Здравей, Петя! Големият ни празник тази година е вкъщи и в социалните мрежи. Учителка съм. Знам, че ще ме поздравят учениците от моя клас и от други класове, в които преподавам, също и родители, ще се поздравяваме с колеги. Много се вълнувам, като ме поздравяват абитуриентите. Колкото повече наближава времето да се сбогуват с училището, всички учители им ставаме по-мили, дори и да сме писали двойки.
Целият втори срок тази година беше необичаен. Преди извънредното положение имаше грипна ваканция. Дано през септември да няма пандемична заплаха и учениците да се настроят за нормално училище!
Наближава краят на учебната година и ми е дерт от това, че ученици, които този срок се справяха самостоятелно, защото родителите им бяха заети и не им стояха над главите, показаха по-скромни постижения на контролните от тези, чиито майки учиха заедно с тях и… заедно изкараха шестици. Потиска ме тази несправедливост.
Само учителите знаят какво е да се готвиш за необичаен урок, а този срок уроците бяха необичайни. Това е материал, който преподавам от години. Една част от него отдавна съм си го направила на компютърни презентации, но чувствах стрес и несигурност преди всеки онлайн час. Питах се дали учениците ще ме разбират, дали ще усвояват както в клас. Нямаше ги традиционните ни динамични моменти за упражнения в клас с шумната надпревара за бързо и вярно справяне със задачите.
За сигурност на връзката преподавах предимно на споделен екран, при което учениците ме чуват, не ме виждат, а те трябваше да са с изключени микрофони и камери. Представяш ли си какво е да не виждаш класа? Е, чувах ги поединично или по няколко в хор, на моменти пишеха отговори на въпросите ми в чата... С колеги се шегуваме, че в някаква степен разбрахме нещо от работата на радио водещите и на телевизионните говорители, които не виждат многочислената си публика.
Трябва да призная, че от онлайн изпитването имаше една полза - сплотява учениците. Пусках контролни, които съставях като тестове на Google форми, и до третото контролно вече всички се справяха и вярно, и бързо за определеното време. Този резултат се дължеше на колективната им организация. Само не разбрах кой в тяхната група в социалната мрежа им слагаше верните отговори – ученик отличник или родител отличник... Но както казва една колежка - „Оценки има ли налице? - Има. Завършват ли успешно срокът и годината? - Да, завършват отлично!“.
Струва ми се, че на голяма част от учениците им долипсваха училището, съучениците, живият ни контакт. Все по-често, щом се включим, и по-малките, и големите ученици бързат нещо да споделят, интересуват се един от друг. От това, че „в клас“ всеки присъстваше от вкъщи, като класен ръководител съм загрижена как ученето онлайн се отразява на един нов ученик в класа ни - много стеснително момче, също и на тези, които се съревновават за вниманието на съучениците си и на учителите. Какъв ли ще е класът наесен в началото на новата учебна година? Дали ще я започнем както друг път, все едно не е имало извънредно положение? Как ще е по-добре и по-правилно за децата?... Мария, 54 г.

Здравей, Мария! Написването на писмото в дните около 24 май ти е дало възможност да споделиш свои лични впечатления и на твои колеги. Чрез него и с настоящата консултация читателите на вестник „Утро“ може би ще се приобщят към възприятията на учителите и към техните
грижи, които не касаят само преподаването на учебния материал
и ежедневните, срочните и годишни оценки, забележките за дисциплината и родителските срещи.
Големият празник отмина. Съвсем необичайно повечето учители и учениците са се поздравили само в социалните мрежи и по телефона както теб с твоите ученици и техните родители и с абитуриентите, чиито последни училищни дни вълнуващо съпреживяваш. 
Отчиташ, че през тази учебна година целият втори срок се оказа необичаен 
заради редуването на грипни ваканции, последвани от извънредното положение. Иска ти се, може би като на повечето учители, през септември учениците да се настроят за нормално училище. От споделеното се уверяваме с какво извънредното училище от къщи се различава от „нормалното“.
Не само големият празник като повод за писмото ти, но и наближаващият край на учебната година провокират у теб
ревизия на труда и усилията ви
Като учител с опит познаваш чувствителността на децата към справедливото оценяване на знания, която си личи и в признателността на големите ученици - „Колкото повече наближава времето да се сбогуват с училището, всички учители им ставаме по-мили, дори и да сме писали двойки“. Това, разбира се, не е само израз на носталгия към невъзвратимото време от детството, свързано с училището, но и по-зрял поглед към оценяването на усърдието им. Споделяш, че имаш дерт към тези, които самостоятелно са полагали усилия и в
трудността да учат само от екрана и от учебника
не им е достигнало справяне до отличните оценки при изпитване. Други от тях, на които са им асистирали родителите в домашното учене, се оказват отличниците този срок по твоя предмет. Споделяш, че те потиска тази несправедливост. Може би си даваш сметка, че при изучавания този срок материал, ако часовете си бяха в клас с критериите, които залагаш в оценяването, личните резултати на децата щяха да са различни.
Извънредното положение започна внезапно
без възможност да се предвидят някои ефекти, без да се планира и уговори предварително помощта на родителите. Всички действаха по спешност и едва по-късно може да се прецени кое е било полезно за учениците и кое е изопачавало резултатите и ученето. Пък и как може да се контролира участието „в час“ от къщи?
За някои типове обучение - за надграждане на знания в допълнителни квалификации или по компютърни дисциплини, онлайн обученията са добри за учене от разстояние, но според мен те са компромисен начин, когато се усвояват базови знания и умения по предметите.
Социалното учене беше силно ограничено
до общуването посредством компютъра с липса на непосредствен контакт в близост и от разстояния, както в класната стая, в коридора и в двора на училището.
Макар че по твоя предмет преподаваш от много години, имала си си изработени компютърни презентации, а вярвам и много други нагледни материали и пособия за разнообразно обучаване, приложими обаче в училищния час, споделяш за стрес преди всеки онлайн час поради несигурност дали учениците ще те разбират,
дали ще усвояват както в клас
И на теб, и на тях са ви липсвали традиционните динамични моменти с упражнения, в които шумно се надпреварват кой пръв ще даде верен отговор и които, вярвам, са и много забавен начин за трениране на бързина в боравенето с новото знание за прилагането му в нови варианти и за пълното му усвояване в опита им.
В името на качеството на интернет свързаността по времето на онлайн часовете ти и твоите колеги се наложи да жертвате
другата свързаност, която е най-важна в ученето
- между учениците и учителя, който е проводник на знанието, посредник между детето и науките и водач в необятния свят на познанието.
Питаш, Мария, дали си представям какво е учителят да не си вижда класа. Не само, че си го представям. Лично и аз преживях извънредното положение в повечето време през деня на компютъра в подготовка на онлайн лекции и упражнения за студенти и в учебни часове чрез интернет.
Отчитам, че преподаването по споделен екран фокусира вниманието и на обучителя, и на обучаемите в изучаваното, но и създава
измамно чувство, че всичко е ясно и лесно
защото то изглежда такова в непосредственото му възприемане. После обаче нямаме възможност да проследим самостоятелното учене и има риск, макар че материалът е преподаден, част от знанията да останат повърхностни.
В равносметката си обръщаш внимание, Мария, на нещо, за което ученето онлайн е в ущърб -
липсата на непосредствен контакт с всички ученици
Даваме си сметка как вниманието на учителя в клас се разпределя между преподавания материал и участието на учениците в усвояването му с обхват върху активността и разсейването на всеки от тях. За да се подсигури интернет връзката в часа пред компютъра, е трябвало с учениците ти да контролирате микрофони и камери, да синхронизирате между теб и тях включването и изключването им. Ти и твоите колеги сте се чувствали вероятно неловко да изпускате от поглед
как всеки ученик възприема новия материал
Дано ползата със сплотяването им в организираната от тях взаимопомощ при онлайн изпитването да се пренесе по-нататък в общуването им с повече съпричастие между тях, а да не остане само в съвместното шмекеруване за изкарване на добри оценки!
Струва ми се, че ще е от ползва оттук нататък да се направи пълноценен анализ на опита от това извънредно интернет учене, да се преодолее признаването му само като единственото възможно в ситуацията и с настъпилата умора да се отчита, че просто е спасило учебната година, след като материалът е преподаден и има оценки налице.
Забелязала си, че на голяма част от учениците им е долипсвало училището с живия контакт с учители и със съученици. Загрижена си, че
„в клас“ от вкъщи децата не могат да развиват социалните си умения
Има риск стеснителността на едни да се затвърди в трайно качество, като липсва непосредственото общуване с хора извън семейството, както и липсва атмосферата, в която имащите склонност да доминират над другите със стремеж непременно да привличат вниманието към себе си да удържат тези импулси, да развиват чувство за равнопоставеност в клас и в живота и за
ценността и стойността на себе си и на другите
Използвам случая да информирам за един полезен проект с внимание към деца от прогимназиалния курс с нагласи в крайности - за доминиране над другите или, както казваш - стеснителни, в чиято организация участвам със съмишленици и се надяваме на активността на учители и на родители за включването на участници в експерименталната му част. Осъществяването й беше възпрепятствано от извънредното положение. Съдействайте, когато се обърнем към вас с официалната покана, защото резултатът от този съвместен труд после ще е от полза за децата в училище!
Питаш се, Мария, какъв ли ще е класът ти наесен, може би
дали извънредното положение ще е променило с нещо децата
отделно от това, с което ги променя порастването им през лятото, също дали, ако няма нов противоепидемичен режим, учебната година ще започне така, все едно не е имало извънредно положение. Едва ли. И не би трябвало според мен да е така.
Всяка криза би трябвало да има смисъл в живота ни
Не би било добре да отменяме значението й, като се стремим да продължим така, все едно я е нямало. Кризите разширяват опита ни не само с преминалото изпитание като оцеляване. Те носят важно знание за нас самите и за живот ни, което трябва да се вгради и отчитайки някои загуби, а за много семейства това са невъзвратими ценни човешки загуби на любими хора, вероятно е и да признаем
ползи от загубата на сигурността
че можем да се носим като по течението на река. Ако си представим, че животът е като река, да не бъдем като в лодка без гребла, а в кораб, за чиято работа на двигателя да имаме грижа и да умножаваме знанията и уменията в навигацията му към полезна посока. Заради това, което превозваме, или за хората, които пътуват посредством нас към пожеланата от тях посока!