Д-р Мария Николова е завършила медицина през 2004 г. в Медицинския университет в София, като 2001 - 2002 година се е обучавала в Медицинския университет във Виена, Австрия. Специалност "Хранене и диететика" е защитила през 2008 г. в МУ - София. От 2005 г. работи в катедра "Хигиена, медицинска екология и хранене" към МУ - София, като асистент, старши и главен асистент. Обучава студенти по медицина, дентална медицина и фармация по хранене и хигиена и лекари, специализиращи "Хранене и диететика". Има над 30 научни участия и публикации у нас и в чужбина. Научните й интереси са в областта на нутригеномиката и нутригенетиката, а така също в затлъстяването и свързаните с него метаболитни заболявания, козметологията, храненто и имунитета, хранителните алергии. Работи като диетолог от 2005 г. Член е на български и международни научни организации.
С диетолога д-р Николова разговаря Любомира Николаева.


- Д-р Николова, защо дефицитът на витамин D е сред най-обсъжданите теми в науката за храненето в момента?

- Повече от един милиард души в света - средно всеки седми човек, страда в някаква степен от недоимък на мастноразтворимия витамин. И тази статистика спира да изглежда абстрактна в момента, в който научихме от резултатите от изследване на български колектив - 75 на сто от населението има дефицит или недостиг.


- Не е ли парадоксално - толкова масов проблем със "слънчевия" витамин при около 260 слънчеви дни в годината в България?

- На пръв поглед е странно, но такава е тенденцията и в другите държави в Южна Европа - имат по-голям процент хора с дефицит от северните народи. Обяснява се с факта, че за да избягваме вредните ефекти на слънчевата радиация, се крием с шапки, дълги ръкави и крачоли, а колкото по на север живее човек, толкова по-активно търси слънце по всяко време на годината и благодарение на лъчите витаминът се синтезира в организма. За сравнение - данни от скорошно проучване показаха, че при южните народи средното количество на витамина е 20-30 наномола на литър, а при северните - 40-50.


- Кои са най-застрашените от дефицит групи?

- Децата и жените. А има хипотеза, че в риск за дефицит са и хората с наднормено тегло и затлъстяване. Започваме изследвания дали това се отнася и за българите с висок индекс на телесната маса. В рамките на 20 минути участниците попълват кратка анкета и се измерва теглото им, съдържанието на мазнини в тялото и други показатели за телесния състав, взема им се кръв за изследване и след получаването на резултатите ще можем вече на основа на точните данни да им дадем и съвети за здравето им. Назначават се допълнителни изследвания при необходимост, провежда се тест за хранителна непоносимост и пр.

- Какви хора включвате? Може ли всеки да участва?

- Скринингът е много полезен и необходим за хора с индекс на телесната маса над 25 във възрастта от 18 до 65 години.

- Досега проучван ли е у нас дефицитът на витамина?

- През 2012 г. подобно изследване приключи с извод, че българите със свръхтегло страдат почти 3 пъти по-често от тежък дефицит на витамин D в сравнение с тези, които са с нормално тлесно тегло. Сега за първи път се проследява връзката не само с индекса на телесна маса, но и с типа на затлъстяване - предимно за сметка на висцерална (вътрекоремна) или подкожна мазнина, и останалите показатели от бодиимпеданс метрията.

- Какво е това измерване?

- При стъпване с боси крака върху специалния "кантар" - професионален медицински апарат, се отчита не само теглото, но и точният състав на тялото - процент мазнини, вода, мускули и тяхното разпределение в тялото. Това са много важни показатели, защото при хора с еднакво тегло и ръст например някои от тях имат риск за здравето заради прекомерно натрупване на мастна тъкан за сметка на другите видове.

- Каква е връзката с витамина?

- Ние получаваме сравнително малка част от него с храната - около 30 процента, останалото е благодарение на излагането на слънце. При географското разположение на България това е възможно от април до октомври. През останалите месеци лъчите падат под такъв ъгъл, че в организма не се образува витамин D. При хората със затлъстяване обаче са налице ред причини за намален синтез под влияние на слънчевата светлина. Такива хора по правило са по-малко подвижни и прекарват по-малко време на открито.

Отдруга страна, за тях е характерно намалено образуване на витамина в кожата. А имат и намалено всмукване на витамина от храната и едновременно с това забавен метаболизъм и затруднено усвояване, мудно е и превръщането му в активна форма. Има още една важна особеност - като мастноразтворим витамин той се
прехваща от мастната тъкан, стои "заключен" там и не е наличен в кръвта, където е нужен, а образно казано е затворен в телесните мазнини. И в крайна сметка при затлъстяване се наблюдава "разреждане" на витамина в големия общ обем.

- Ако недостигът бъде компенсиран, ще доведе ли това до отслабване?

- При редукция на теглото с 5-10 процента витамин D в кръвта (където е вече бионаличен, използваем от организма) се увеличава с 6-7 наномола, а при по-голямо отслабване - с 12-13 наномола. Ако човек е бил с недостатъчност, тя се преодолява.

- А колко е нормата?

- За достатъчно се смята, когато нивото на витамина е над 50 наномола на литър. Стандартът е измерване на метаболит в организма, който се казва 25-хидрокси витамин D. И точно такова изследване на метаболита в кръвната плазма ще направим сега при скрининга. Средното количество, измерено при подобно проучване преди време у нас, е 38,75 наномола на литър на човек, като при жените традиционно е по-ниско, отколкото у мъжете.

Идеята на скрининга в момента е не само да се дадат актуални данни за количество витамин D при хора със затлъстяване, но и да се измерят нивата на холестерол, кръвната захар, да се оцени телесният състав на участниците, да бъдат прегледани и консултирани от диетолог как да се хранят за оптимално здраве и тегло.

- В представите на повечето хора витамин D е свързан само с риска от рахит.

- През последните години се разбра, че значението му за организма е много по-широко и медицината вече търси начин да информира и лекарите, и хората за тези открития.

- Какви признаци говорят за недостиг на витамина?

- Липса на концентрация, слабост, лошо настроение, главоболие, мускулни и ставни болки. Изглеждат дребни неудобства, на които може и да не се обръща сериозно внимание. Но дефицитът на витамин D е свързан с поне 14 вида рак! Между тях и много разпространени като рак на гърдата, на простата и на дебелото черво. Недостигът на витамина е фактор и при най-бързо увеличаващите се днес диагнози като затлъстяване, сърдечносъдови заболявания и захарен диабет.

- Кои храни са естествените източници на витамина?

- Млякото, яйцата, месните продукти, рибата. През зимните месеци основно на тях може да се разчита за набавянето му или чрез прием от хранителни добавки или медикаменти. А от април до октомври - и на здравословното излагане на слънце, за да се синтезира витамин D в организма. Но наред с това изследването е и скрининг за кръвната захар, за липидите в кръвта, за холестерола.

Освен научна цел има и чисто практическа - да оценим хранителните режими на участниците в проекта и при дефицит на витамина да им изготвим подходяща индивидуална диета, която като съпътстващ ефект води до редуциране на теглото и общо подобряване на здравето.

- Тази допълнителна екстра ще привлече много кандидати, късно ли е човек да се включи?

- Да, има интерес. Първият етап ще обхване общо 100 души до края на февруари, без квоти за мъже и жени. Вече е сформирана група, но попълването й продължава. Ако човек отговаря на условията за възраст и индекс на телесната маса, да заповяда. На следващ етап ще включим още хора.

- Не всеки си знае индекса, как да го изчисли? И ако е сгрешил и е по-слаб, ще го върнете ли?

- Всеки може да изчисли много лесно индекса на телесна маса - като раздели телесното си тегло в килограми на ръста в метри, повдигнато на квадрат. Ако индексът на телесната маса е над 25, то е налице свръхтегло. Всеки, който се включи в скрининга, ще бъде прегледан и ще му бъдат дадени персонални диетични съвети в зависимост от конкретното състояние.