Ние, историците, сме като Касандра - орисани сме да познаваме как се движат процесите през различните периоди, как ще се развият и до какво ще доведат в крайна сметка. Това познание, разбира се, е полезно, но от друга страна, понякога тежи. Но то несъмнено помага - особено за разбирането на всичко, което се случва, а от друга - и много често предпазва от множество погрешни стъпки и ходове. Извънредно малко са историците, които са станали политици - като изключим едно-две по-известни имена, не е трудно да установим, че хората, които са наясно с историята, не се изкушават да навлязат в политика и да правят такава кариера. Не е чудно - те познават толкова много примери от нашата наука, които няма как да не ги възпрат да нагазят в политическите води. Страстите се потискат, когато знаеш, че всичко е предизвестено. 
С тези разсъждения-признания започва разговорът ми с един от новите русенски носители на националната награда на Министерството на образованието и науката „Неофит Рилски“. С нея неотдавна беше удостоен и преподавателят по история и цивилизация в Средното училище за европейски езици „Св.Константин-Кирил Философ“ Георги Симеонов. 
Много приятно ми стана, когато научих, че съм предложен за този приз и съм удостоен с него, признава Симеонов. И обяснява, че е признателен за предложението на училищното ръководство, като подчертава: Тук се чувствам много добре, атмосферата предразполага всеки, който желае, да се разгърне като специалист и да направи максималното, за да увлече онези деца, които проявяват интерес към различните дисциплини и науки.
Благодарен съм за това, че е създадена истинска творческа обстановка
А също и за огромната подкрепа, която получавам всеки път, когато заедно с мои ученици се налага да пътуваме за участия в олимпиади или други форуми, където нашите деца могат да се изявят. Разбира се, нашата най-голяма благодарност са десетките дипломи, грамоти, сертификати и най-различни други отличия, с които учениците се завръщат от такива изяви. 
Само през последната учебна година, която всички знаят колко беше сложна и непредсказуема, особено през втория срок, възпитаниците на Георги Симеонов отново имат възможност да се поздравят с награди. Буквално преди дни е пристигнала новината за първа награда от националния конкурс на МОН „Места и памет - реални личности и истински творци“, която са спечелили учениците от 11 Д клас Дебора Александрова, Яница Цанкова, Радостин Нейков, Тони Гаджев и Милена Димитрова. Те печелят първенството със своя документален филм за български евреи творци, като техни консултанти са историкът Георги Симеонов и филоложката Веселина Йосифова. Пак през тази година учениците на Симеонов Бранко Сотиров, Мила Георгиева, Берна Ергинова, Иван Андреев са донесли награди и грамоти от престижни класирания в други национални състезания и форуми. А списъкът с лични, индивидуални отличия за самия преподавател, и с успехите на неговите възпитаници трудно се побира в три страници. 
 Успехът на децата наистина е най-важното нещо за един учител
казва Георги Симеонов. Той се радва заедно с тях, когато усилията и постоянството, старанието и търсенето на нови и нови познания получават признание на национални комисии и журита. Престижните грамоти и сертификати са много ценни, но когато към тях се прибавят и красиви плакети, а особено и полезни подаръци като таблетите, които негови ученици неотдавна са получили като награда - тогава радостта и на децата, и на учителя, е още по-голяма. 
И, разбира се, най-голямото удовлетворение за преподавателя е, когато той види свои ученици да сбъдват мечтите си в сферата на историческото знание. Ето например Денислав Димитров е моята гордост, казва историкът. По-миналата година Денислав е станал лауреат на националната олимпиада по история - и в резултат на това влиза без изпит в Софийския университет „Св.Климент Охридски“ по мечтаната от него специалност археология. Денислав е моята професионалната радост, казва Симеонов и показва снимка на своя бивш ученик от разкопки, в които студентът е участвал. 
Денислав може да е следващият Индиана Джоунс
усмихва се учителят, като гледа щастливото лице на своя ученик, обрамчено от шапката с периферия, наподобяваща шапката на известния филмов герой-приключенец.
Много ми е скучно само да преподавам урока в часовете, казва Георги Симеонов. Затова той не спира да търси интересни начини и факти, с които да привлече вниманието на децата в час. И не можеш да влизаш в час неподготвен. Учителят трябва да е готов за всякакви изненади и неочаквани въпроси. Нашата работа не е като тази на преподавателите в университетите. Тук се случва ученикът да е гледал нещо по канал „History“ или „National Geographic“ и да ти зададе въпрос, свързан с филма. Или да е играл някаква игра, в която действието или персонажите са свързани с исторически събития. Трябва да отговоря веднага. Най-много мразя изречението „Ще проверя и ще ти кажа“. Не, длъжен си да отговориш веднага - тук и сега! Така че за да си учител, ти трябва да си адекватен на момента, казва Георги Симeонов. 
Какво обаче струва това на един преподавател? Ами, 
периодично си променям диоптрите на очилата
засмива се историкът. И продължава със сериозен тон: Идеята е да надскочиш учебника. И да направиш така, че да заинтригуваш учениците, да ги провокираш да търсят отговори, да съпоставят събития и процеси, да правят изводи. Аз например съм забранил на моите ученици Гугъл и Уикипедия. Искам те да разберат, че там информацията не е меродавна и да свикнат с мисълта, че трябва да проверяват всеки факт, при това от несъмнени авторитетни източници, а не от публикации от рубриката „Казал-рекъл“. Затова и аз самият си купувам новото, което излиза на пазара в моята област, при това си набавям това, което е написано от автори професионалисти.
Макар напоследък интересът на младежите в гимназиите към историята да е намалял, тийнейджърите като правило се насочват към по-прагматични дисциплини, все пак има и деца, които проявяват афинитет към науката на Херодот. С удоволствие работя с децата, които искат да се развиват, за да развиват мисленето си. Три поредни години имах ученик на националната олимпиада по история. Тази година ние в Русе трябваше да бъдем домакини на националното състезание, но заради коронавируса това домакинство се провали. А материалът, който се дава на олимпиадите, с всяка година се усложнява все повече. Стига се дотам дори, че понякога някои от компонентите предвиждат неизучавани действия. Да речем, има компонент „Анализ на изображения“, а в учебника за съответния клас няма изображения. Често става такова разминаване, тъй като и изпитните материали за олимпиадите също се изработват от хора, които нямат нищо общо с преподаването в училище. Но нали 
ученикът ми трябва да е подготвен и за всякакви ситуации 
аз затова в никой случай не спирам до тематиката и обема, който се изучава в училище. Така или иначе, елитната подготовка има огромна разлика с подготовката на децата в класа за обикновено изпитване. Затова и моите критерии се разграничават от оценката, която се получава от ученика в клас. Но затова пък този, който е минал националния кръг на олимпиадата по история, е готов за кандидатстудентския изпит - често пъти въпросите са идентични, казва Георги Симеонов. 
Той очевидно се чувства равновесен и като човек, намерил своето призвание. Всъщност той продължава професионалния път на своите родители. Баща му е бил учител по история, а майка му - начална учителка. След като завършва гимназия в родния си град Нова Загора, той става студент във Великотърновския университет, а след дипломирането му първото му работно място е русенската Английска гимназия „Гео Милев“. Седем години работи там, преди да се премести за още седем години в Професионалната гимназия по строителство и архитектура. Установил, че работата с ученици с хуманитарна нагласа му е повече по душа, той кандидатства за вакантно преподавателско място в Европейското училище и от 2008 година е учител там, където намира прекрасни условия да работи пълноценно и да търси нови и нови професионални предизвикателства. 
Колкото до предизвикателствата - с тях той се сблъсква и в свободното си време
Когато сравнително неотдавна открил прелестите на риболовната страст, скоро след това установил, че има още нещо, което му доставя огромно удоволствие. Отивайки за риба - въоръжен с палатка, столче, с риболовни такъми и с подобаващото за един рибар безгранично търпение, той започва да открива различни образи в клонки, дънери, съчки, в късове дърво, престояли дълго във водата. И докато пълни живарника с риба, събира дървените късове, за да ги превърне след това в свещници, костенурки, зайци, мечета, риби, изображения на светци, горски божества, пана и сувенирни композиции. Обработката на дървото постепенно се превръща в новата му страст, което пък събира стотици почитатели на артистичното му хоби в специалната фейсбук страница simeonovart. Всичко това ме разтоварва - а и когато мога да зарадвам някого с това, което правя, това носи радост и на мен, признава историкът.