Здравей, Петя! Не знам причината за този проблем, но като цяло се чувствам много отпусната, не ми се прави нищо и само се разсейвам. Студентка съм и така се чувствах почти през цялата учебна година, особено през втория семестър, когато бяхме в домашен режим на учене онлайн. Справих се с изпитите, обаче не съм доволна от себе си. В началото на всеки семестър предметите ми се струваха много интересни, вярвах, че от преподавателите ще науча много неща, но не знам защо се отпуснах. Струва ми се, че оценките ми са незаслужени. Досрамя ме от себе си. Една от оценките ми я написаха доста компромисно и в началото на ваканцията се заканих да изчета всичко по този предмет, дори да изчета поне две книги от литературата, която ни беше дал преподавателят заедно с конспекта. Но намеренията са едно, а действията - друго.
Майка ми също забелязва, че много съм се отпуснала. Казва ми, че не може да ме познае в сравнение с това, което бях като ученичка. Посъветва ме да отида на психолог. Мисля, че тя подозира, че имам нещо, което ме потиска и което не смея да споделя, но според мен няма такова нещо, освен че от цялата отпуснатост и аз не се харесвам. Приятелят ми е в компютърна специалност и той все има нещо да прави на компютъра и така аз имам достатъчно време, но то някак минава ден след ден.
Може ли една такава тъпа причина да е повод да се отиде при психолог? Не знам защо, след като нямам друг по-сериозен проблем, който да ми пречи, ми е трудно да се организирам. Всяка вечер си казвам, че от сутринта започвам да действам, а после денят минава предимно в интернет и лежейки само с плановете в главата и в мисли откъде да ги подхвана, за да ги изпълня. Мисля си, че ще е добре да мога да се изкомандвам и ако не си изпълня командите, да се наказвам, ако трябва, но да стана пак, каквато бях преди! Христина, 22 г.

Здравей, Христина! Споделяш честно промяната, която чувстваш през последната година. Вероятно у теб се е повишило напрежението в желанието да се избавиш от това отпускане. Надявам се настоящата консултация да ориентира не само теб и твои връстници, но и хора от други възрасти, които са в подобен период и на които може и извънредното положение заради Ковид кризата да е повлияло отпускащо.
На него може да припишем значение на такъв фактор, защото, за разлика от хората, които не прекъснаха работата си или им беше още по-натоварена при кризисните мерки, за друга голяма част като малките деца, които не посещаваха детска градина, и учениците и студентите, които учиха онлайн от вкъщи, обичайният им режим напълно се промени. Някои влязоха
в капана на размитите граници
между личното време и ангажираното с труд от дома и с учене.
Освен почувстваното общо отпускане споделяш, Христина, че си изпитала и неудобство от начина, по който си се представила в необичайната това лято изпитна сесия. „Справих се с изпитите, обаче не съм доволна от себе си“.
В началото на всеки семестър предметите са ти се стрували много интересни. Вярвала си, че от преподавателите ще научиш много неща. Вместо това си се отпуснала и отчиташ самокритично оценките си като незаслужени. „Досрамя ме от себе си“. Чувствителна към начина, по който възприемат уважаваните от теб преподаватели твоето справяне, считаш, че една от оценките ти е била написана доста компромисно, може би от впечатлението на преподавателя за твоите възможности или от неговото
разбиране за сложната ситуация, която промени целия учебен процес
и която се оказа препятствие за адаптацията към новите условия при мнозина. За да компенсираш това свое саморазочарование, си се заканила през лятото да изчетеш всичко по този предмет и поне две книги от препоръчаните. „Но намеренията са едно, а действията - друго“. Защо заканата не е сработила?
Отчиташ, че не е от липсата на време. „Всяка вечер си казвам, че от сутринта започвам да действам, а после денят минава предимно в интернет и лежейки само с плановете в главата и в мисли откъде да ги подхвана, за да ги изпълня. Мисля си, че ще е добре да мога да се изкомандвам и ако не си изпълня командите, да се наказвам, ако трябва, но да стана пак каквато бях преди“. От една страна, е добре, че имаш
ясен спомен за справянето си преди
- ще познаеш, ако се почувстваш по подобен начин. Сега би могла и да поразсъждаваш върху това, какво ти действаше преди мобилизиращо - дали ученическият режим с извънучилищните дейности, дали по-определеният за учене материал от учебниците и допълнителни източници, но много по-малко, отколкото се препоръчват сега в университета. Добре би било да не се пренасят в следването старите ученически навици за учене с придържане към тях като сигурна опора за успешност. От училище са ви „изписали“ като зрелостници. Това предполага оттук нататък
младежите сами да менажират своето развитие
с професионален труд или с учене в университета, а често и със съчетаването на двете. От студента се очаква да е настроен самостоятелно да изследва множество материали и проблеми, с които да повишава познанията и опита си, да не се носи по повърхността, допирайки само до заети от интернет материали, да не чака от преподавателите „нещо готово смляно и по възможност кратко“, което да научи само за изпита. Това не го приписвам на теб, но съм го чувала от други студенти.
Давайки тези примери, си мисля
дали е добре да станем пак, каквито сме били по-рано
и дали това ще ни удовлетвори? Дали не е по-добре да предприемем нещо ново, което съответства на новия статус - преди си била ученичка, а сега си студентка. Казваш: „Не знам причината за този проблем, но като цяло се чувствам много отпусната, не ми се прави нищо и само се разсейвам“. Добавяш и впечатленията отстрани на майка ти, че изглеждаш такава, каквато не те познава отпреди. Допускаш, че тя подозира, че може да има нещо специфично, което те потиска. Може би има предвид да си върнеш предишната организираност, а вероятно и целенасоченост? Предлагайки ти да се обърнеш към психолог, изглежда, че те стимулира като голямо момиче да предприемеш справянето, без да си зависима от нейната опека.
При много млади хора не сработват родителските съвети
на които дори реагират със съпротиви чрез разнообразни възражения, включително чрез пасивност. Защото идва време, когато отбитото от семейството пораснало дете по-лесно би могло да доразвива себе си в отношения с външни авторитети, каквито в университета са преподавателите и администраторите, в работата са началниците и опитните колеги като професионални наставници, а по отношение на личната сфера, такава роля изиграват и психолозите.
Струва ти се, че няма нещо специално, което не смееш да споделиш, освен че от цялата ти отпуснатост не се харесваш. Разбира се, в реална консултация може да се изследва работната ефективност на вниманието ти и да се установи какво разпределение на материал за четене е рационално според твоя тип работоспособност. С помощта на психолога често клиентът открива и свои лични мотиви, с които саботира сам активността си. От писмото ти нямаме данни в такава посока, затова ще предложа някои мерки, които ни мобилизират за продуктивна активност в нашето ежедневие.
Апетитът идва с яденето
Както знаем, това не се отнася само да храненето, а до много неща, които като правим редовно и задълбочено, се развива вкусът ни към тях.
Когато ни е трудно да се съсредоточим за нещо по-сериозно, бихме могли „да загреем“ организиращите функции на мозъка ни, като се захванем нещо да подреждаме. И по-рано съм давала този пример - дрехи в гардероба, вещи в скриновете, посуда в кухненските шкафове, също и файлове и папки на компютъра ни - винаги има нещо, което се е разместило и в бързината трудно си го намираме. Когато подреждаме, дори несъзнавано ние сравняваме предметите и сортираме. Може да се изморим физически от качване и слизане при достигане на високи шкафове, от навеждане и изправяне, но психически ще се почувстваме ободрени и
с лекота можем да свършим интелектуална работа
която ни се е струвало, че ще ни коства усилия.
Но и за психичната, и за телесната сила би представлявало голям разход на енергия и би ни досвидяло да я пилеем, ако прекалено се напрягаме. Затова добре би било да се фокусираме върху желанието си - кое е нещото, което много искаме, и представата, че го постигаме, силно ни се услажда и бихме се почувствали удовлетворени, ако го направим?
Тогава формулата, на която можем да се доверим да ни води, няма да е „Аз трябва това лято да изчета книгите и учебниците, които си бях планувала“ и отлагайки, още повече да ни разстройва календарът
с наближаването на края на ваканцията
а ще е друга. Как ти звучи, Христина, това например: „Аз много искам да узная онези интересни неща по предметите и затова ще прочета тези и тези книги и учебници?“.
Добър пример в подобни ситуации е от какво е мотивирано малкото дете в някоя негова много интересна игра. Изглежда, че е напълно увлечено, цялото му внимание е погълнато от това, което прави, и въпреки малкия му опит от боравене с предмети и малките познания, то изпробва различни действия, които като че ли следват логика, организирана от някаква
детска цел, която преследва неотлъчно
Може да се разсърди, ако го отклоним в такъв момент, или пък ще се отклони послушно, но ще продължи да мисли и ще дебне удобния си момент, за да продължи това свое увлекателно занимание. Малкото дете не подозира самонареждането „трябва“. То го научава по-късно от възрастните в комплект с отегчението към задължителните неща, което копира пак от тях. У него си стои големият мотиватор „искам“, който генерира почти безгранична сила.
Казваш: „Приятелят ми е в компютърна специалност и той все има нещо да прави на компютъра“. Наблюдавай дали е подобна и неговата погълнатост в стремеж творчески да достигне до някое рационално решение.
Когато се самонаблюдаваме критично и санкциониращо като теб, а също и когато изнамираме оправдания за свое бездействие, ние сме
в игра със себе си
която може да не приключва с успехи - да не постигаме целите си. Перспективата за самонаказване при отстъпление и самонаграждаване при успех може да помогне, но това е системата на външния контрол, която прилагаме като вътрешен контрол съзнателно, а подсъзнателно можем да отвърнем с нови действия на съпротива. Вместо с безброй проби и грешки в живота, повече за вътрешната игра със себе си така, че да ни доведе до успех с лекота, имаме
възможност да се научим чрез опита
на тези, които са я изследвали и в себе си, и с много други хора. Следи, Христина, събития, в чиято организация участвам в нашия град Русе. Някои от тях са релаксиращи и същевременно помагат да се свържем със своите непознати досега сили и качества и да се научим да ги използваме така, че с лекота и с удоволствие, вместо с усилия и напрежение, да продължим да се учим в работата ни, дори и след завършването на университета.