През 2012 г Игнат Канев се върна у дома след повече от 10-годишно прекъсване. Тогава обяви, че ще направи Канев център в Русенския университет и се срещна със студентите. „Учете чужди езици, защото без тях сте по-зле от животните - нито вода, нито храна можеш да си поискаш. Когато аз на 14 години отидох в Австрия, се наложи да уча немски. По-късно преживях същото в Канада с английския. Можех да броя до 12 само, тъй като за 13 трябваше да си изкривя езика, а не можех. Представете си в какво унизително положение съм бил. Сега България е в сърцето на Европа и няма сила, която да ви спре да работите, търгувате и общувате с когото си поискате. Няма визи, няма граници, няма репресии - светът е отворен и вие се възползвайте от това!“, им каза г-н Канев и им разказа набързо живота си. 
Това беше деловата част от програмата му. След това замина за Борово. В общината го посрещнаха с хляб и сол. Когато Игнат Канев видя, че е отчупил по-голямо парче от питата, той го раздели с брат си Симеон, прекръсти се пред хляба и се помоли на Господ за здраве и берекет на земята.
При всяка среща с изключителния филантроп и предприемач човек можеше да научи важен урок за живота. Като да си плаща данъците, защото без тях държавата се разпада; да споделяш печалбата, защото иначе не е сладка радостта; да носиш България в сърцето си и накрай света, защото без нея си никой; да спиш у дома е по-сладко, отколкото в най-луксозния хотел; да чакаш децата си да се приберат вечер, нищо че са на по 30 години и семейни; да направиш църква, защото без вяра в Бога си празен...
Когато г-н Канев намери достоен и честен партньор в лицето на тогавашния директор на болницата д-р Иван Стоянов, бизнесменът обяви колко е важно всички да работят за възхода на лечебното заведение. Какъв бизнесмен си, ако не си мислиш, че утре ти, детето ти, родителите ти или приятелите ти ще мизерстват в някое от отделенията, а си имал възможност да помогнеш и то да стане най-доброто, разсъждаваше на глас Игнат Канев. И беше прав. За всичко. И сълзите му за детството и родния край бяха истински.
Това интервю направих като журналист от „Утро“ през 2012 г., когато Игнат Канев беше в родното си село Горно Абланово, за да отпразнува с малко закъснение рождения си ден (6 октомври) рождения си ден, както правеше и в годините след това. Публикувано е в броя на вестника от 14 октомври.

- Г-н Канев, хубаво ли е да си богат човек?
- Аз не знам дали да се смятам за богат, но със сигурност съм прогресивен човек с възможности. Да, парите са важни, но е по-важно да имаш възможности да осъществиш желанията си. Парите са част от това, но не са целта. Целта е общността, хората около тебе, човешките отношения. 
Ако нямаш уважение към хората и от хората, нищо не си
само временно съществуваш. 
- Вие на какъв език бихте искали да говорим - на немски, на английски или на български?
- Категорично на български. Аз вкъщи, в Канада, само на български говоря. Напуснал съм България само преди 71 години и половина - време твърде недостатъчно, за да забравя родния си език. Давам си сметка, че много хора не живеят даже толкова дълго, но съм благодарен на Господ, че ме е запазил. На 6 октомври празнувах рождения си ден със семейството си във Виена и съм много щастлив. Там бяхме на опера, гледахме „Мадам Бътерфлай“ и обиколихме някои места, където съм живял през войната. Нищо не е променено, освен в покрайнините, които са много хубави. Австрийците дори съборените сгради са се постарали да възстановят във вида, в който са били някога.
- Как се запалихте по голфа?
- Строях една къща, точно срещу голф игрище и един от играчите така накриво ударил топката, че тя прехвърча през пътя и падна право през прозореца на къщата. Аз тогава нямах понятие какво е голф и даже не бях виждал такава топка - помислих, че някой е хвърлил камък. Тъкмо бях приключил с камината, почистено беше и очаквах да дойде клиентът да си я види, когато стана това. Гледам - насреща ми четирима-петима играчи с количката си и ме виждат, че аз съм направо бесен. Само ми казаха 
„Easy, young man /Спокойно, младежо/, ще платим всичко.“
Не им повярвах и се обадих в застрахователната ми агенция да съобщя за положението. Той пък ме успокои така „Иги, голфъджиите са най-добрите и честни хора. Който лъже на голф, лъже за всичко“. 
След това моят агент ме покани да играем голф и първият ми удар беше на 264 метра. Беше сухо, топката се търкаляше до хармана и тогава той ми каза „Иги, знаеш ли, че от тебе ще стане много добър играч. Аз 25 години играя голф и никога не съм имал такъв първи удар“.
- Колко игрища имате в Канада?
- Аз имам осем игрища на шест места.
- А защо нямате в България?
- Едно време баща ми ми каза „Синко, няма да работиш по-далече от половин час от бюрото си!“ Много време отнема да отидеш до обекта, контролът не е добър така и работата ще куца. 
Това ми го каза през 1963 г. и оттогава само едно предприятие съм строил на отдалеченост 100 км
и то не е благополучно, защото не съм там.
- Голфът ли ви поддържа в такава форма?
- О, аз много обичам спорта, аз съм спортист по душа. Обичам тениса, голфа, ските. Миналата година за първи път пропуснах да карам ски. Почнах да се страхувам да не счупя крак или ръка, че да стане по-лошо. Иначе обичах много в Швейцария, Австрия, че и в България съм карал.
- Сега дойдохте почти инкогнито и за кратко. Кога ще е следващият път?
- Догодина, сигурно в април или октомври. Тогава ще дойдем цялото семейство.
- Преживял сте толкова много - не сте ли се замисляли да разкажете всичко в книга?
- Даже вече съм я почнал. 
Няма заглавие, но вероятно ще е „Моето пътешествие“
Засега съм подготвил около 200 страници. Имам приятел журналист в Торонто, който издава там вестник на български език и той обеща да я преведе от английски на български.
- Работите ли със съвременната техника?
- Не съм добър, понеже винаги съм имал секретарки и никога не ми се е налагало да пиша на пишеща машина. Сега пък компютрите са с твърде малки буквички и трудно ги улучвам. Иначе имам iPad и iPhonе, но не съм опитен в електрониката.
- Смятате ли се за важен човек?
- Разбира се - за себе си съм важен, но са ми важни и другите. Не държа дистанция и за мен наистина е важно да знам как са работниците и хората около мен. Когато отида на работа, поздравявам всеки и го питам как е, има ли проблеми, трябва ли му нещо. Ако един човек няма спокойствие у дома си, няма да му върви работата. Когато един работник е осигурен медицински и материално, неговата продукция е качествена. Самата работа изисква да бъдеш добър с клиентите и със служителите. 
Ако спазваш законите, плащаш си данъците и си честен с партньорите, няма начин да не успееш
Важно е да имаш добре подбрани хора до себе си, защото те ще те направят и те ще те унищожат. 
- Какво е дарителството?
- Много важно. Сега ще ви разкажа нещо лично. Това беше през 1955 г и си спомням даже, че беше на 11 ноември, когато отбелязвахме датата от прекратяването на Първата световна война - 11-тия ден на 11-тия месец в 11 ч и 11 минути. Спряхме работа и отдадохме чест на загиналите. Тогава дойде един от моите агенти и ми казва „Иги, /там така ми казват, защото Игнат им е чуждо/ планираме да строим болница. Можеш ли да помогнеш?“. Разбира се, отговорих, макар да не бях дори още гражданин на Канада. Колко пари трябва да дам, поинтересувах се. Нямало ограничения - който колкото прецени. Замислих се, че да се строи болница не е нещо дребно и не се дават 5 долара, затова обещах, че за следващите три години аз ще дам 2000 долара. 
Нямах толкова пари мои - само заеми от банките
които пък ме бяха видяли, че съм добър платец и мога да строя и продавам. На следващата година - 1956 г започнаха да идват клиенти и построих 27 къщи. Изведнъж станах „somebody“ /някой/ и взеха да ме викат на различни събития. Понеже това беше изключително странно, попитах един от агентите си кой изпраща тези хора при мен. „Това е мистър Дейвис, адвокат, който отговаря за събирането на пари за строежа на новата болница“, ми обясниха. Той като видял, че някой е дал 2000 долара, веднага попитал кой е този човек. Едно българче, дребничък, нов тук, му казали. Така той предлагал на всичките си клиенти да идват направо при мене и да ми се доверят. Гарантирал за мене със собствения си авторитет. Направеното добро се връща. След това пък, през 1959 г неговият син се кандидатира за народен представител за Онтарио. Дойде при мен и попита може ли да постави във фирмата ми своя табела за агитация. Слушай, рекох, я си донеси най-голямата табела и я постави на видно място. Това, което баща ти е направил за мен, и Господ не можеше да направи. Аз съм либерал, а той консерватор, но имаше по-важно от политическите убеждения - личното отношение и помощ в подходящ момент. Сега този същия човек е при мен в борда на директорите, макар да е на 80 години и той.
- С вас водиха сериозни разговори в университета за мащабен строеж на конгресен център. Ще помогнете ли?
- Разбира се - щом има желание от двете страни, ще стане. Хубав е проектът и аз съм повече от сигурен, че ще се получи. Ще трябва да се консултирам с дъщерите и с жена си. Щом се касае за дългосрочни проекти, 
те са шефовете - даже фирмата ми е на тяхно име вече
Аз съм само фигурант, представител. Жена ме е президент, а дъщерите са вицепрезиденти. Голямата е икономист от Харвард, а малката юрист и икономист от Оксфорд. Много съм доволен от тях - добри момичета са и са трудолюбиви като пчели. Много ме обичат. Колко хора ще ти дойдат на рожден ден от един континент на друг?! Снимката им винаги ми стои в левия джоб, до сърцето.
- Казахте, че нищо не може да се сравни с въздуха на родния край. Вие помните ли го изобщо?
- Аз съм живял 14 години на село и от тях помня само 8 грубо казано, тъй като за първите 6 никой няма спомени. От тези времена съм запомнил само хубавото и това, че овцете са ме газили. Събирах яйца и кожи още на 10-годишна възраст при баща си в кооперацията. Даже си спомням как отидох при една баба Иванка и й викам - дай да видим колко яйца имаш. А тя - а, нямам хич! Като влязох в хамбара, рових и напълних цяла кошница. Тогава яйцата бяха много скъпи и се продаваха добре. 
Когато се върнах първия път от Канада, тя като ме видя, веднага се развика „Гатьо, ела събирай яйцата!“
 - Мислили ли сте какво щеше да се случи с вас, ако бяхте останал в Горно Абланово?
- Ако бях останал в България, вероятно щях да съм най-добрият овчар. Каквото и да беше, щях да съм най-добрият.
- Какво не успяхте да направите, г-н Канев?
- Най-много съжалявам, че нямам академична подготовка. Не успях да намеря време за това, макар че и сега не е късно (усмихва се). Сега съм на 86 години, но смятам да надмина моя дядо Копчо, който е живял до 107 години. Сега съм в много по-добро положение от него и имам добра медицинска помощ. На всеки шест месеца съм на прегледи, а иначе се пазя - месо ям по малко, твърд алкохол също избягвам, но не пропускам хубавото вино. Всеки ден работя сутрин от 7 до обед - без събота, без почивка, само в неделя съм на църква.