Използването на клишето „незабравим“ невинаги е уместно, но в случая с големия русенски творец Светлозар Акендиев Димитров, по-известен с литературния псевдоним Змей Горянин (11 януари 1905, Русе - 28 август 1958, манастир Седемте престола), е съвсем точно. Към Змея, както го наричат приятелите, съдбата не е била пестелива на страдания. Животът му е като антична трагедия - пълен с изпитания, превратности и значими събития - голяма и драматична любов със съпругата Соня, изневери, приятелства и предателства, радости и много болка; обич към децата, неговите най-верни читатели, обагрена с дълбоко стаената в сърцето мъка от липсата на свои деца, компенсирана със силна любов към животните. Болката, непрекъснатият спътник на писателя, е комплексна - физическа, писателят често боледува поради крехкото си здраве, кризите от стомашната язва следват една след друга, затова шишенцето с хлебна сода и вечната цигара са винаги с него. А емоционалната болка от ранната смърт на майката, към която е силно привързан, не го напуска никога, но има болка и от измените на любими хора, и душевно страдание от проявите на злоба, и завист на посредствени литератори, развихрили се след комунистическия преврат през 1944 г.
И неизменно потърпевшият е той, душата на всяка компания, винаги заобиколен от приятели, на които безотказно се е себераздавал
макар рядко да е получавал от тях необходимата помощ и разбиране в критични моменти.
„Поет и писател съм по божие вдъхновение, но какъв е истинският ми творчески ръст, само времето ще отмери“, казва Змей Горянин.
А неговите близки и приятели го определят като „скромен, възпитан и благороден човек - богат духовно, с големи вътрешни качества, с горда и красива душа, ценен характер, изключителна и неоценима личност, изпреварила епохата си“; „Змеят беше с редки познания из всички области на науката, изкуството, философията, религията, притежаваше феноменална памет, необорима логика и бе с големи способности в анализирането на въпросите. Постиженията му в областта на резбарството са удивителни. Поезията си остана неговата стихия“; „Змеят е многостранна надарена личност с неоценими човешки и духовни качества, затова не може накратко да бъде обрисуван“; „Неизтощимият му хумор и способността да съчини епиграма или каламбур от всяка ситуация, бързо го правят център на всяка компания. Всестранно одарена личност и преди всичко блестящ събеседник, комуто всякога се удава да бъде задълбочен... един човек, непознаващ скуката“; „Работоспособността е едно качество от изключителна величина, което ражда твореца - малцина негови събратя биха могли да му съперничат в това с нищо несравнимо себеотрицание в името на културата. Стилист и майстор на словото, той самият се налагаше като някаква странна фигура, оригинален и естествен, без поза, съвсем обикновен“; „Без да е денди, Змей Горянин винаги беше изискан, елегантен и чист. Неговата учтивост е пословична.
Прям и смел, той отстоява позициите си с блестящо слово
Негова слабост бе големият писател Елин Пелин, с когото го свързваше великолепна дружба от много години“; „Много беше привързан към животните. В апартамента му винаги имаше котка, като всички поколения, независимо от пола си носят името Панчо и се титулуват Панчо I, Панчо II и т.н. На тази тема е и детската книжка от Змей Горянин „Лудориите на котарака Панчо“, с която го помнят поколения българи. Светлозар е с хубав тенор, цени народната песен, играе хора и ръченица, умее да дирижира, дори музицира. Обича класическа музика - особено Моцарт, Бетовен, Григ, Хайдн, Чайковски“.
Към тези описания на Светлозар Димитров, от които най-пълни са на големия художник Васил Стоилов, трудно може да се добави нещо повече за тази енциклопедична личност.
От най-ранните си години Зарко е необикновено дете: рисува, събира народни песни, хубаво пее, играе народни танци, участва в хорове, добре рецитира поезия, занимава се с химически опити и др. По-късно разностранният талант на твореца Св. Димитров се развива и подобно на истински Змей Горянин, се превъплъщава в трите основни рода на художествената литература с многобройни  реализации.      
Създава в 24 жанра епос, в 12 - лирика, в 4 - детска литература (стихотворения за деца; приказки за деца; проза за деца; детска фантастика), в 5 жанра - традиционна словесност (анекдот, виц; поговорки, гатанки; битови приказки; вълшебни  приказки; приказки за животни).
Цялостното творчество на Змей Горянин се систематизира в общо 46 литературни жанра!
Изнася и пише в областта на публицистиката и журналистиката: беседи, лекции, речи, статии, коментари, фейлетони.  Оставил е над 1200 неиздадени стихотворения - религиозни, детски, любовни, граждански; признат е за най-добрия поет на християнска лирика през 40-те и 50-те години на ХХ век, автор на поеми, религиозни химни, детски песни и др. Запазени са няколко собственоръчно оформени „самиздатски“ стихосбирки. Св. Димитров е автор на два цикъла стихове: „Сонети за Русе“ (1939) и „Песни за моя град“ - 17 стихотворения (написани при последното му посещение в Русе през 1954 г.). Преди няколко години председателят на Русенското общество за културно и историческо наследство „Змей Горянин“ откри в Държавен архив-Пловдив една негова неизвестна досега стихосбирка „На Маргарита“ с 21 стихотворения. За пръв път в русенския печат се публикуват неизвестни стихове на Змей Горянин.
Сред неиздадените над 2000 епиграми, фейлетони, поетични шаржове, хумористични текстове, анекдоти и др. изпъкват хумористичните поеми „Ода за жената“ и „Пъстроцветен, кокетен, поетен букет“. Публикува исторически повести, разкази и трилогията „Дунавът тече“: т. 1. „Светлини и сенки“;  т. 2. „Силата на робите“; т. 3. „Утолена жажда“, пресъздаваща така точно историята на възрожденския Русчук (1860-1878), че може да се ползва за учебно помагало по „Русезнание“. Герои на негови разкази са русенски възрожденци. В незавършения мемоар „Червеният хотел“ описва исторически фигури от началото на ХХ век, семейството и детството си край река Дунав. 
Но всичко това е до 1945 година След това негова книга е издадена едва през 1992 година
Нерадостната съдба го е орисала с най-тежката прокоба за един автор - мълчание и забрава. Съден „за активна антисръбска пропаганда, с която е обслужвал българския национал шовинизъм“ и лежал в затвора (1945 г.), интелектуално (непрекъснато следен от агенти на Държавна сигурност) и материално малтретиран от комунистическата власт (не го назначават на работа, като бивш политически затворник), без възможност за постоянен доход, „продава пликове и марки, сврян в малка дървена будка“. Принуден да се бори за оцеляване, вместо да твори в разцвета на силите си, той успява да създаде невероятни произведения, които, ако русенската общественост се събуди от летаргията си и организира преиздаването им, ще учудят и възхитят много хора. По тази тема много може да се научи от телевизионния филм „В примката на мълчанието“ - един от най-добрите документални филми на Регионален телевизионен център-Русе. 
В Интернет Змей Горянин е популярното име, с което се отварят различни сайтове: 1) за писателя Светлозар Димитров; 2) за фолклорен герой от български приказки; 3) за едноименен персонаж от вицове и анекдоти; 4) за мъжка фолклорна група „Змей Горянин“ от с. Зверино,  област Монтана; 5) за митологично чудовище (ламя); 6) за нощен клуб в Пловдив; 9) за рок група „Змей Горянин“ и др.
Големият русенският писател използва магнетичния псевдоним Змей Горянин от 1932 година
станал по-известен от собственото му име, но - и негова съдба и проклятие. Възприетата от някои автори теза, че Св. Димитров „заимства псевдонима си от сръбския писател Йован Йованович Змай“ не издържа на сериозен анализ. Той обича и събира народни песни и приказки от детските си години и Змей Горянин от българския фолклор  му е добре известен. Добавката „змай“ („змей“) към името на сръбския писател по-скоро изиграва ролята на катализатор на оформящото се в подсъзнанието име, за да прилепне Змей Горянин като втора кожа на разностранния човек и писател.
Богатата душевност, разностранните умения, повечето от които са встрани от  писателския труд, както и пропитите с искрен патриотизъм произведения, говорят не за заимстване, а за съзнателно търсене и съчетаване на приказното и излъчващо мощ Змей (породено от копненията на крехката физика, страдаща от пристъпите на честите язвени кризи, за сила), със зареденото също със сила и твърдост Горянин. Горянин идва от старобългарската дума „горы“ - планина и буквалното значение на второто му име е „Змей Планински (Балкански)“, отговарящо най-пълно на психо-соматичните въжделения на личността и на възрожденско-героичните превъплъщения на духа, проявявани в многобройните му исторически произведения.     До 1944 година Змей Горянин е едно от известните имена в българската литература. Любопитно е да се проследи, ако има запазени сведения, познавали ли са се връстниците Св. Димитров и почти забравения русенски композитор и изпълнител на 18 духови инструмента Йордан Василев Иванов-Змейски (1905, Русе - 1979, Русе), който използва подобно наименование и 
има ли връзка между сходните псевдоними на тези двама русенци връстници? И ще търси ли някой и тук сръбска връзка?
В немалко случаи псевдонимът така добре „пасва“ на личността, че хората забравят рожденото име на твореца и познават само неговия псевдоним, който не се предава по наследство, а върви само с конкретния човек. Като всяко правило и това има своите изключения. Например две известни русенки приемат популярните псевдоними на съпрузите си. Това са Олга Сирачката (дъщеря на известния предприемач Стефан Симеонов, по мъж Тодорова, е българска писателка, публицистка и журналистка, съпруга на известния художник Сирак Скитник) и Соня Димитрова, подписвала се и с Горянин, наричана от приятелите си Змеицата. 
Няма друг русенски писател, посветил със синовна обич толкова много страници проза и лирични стихове на родния си град и това никога не трябва да се забравя при оценката на личността и творческото наследство на Змей Горянин. 
За да запазят русенци жива паметта за изключителния човек и творец Светлозар Димитров се очаква поредният Общински съвет да изпълни предложението
на националната конференция „Змей Горянин - непознатият. 110 години от рождението му“ (2015 г.) - „Да се наименува улица или площад в центъра на града с името Змей Горянин“. И когато това стане, ще се изтрие срамът от лицето на града, че русенската общественост в продължение на десетилетия бе забравила достойния си син, докато той до последния си дъх милее за Русе. 
А защо едно училище да не се наименува Змей Горянин? Не е ли време да се създаде една нова дисциплина „Русезнание II. История на културата на гр. Русе“? 
Защо не се открие музей на бележитите русенци - един русенски Пантеон? „Малката Виена“ ли сме или това е само на приказки?
Да вземем пример от село Зверино, община Мездра, където от 10 години се провежда фолклорен фестивал на името на нашия съгражданин Змей Горянин? А Русе строи пясъчни и ледени фигури. А защо нямаме паметник на виден русенец. Народе!!!!  
За съжаление Русе памет има, но признателност няма!  

Доц. Атанас КОЛЕВ