В община Русе е отчетен най-значителен ръст на безработицата от началото на кризата с коронавируса, но много по-тежко е положението в малките общини от областта, където без препитание е всеки четвърти. Това показва анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/, изготвен на базата на данни от Агенцията по заетостта. 
Рекордьор в Русенско е община Ветово, където в края на май без заплата са 27 от всеки 100 души в трудоспособна възраст.                             
В Борово коефициентът на безработица е 25,4%, в Ценово - 24,5%. Малко по-поносимо е положението в Бяла /17,2%/ и Две могили /18,4%/. В Сливо поле от 100 души 13 са без работа, а в Русе - само 7. 
Тези числа обаче са малко подвеждащи, тъй като в малките общини безработицата беше висока и преди кризата, докато в Русе такава практически липсваше. За три месеца от март до май хората без препитание в областния център са се увеличили повече от два пъти, а коефициентът на безработица нараства от 3,4% до 7%, тоест с 3,6 процентни пункта. Към края на май работа в Русе търсят почти 6 хиляди души.
Добрата новина е, че значителният пик в ръста на новорегистраните безработни беше в средата на месец април, а към края на май дори повече хора постъпваха на работа, отколкото се регистрираха в бюрата по труда. 
Сравнителният анализ между всичките 265 общини в страната показва най-голям ръст на безработицата в общини, чиято икономика до голяма степен зависи от туристическия отрасъл. Между февруари и май най-големият ръст на безработицата - цели 13,1% е в Банско, следван от Разлог с 12,5%, Хисаря (9,1%), Велинград и Павел Баня (6,6%), както и Сандански (6,5%). За хубаво или за лошо Русе съвсем не е туристическа дестинация въпреки многото програми и проекти за развитие на този отрасъл в региона. И макар хотели и заведения да понесоха жесток удар през март-април, това не оказа чак такова влияние върху безработицата. Много повече хора бяха освободени от индустрията, зависеща силно от международни поръчки.