовете ми, а после в Белодробния диспансер установиха, че имам двустранна пневмония. Състоянието ми се влоши на втория ден след болничния прием. Четири-пет дни поддържах постоянно температура над 38.5, която с банки с течен парацетамол смъквахме до 38. Треска, висока температура и задушаваща кашлица бяха нещата, които ме съпровождаха няколко дни. Три пъти на ден ми бяха вливани по няколко банки с лекарства и също трикратно пиех по няколко хапчета. Дишах с помощта на тръбички с допълнителен кислород. Не съм усещал страх.
В работата и в живота си действам така, че мога да посрещна всеки ден като последен
В тежки ситуации запазвам спокойствие. Това видяха и лекарите, сестрите и санитарите в болницата. 23 дни не излязох от стаята, но нито веднъж не попитах кога ще изляза и дали ще може. Просто спазвах правилата. Радваха ме децата и приятелите, които идваха да ги видя, макар и под прозореца. От двата силни антибиотика, които ми вливаха за пневмонията, черният ми дроб се натовари и сега го лекуваме.
- Какво наложи лечението ви да бъде толкова продължително? Верни ли са твърденията, че сте били на крачка от интубиране и преместване за лечение в София?
- Не мога да отговоря на тези въпроси, не знам. Не съм разпитвал лекарите и сестрите. Изпълнявах каквото ми кажат. Първите две седмици бяха трудни, а после острите симптоми изчезнаха.
- През зимата споделихте, че грипът не ви подмина. Сега същото се случи и с Ковид-19. Можете ли да направите сравнение между двата типа вирус и начинът, по който вие самият сте се чувствал, докато сте се лекувал от тях?
- Да, и през февруари не ме подмина грипната вълна. Ходих отново до Белодробната ни болница, където ми вливаха лекарства няколко дни, но не съм спирал да работя. 
При настоящото заболяване това беше невъзможно. Организмът се срина.
- Има ли нещо, което бихте посъветвал хората по отношение на коронавируса - нещо, което не е толкова известно или не му се отдава необходимото внимание, а е важно и не бива да бъде подминавано?
- Не одобрявам „виртуалните геройства“. Немалко хумор се изсипа по адрес на болните и медиците, но истината е, че вирусът е активен, а застраховани няма.
Пред очите ми транспортираха болен от коронавирус от Белодробната болница за интубиране в друга русенска болница. Преди два дни разбрах, че е починал... 
Хората трябва да знаят, че да се задушаваш часове наред и да изпаднеш в безпомощно състояние не е повод за остроумия
Съветвам да се спазват правилата на здравните органи, като с това се грижим не само за себе си, а за всички около нас. Това е разумно и отговорно поведение в името на обществото. Огромният процент от хората не развиват тежки симптоми и може да са само преносители, но да станат причина да се зарази друг човек, с което, не дай си Боже, да доведат до чуждо страдание или смърт.
- Вие променихте ли виждането си във връзка с Ковид-19, сериозността на инфекцията и въведените мерки, след като вече сте част от статистиката на заразени? Какво бихте посъветвали хората в тази връзка?
- Не, не съм го променил. Обучаван съм във Военната академия „Г.С.Раковски“ и зная какви са задълженията на един кмет в състояние на криза, била тя от военен или невоенен характер. Изключително сериозно съм възприел от първия момент предупрежденията, опитвал съм се да работя така, че да защитя хората, за които отговарям - русенци и живеещите в община Русе. Мисля, че с предприетите от нас мерки, с настойчивостта на изпълнението им от нашите служители, Русе до момента не е сред сериозно засегнатите градове. Разбира се, тук също имаме заболели, починали, трудности. Бих не просто посъветвал, а призовал съгражданите си да сме единни в моменти на криза. Тогава можем да се справим с всеки проблем. Възприемам отговорността си, имам силата да водя и да казвам „След мен“, а не „Напред“.
- Като кмет, встъпил в длъжност преди броени месеци, вие работихте на пълни обороти. Докато бяхте в болница, успяхте ли да следите процесите в общината и да се включите до известна степен в работата, поставянето на задачи и следенето на графици?
- През цялото време лаптопът ми беше в скута, а телефонът в ръката
Всяко действие, план и проблем съм обсъждал със заместниците ми и със служителите на общината. Макар и болен, не съм изпускал ръководството на процесите. Събирам информация, анализирам я, вземам решения, давам указания и разпореждания.
- В петък, 31 юли /интервюто е взето вчера - б.р./, предстои поредно заседание на Общинския съвет, което вие за пръв път ще пропуснете. Очаквате ли вашата липса да се отрази на работата на съветниците и развоя на заседанието?
- Разбира се, че ще се отрази. За разлика от мои колеги, кметове на големи общини, които изобщо не стъпват на заседанията на общинските съвети, знаейки, че решенията по техните предложения ще бъдат приети, аз съм винаги там. Мое задължение е да информирам русенци и съветниците. Моя отговорност е да изслушам аргументите, да участвам в дебатите с аргументи, никога с нападки и обиди. 
Уча и синовете си, че силата на мъжете е в спокойствието
Свидетели сме на ново поведение и говорене на стари муцуни. Има съветници, които забравят своята отговорност, управлявали са Русе повече от 8 години - председатели на групи, заместник-кметове. Сега се преродили, събудили се и приказват такива нелепости, че вече всички се смеят. Моята отговорност е да съм там и да казвам истините, да соча целите, да мотивирам и въодушевявам. На агресията, на обидите и платените статии против мен, на троловете, винаги ще отговарям със здрава работа и непрекъсната връзка със съгражданите ми.
- Докато бяхте в болница, стартираха всекидневни протести с искания за оставка на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Как гледате на тези действия и искания? Бихте ли ги подкрепили?
- Като общински съветник в Русе и народен представител имам стотици изказвания, пресконференции и медийни изяви, в които аргументирано съм обяснявал защо това управление е вредно. Хората го виждат. Мисля, че най-мъчително е не само непрекъснатото крадене на народни пари, а усещането за натиск от една тъмна маса - политици, бизнесмени и представители на правоохранителни органи и магистрати. Този натиск съм го чувствал лично насочен срещу мен години наред и продължава да е така. Следене, заплахи, обиди, лъжи и инсинуации - това е насочено към всеки опонент, включително и към мен. Защо хората в Русе, когото и да попитате на улицата, казват, че всяко назначение ставало и всичко се случвало с благословията на един човек - народният представител от ГЕРБ? 
Тихо и със страх произнасят името му, все едно е Дарт Вейдър
Защо всеки опонент бива мачкан или осмиван от наети сайтове, тролове, глашатаи? Използват институционален и мутренски натиск над опонентите си. Въпросът е кой ще се поддаде и огъне. Много хора около мен не издържаха на този режим. Гледам на протестите с надежда, че показват смелостта и енергията на българите - това, което тези вредни хора и техният вреден режим не успяха да убият.
- Кога очаквате да се върнете на работното си място? Поставил ли сте си вече задачи, по които ще започнете час по-скоро работа?
- Здравните органи ще определят кога ще се върна на работното си място. Очаквам до десетина дни да съм в кабинета. Но както ви казах, реално не съм се откъснал от работата си, а Русе и русенци са непрекъснато в ума ми. Ще продължа да давам цялата си енергия и идеи за доброто на моите съграждани.