ФК „Дунав“ с нови собственици и спасители?
Звучи чудесно и навреме - буквално в последния час да изникнат добродетелни хора, които може би ще изтеглят клуба от тинята.
Дано!
Каква им е файдата да управляват футболен клуб, където главно се дава, не е ясно. Дано да са страхотни и отговорни ръководители.
Да се върнем към 2006 година, когато спонсор на клуба беше „Приста ойл“. Беше „годеж“ от ден до пладне. Шефовете на фирмата се схванаха бързо в кръста, че русенската спортна общественост не оценила жертвата им, и се оттеглиха. Но между другото вече имаха свръхапетитен терен в центъра на Русе. Е, той беше колодрум, направен през 1924 година и известен с това, че е най-бързият в страната, но набързо бе разрушен и превърнат в строителна площадка, която днес е като несъстоялата се и вечно в бъдещето АЕЦ „Белене“!
Сезон и половин по-късно на манежа излезе Община Русе с кмет Божидар Йотов и дясната му ръка, бог да го прости, Валентин Христов. Общината помагаше, т.е. помагаха основно помолени от нея фирми. А като те молят от високо място... 
Та наливаха фирмите в кандилото, но до време. Кладенецът пресъхна като Дунав през август.
После имаше едно извънредно събиране в русенски хотел, на което Йотов и Христов представиха гръмко наследника си - бивш военен на име Стойне Стойнев. Той щял да бъде президент на клуба и верен продължител на техните идеи. Новият бос беше сюрприз като Памела Андерсън в пътуващо по селски панаири стрелбище.
Завещаха му на глас и публично в клубната каса 120 000 лева! Но Стойнев, както се разбра по-късно, получил наследство от 100 000. 20 бона се загубиха някъде по трасето.
„Аз имам уверенията на г-н Йотов, че на която и врата в русенска фирма да почукам, ще имам неговото лоби и клубът ще получава целева помощ“, каза Стойнев в тронното си слово.
Тогава „Утро“ написа: „Да не стане като в поговорката „Преоблякъл се Илия, погледнал се - пак в тия“. Че и по-зле!“
Стойне видимо нямаше хабер от футбол. Беше добър човек - парашутист, натресен където изобщо не му е мястото. Все едно му бяха прехвърлили затънала фирма, чиито дългове никой няма намерение да плаща. Но държеше да изглежда като професионалист - обяви веднага, че първата му задача е да купи на футболистите „тениски“ и „стоножки“ /футболни обувки/.
Това не е за забравяне - стоножки!
Стоте бона се стопиха като ланския сняг, бившият военен Стойнев май се усети, че е мобилизиран в ролята на маша, и се изниза по терлици. „Дунав“ погина. За кой ли път?
Божидар Йотов изглежда реши, че остава целият в бяло, само дето клубът го нямаше. Никоя от фирмите не искаше да отвори вратите си пред Стойне с обещаното лоби на кмета.
Русенският футбол отново бе нула. Кръгла!
Два сезона по-късно бе създаден тръгналият от окръжните групи на приятелски начала при старта си „Дунав 2010“.
Нататък историята е известна - възход и падение! Нагоре-надолу. Все по-надолу! Концесия и пазар на имоти. Игри, врътки, нов и модерен комплекс „Дунав“ /с чии пари или да не задаваме досадни въпроси?/, повсеместен бой на комари и кърлежи по обществена поръчка...
Елит за отбора с мъчителни баражи през последните две години. Изнемога.
Огромно текучество. Тъкмо „къщата“ да се изгради до втория етаж и следваше бутване до основите. Дай отново -  тухли, хоросан, камъни, свободни агенти, ако може, футболисти без пари... Няма къде да мърдат!
Отначало. От самото дъно с копаене на място за мазето.
Няма такъв клуб!
Сега ще е третият опит за летене-оцеляване. Хайде, да не говорим за стомната кога и как се чупела.
Та думата ни беше за новите собственици на ФК „Дунав“.
Дали Илия ще е в нови дрехи или ще има римейк на тангото в стил Стойне Стойнев, предстои да видим.
Но как беше - първо, доверие всекиму. До стоте или няколко дни отгоре.
Дано всичко е за добро!