Защитниците на определеното за закриване училище в Поликрайще, които след граждански протести получи отсрочка и шанс за спасение, разпространиха писмо-благодарност към всички, които са ги подкрепили в тази мисия, която отначало изглеждаща непостижима, а днес е реалност. Ппредлагаме ви пълния текст на писмото.

 

Училището в Поликрайще се изправя да работи и сътвори следващите 200 години в историята си.

УЧИЛИЩЕТО ТРЯБВА ДА ГО ИМА!

От името на будните поликрайшчани изказваме искрената си благодарност на главния редактор на вестник „Утро“ г-н Младен Любенов и на целия екип на вестника за изключителната подкрепа, която ни оказаха по време на изкуствено създадената по вина на Общинския съвет на Община Горна Оряховица криза с нашето училище в Поликрайще и на провалилия се негов опит то да бъде закрито. Г-н Любенов беше първият, който светкавично реагира и ни оказа безрезервна подкрепа, публикувайки пълния текст на нашето Обръщение към българската общественост с молба за подкрепа в този тежък за нас момент. През цялото време Г-н Любенов и екипът на вестник „Утро“ бяха неотклонно до нас и ние чувствахме в тяхно лице искрени и верни приятели и съмишленици, на които винаги можем да разчитаме. Публикациите, които вестник „Утро“ направи впоследствие, държейки непрекъснато българската общественост будна и в течение на събитията, бяха огромна морална подкрепа за нас. Цялата общественост на Поликрайще, Крушето и Янтра, знаеше, че не е сама и беше уверена, че всички истински българи са на наша страна. Стената на неразбиране и отрицание, която беше издигната срещу нас, се оказа много трудна за преодоляване, но методично и неотклонно ние се борехме правдата да възтържествува. Оказа се, че все пак в нашата страна има здравомислещи, разумни и трезви личности, които могат да отстоят и в такъв критичен момент българските национални интереси.

Ние изказваме своята благодарност на всички, които защитиха нашето училище, дори тогава, когато стояхме сами срещу развилнялите се сили на разрухата и унищожението. Вестник „Утро“ им даде трибуна и техният глас беше чут. Пръв между всички това беше истинският българин, учен и патриот – Ректорът на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ доц. Владимир Попов. Безкрайно сме благодарни на нашите братя от Волжка България и на тяхната организация „Българско възраждане“, работеща за каузата българското име отново гордо да звучи на Волга, в Кавказ и по безкрайните простори на изток. Благодарим на Председателя на организацията г-н Шаукат Богданов, който носи тежкия кръст на истински български възрожденец и борец за българщината. Благодарим на Университета в Мексико Сити в лицето на проф. Хуан Мануел Веласкес Аркос и на Университета в Кейп Таун, Южноафриканската Република в лицето на проф. Алиреза Багхаи-Ваджи, които издигнаха глас в наша защита. Благодарим на Председателя на Българското малцинство в Халастелег, Будапеща г-н Никола Кушев, на българите в Словакия в лицето на г-жа Зденка Талова от Братислава, на хор „Бодра смяна“, създаден от изключителния музикат от Поликрайще Бончо Бочев, разнесъл славата на България по всичките посоки на света в лицето на корепетиторката му г-жа Ива Георгиева, на състава „Шарено коланче“ от Каварна с ръководител г-жа Невелинка Василева, на българите в Нова Зеландия (Йорданка Георгиева), Австрия, Германия (Галина Василева), Финландия (Ивелина Манолова), Канада (Росица Никова), Великобритания (д-р Иван Иванов). Ние сме трогнати от масовата подкрепа, която получихме от обществеността на Велико Търново и Ресен, на десетките ни приятели от София, Казанлък, Плевен, Русе, Дебелец.

Благодарим на големите личности, които имаха смелостта да застанат с името и авторитета си до нас: проф. Янка Тянкова – заместник-ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, проф. Людмил Петров, проф. Даринка Гълъбова, проф. Радка Гайдова, доц. Ради Кабаиванов, доц. Марияна Няголова, доц. Живко Карапенчев от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, проф. Манол Млеченков от Националния военен Университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Благодарим на близо хилядата поликрайщчани, които застанаха като стена единни в защита на своето училище – тяхното наследство, завещано им от деди и прадеди. Благодарим и на стотиците наши събратя по съдба от Крушето и Янтра.

Благодарим на Българската православна църква, на Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит, на Негово Високопреосвещенство Великотърновския Митрополит Григорий и на Негово Благоговейнство Отец Антоний, които неотлъчно бяха чрез молитвите си към Бога с нас.

Благодарим на Общинските съветници от групата на БСП в Общинския съвет на Община Горна Оряховица и най-вече на Председателя на групата г-н Огнян Стоянов и г-жа Павлинка Николова, които с жар, неотклонно, непрестанно ни поддържаха. Без никакво преувеличение твърдим, че това беше лична тяхна кауза и те се бориха за нея толкова всеотдайно, че надали по-всеотдайно изобщо би могло тя да бъде защитавана.

Искрено сме задължени на големите ни приятели от Горна Оряховица г-н Николай Рашков и г-н Ваньо Иванов. Върховните български институции – Народно събрание и Министерски съвет на Република България ни защитиха и се доказаха като истински стожери на Българската държава.

Благодарим на народния представител г-н Явор Божанков, който аргументирано, добронамерено, конструктивно, в дух на сътрудничество с българското правителство изложи нашите аргументи в Народното събрание.

Възхитени сме от светкавичната намеса на Министъра на образованието и науката г-н Красимир Вълчев, който в най-критичния момент на кризата лично дойде в Поликрайще и ни защити по най-категоричния начин. Възхитени сме и от невероятно конструктивния и добронамерен отговор на г-н министъра в Народното събрание, на анализа на причините за кризата, който той направи и който му прави чест! Благодарим, г-н министър! Благодарим на цялото българско правителство и лично на г-н министър-председателя, г-н Бойко Борисов!

Благодарим на ВСИЧКИ МЕДИИ и ВСИЧКИ ЖУРНАЛИСТИ, които чрез отразяване на нашите действия СПОМОГНАХА ЗА ПОЛОЖИТЕЛНОТО РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА С ПОЧТИ 200-ГОДИШНОТО НИ УЧИЛИЩЕ. Извиняваме се, че не може да назовем всички, защото има над 130 репортажа и публикации, но все пак ще си позволим да назовем имена на някои от тях: Евроком Царевец и г-жа Соня Симеонова; Радио Дарик и г-жа Таня Георгиева, Dariknews, dnews.bg; Нова ТВ и г-н Мартин Георгиев; БНТ и г-жа Мирела Дончева; Любословие и г-н Мирослав Дечев; на екипите на БТВ, БНР, BGonAir, Канал 3; на вестниците/ медиите: Борба, Десант, Янтра Днес, OffNews, 19min, БТА, 24часа, Dunavmost (Русе), Struma (Струма, най-големият всекидневник в Югозападна България.), Iskra, За истината, PBNovini („Подбалкански НОВИНАР“ за Хисаря, Карлово и Подбалкана), Moreto.net (Варна), Plovdiv-Press (Пловдив), Burgasinfo (Бургас), Posoki (Плевен), Труд, Izvanredno.info, Banker, ТheWorldNews, …

На всички, които замислят подобни действия срещу българщината препоръчваме да се образоват, да прочетат историята и да се запознаят с политиката на нашите съседи в областта на образованието. Българското училище и българската църква са основни стожери на българщината и Българската държава и тя дължи съществуването си на тях. По време на Възраждането всяко българско село си строи църква и училище. След разкъсването на България на Берлинския конгрес Българската екзархия създава училища в поробените Македония и Тракия и с тях поддържа българския дух десетилетия наред. След придаването на Моравската и Тимошката области на Сърбия първото, което сръбските власти правят там, е да унищожат българските църкви и училища и на тяхно място да направят сръбски. Чрез сръбските училища те направиха от българите в районите на Ниш, Пирот, Лесковец, Враня, Зайчар и другите западни български земи „прави срби“. Днес университетите в Ниш и Враня са предните постове на сръбската държава в тези земи. След завземането на Македония, Тракия и Добруджа гръцките, сръбските, турските и румънските окупационни власти най-напред унищожиха българските училища, черкви и гробища, да няма следа от българско присъствие там и направиха свои. Когато България освобождава тези земи през Първата и Втората световна войни първото, което прави, е да възстанови българските училища и църкви в тях. Днес Република Гърция е създала верига от университети и университетски факултети по цялата си северна граница – в Нея Орестиада (срещу Свиленград), Дедеагач, Гюмюрджина, Ксанти, Сяр, Лерин, а и на островите си близо до Мала Азия. Чрез университетите си тя прави Гърция там, където никога не е я имало. Чрез училищата и университетите си нашите съседи постигат това, което не са могли да направят с оръжие.

Образовайте се, учете се и правете това, каквото правят те – градете училища, университети и църкви. Не ги рушете! Не изпадайте в положението на окупатори на собствената си земя.

УЧИЛИЩАТА ТРЯБВА ДА ГИ ИМА!

 

От името на гражданството на Поликрайще, Крушето и Янтра.

проф. д-р Георги Николов Георгиев

д-р Марияна Николова Георгиева

син и дъщеря на дългогодишната учителка по български език и литература в Поликрайще Трифонка Романова Попниколова и най-дългогодишния директор на училището Никола Георгиев Попниколов и праправнуци на създателя на училището през 1825 г. свещеник Георги Маринов Полуганов.