Стерилният начин на живот и отдалечаването от природата увеличават честотата на алергиите. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Мария Стаевска, председател на Българско Дружество по Алергология, с която говорим по повод 8 юли, който се отбелязва като Световен ден за борба с алергиите.

Доц. Стаевска подчерта, че алергиите са много чест проблем. „2025 година се очаква всеки втори човек в света да има някаква алергия”, посочи тя. Те са различни и е трудно да се обобщи. „За пациент с астма е много важно да контролира болестта, защото тя може да бъде и опасна за живота. За пациентите с алергия към ужилвания от инсекти (пчели, оси, стършели) също е много важно да вземат мерки, защото тази алергия може да е фатална за минути. За нея има много успешна терапия – имунотерапия с отровата на инсектите, която лекува алергичното състояние и се достига състояние на толеранс. Алергичната хрема, която много често се подценява, но тя влошава много качеството на живота и увеличава риска от развитие на бронхиална астма. Това е най-честата алергична болест – около 17 – 20 процента от населението боледува от алергичен ринит. При тинейджърите ринитът е особено чест, а това води до затруднена концентрация и намален успех в училище”, каза специалистът

Тя подчерта, че алергичният ринит трябва да се диагностицира и да се лекува – добър ефект имат подходящите симптоматични лекарства, а имунотерапията има дълготраен лечебен ефект. Сенната хрема – една от най-честите прояви на алергичен ринит.

На въпроса кога трябва да отидем на алерголог, защото подозираме алергична болест, доц. Стаевска отговори: сърбежи в носа, в очите, пристъпи от задух, обриви по тялото, ако имаме диария, придружена с обриви при консумация на някои храни, ако има проблеми при ужилване – голяма местна реакция или обриви, локализирани на отдалечени от мястото на ужилването места.

Лекарят посочи, че за съжаление алергиите не се диагностицират рано. „Всъщност минава доста време. Първо българската система е направена така, че да пази пациента от специалиста – знаете, че той първо трябва да отиде при личния лекар, той евентуално да го прати, а пък той, ако даде много направления за специалист, бива глобяван, така че джпито се старае да не праща. И за съжаление има данни, които показват, че за поставянето на правилната диагноза на алергичен ринит понякога минават средно четири години и половина. Това не е добре, защото колкото по-рано започне лечението, толкова по-добре се чувства пациентът и толкова повече са шансовете му той да се върне към нормален начин на живот“, заяви доц. Мария Стаевска.

Специалистът посочи, че у нас няма епидемиологични проучвания и от тази гледна точка е трудно да се каже колко са хората с алергии у нас. „Смята се, че е каквото е в други европейски страни. Ние участваме в някои европейски регистри и не се различават данните от тези в останалите страни”, каза тя.

В развиващите се страни, които отбелязаха през последните години бурен икономически растеж, се забелязва и бурно развитие на алергиите. „В Африка, Китай, Азия в момента има много голям и бурен ръст на алергични състояния. Всъщност в Европа ние вече сме на много високо ниво и вече има леко забавяне, докато се стигне до така наречената сатурация , т.е стига се до едно ниво, което не се качва повече просто защото всеки, който е бил предразположен да е алергичен – става алергичен“, каза специалистът.

Тя дава за пример, че в XIX век пак много хора са имали същите гени, но алергичният ринит  е бил с честота 0,1%, докато сега около 25% от хората имат алергичен ринит и пресмята, че 250 пъти имаме нарастване на честотата на това заболяване в хода на бурното индустриално развитие. „Какво е обяснението? Това е едно от най-бързо нарастващите заболявания в световен мащаб и особено с развитие на човечеството. Отговорът е най-вече – стерилният начин на живот и загубата на връзката с околната среда. Нашият микробиом е променен и при него има загуба на биоразнообразие. Микробиомът са микробите, които са в нашето тяло, които всъщност са в непосредствен контакт с имунната система и е много важно те да контактуват, за да я обучават да реагира правилно на нещата от околната среда. Липсата на този контакт нарушава това възпитание и тя започва да се бори с вятърни мелници, образно казано. А всъщност този контакт се нарушава, защото ние живеем в стерилна обстановка, нямаме контакт с животни, с растения, с пръста – всъщност със зелената част на земното кълбо. Ние трябва да запазим контакта с природата, домашните животни, кучетата в къщи всъщност помагат да отнесем малко от природата в дома си, за да запазим този контакт“, съветва доц. Мария Стаевска.