Здравейте! Пишем ви, защото не можем да разберем какво се случва с една наша приятелка. Държи се много странно - дали с нея става нещо, или ние не знаем как да се отнасяме? Близки сме още от седми клас от старото ни училище. Тя много ни търсеше, ходехме си на гости, измисляше все с нещо да се забавляваме, помагахме си за домашните. Постепенно миналата година тя се сприятели и с други от нейното училище. Това е добре и ние също се сприятелихме с нови съученици и не сме се сърдили, когато предпочита да е с новите си приятели.
Промяната при нея си пролича с това, че отначало беше много точна за наши уговорки - ако ходим някъде, ако се събираме, а от една година насам, като я викаме с нас, съгласява се веднага, уговаряме се, а после не идва. Чакаме я, звъним, все нещо й се било случило, а не си дава сметка колко време сме изгубили да я чакаме. Какво й пречи предварително да каже, че не иска или не може да дойде, или да ни звънне, ако действително нещо спешно й се случва, за да не я чакаме напразно? Вече си мислим, че не е възпрепятствана, а го прави нарочно или не ни уважава.
Ако вече няма нужда от приятелството ни, добре, обаче не можем да разберем защо се заяжда с нас, когато сме някъде, особено като има и някой друг от новите й приятели, макар че ние много добре се държим с тях и те с нас. Не го прави директно, не се скарваме, но се държи подигравателно или така, все едно за нещо сме виновни. Ако попитаме, казва, че нищо не е станало, но тонът е все едно сме направили нещо неправилно, но не се досещаме или се правим на не разбрали. Също миналата година, като се събирахме, тя често си ровеше из телефона или чатеше. Чувствахме се като че ли не е с нас, но сега си мислим, че може да ни е показвала, че ние не сме с нея. По това време на два пъти тя се опита да ни скара. Не знаем да й кажем ли всичките тези неща, или да не й обръщаме внимание и изобщо повече да не я търсим. То и без това за нещо все сме виновни!... Ади и Ани, 17 г.

Здравейте, Ади и Ани! Споделяте проблеми, свързани с приятелството. То е важна част от живота ни. Заради него можем да си признаем, че се чувстваме зле, ако нещо не е наред в отношенията ни.
Струва ви се, че приятелката ви се е променила. От една година ви изненадва. С това наглед объркано поведение може би обърква и вас. Напрежението, което чувствате, предизвиква нуждата да се ориентирате, затова ми пишете. Ето че, когато приятел се държи зле, не сме в състояние да махнем просто с ръка и да се отдалечим. Особено ако продължи да е в обкръжението ни. А може би все още има нужда от нас? Може да изпитваме приятелска обич и затова от неяснотата да ни потиска тъга или 
просто ни е грижа за него
„Пишем ви, защото не можем да разберем какво се случва с една наша приятелка. Държи се много странно - дали с нея става нещо, или ние не знаем как да се отнасяме?“. Правите сравнение, което предизвиква безпокойството ви. Добре би било по-конкретно да изразите поне помежду ви, Ади и Ани, какво стои зад думите „дали с нея става нещо“. Изглежда като дали не се е разболяла от нещо, дали пък нещо, което не знаете, свързано с другите й приятелства или със семейството й, я е разстроило? Пояснявам, че е добре да дадем
повече яснота и израз на безпокойствата си
защото като мъгляви предположения, те ни създават много повече напрежение. По-конкретно изразени, губят част от силата си и това помага в разговорите ни с хората да попитаме, за да се изясним, или пък да се удържим, за да останем дискретни към временните им настроения и смущаващото им поведение, когато можем да го понесем. Защото
нали в това е приятелството
В едни моменти ни свързва удоволствието да сме заедно - „Приятелки сме още от седми клас от старото ни училище. Тя много ни търсеше, ходехме си на гости, измисляше все с нещо да се забавляваме, помагахме си за домашните“. Друг път приятелството като че ли изпитва нашия избор - можем ли да понесем грешки и некоректно отношение? Дали в това има предателство? Заради какво ни боли и не бихме могли да останем в това приятелство или поради какво можем да понасяме предателствата? А дали не търпим и унижения в приятелството? Цената за какво са тези унижения - от какво не бихме искали да се откажем чрез такова приятелство?
Поставям тези въпроси, Ади и Ани, знаейки, че най-вероятно те не се отнасят за отношенията с приятелката ви, но за да сме заедно полезни на други ваши връстници, чиито приятелства подлагат на изпитания
не само лоялността помежду им, но и лоялността към себе си
Ако не сме изградили положително отношение към себе си, ако сами не уважаваме достатъчно себе си, ако продължаваме да търпим лошото отношение на приятели към нас и да им съдействаме, това може да ни повлече към рисково поведение, към зависимости, към влошаване на общуването с близките ни, към нарушаване на външния ред. Такива въпроси и собствената ни „ревизията“ чрез приятелствата ни помагат в
приближаването към зрелостта
Ако станете студенти в друг град или в друга държава, може да сте на квартира или общежитие. Тогава в приятелствата не само ще споделяте мисли, чувства и развлекателни моменти, но ще се учите и как да споделяте хляба си, без да ви загорчи, както и жилищното - с това и жизненото - си пространство, без то да ви отеснее.
„Постепенно миналата година тя се сприятели и с други от нейното училище. Това е добре и ние също се сприятелихме с нови съученици и не сме се сърдили, когато предпочита да е с нейните приятели“. Ето, че в приятелството от по-ранното ни детство и от юношеството се учим и
как да се справяме с ревността
Вие приемате правото на свобода на момичето, с което сте приятелки от старото училище, тя да има нови приятели и да споделя по избор според нуждите си неща и моменти в живота си, така както и вие разширявате общуването си в нови приятелства. Дали обаче това се осъзнава по сходен начин от вас и от нея? Дали тя се чувства действително свободно в общуването си с връстници, или пристъпва към нови контакти и разрушава стари поради нестабилност,
несигурност в себе си, оттам и от несигурност в другите
И в други консултации тук, във вестник „Утро“, е разяснявана разликата между съзнателната манипулация, към която някой прибягва целенасочено, очаквайки полза, и несъзнаваната, когато, несигурен в себе си, се страхува от откази и вместо директно, използва едни донякъде подмолни начини да бъде близък с другите.
„Промяната при нея си пролича с това, че отначало беше много точна за наши уговорки - ако ходим някъде, ако се събираме, а от една година насам, като я викаме с нас, съгласява се веднага, уговаряме се, а после не идва.“ Ядосвате се какво й пречи предварително да казва, че не иска или че не може да дойде с вас. Дори не ви се обажда, за да ви каже навреме. Смятате, че тя знае, че ви оставя да я чакате напразно и може би ви боли, че го прави нарочно и че вече не ви уважава.
В началото на писмото споделяте, че си задавате въпрос дали с нея се случва нещо, което засега не знаете, или вие може би не се отнасяте добре с нея. Не знаем каква е ситуацията с приятелката ви, но се случва,
ако човек още като малко дете не е получил достатъчно близост
и внимание от тези, от които най-много е имал нужда, например от майка си, по-късно да не може да чувства доверие в тези, които стават негови близки. Понеже се нуждае от близост, привлича нови приятели и изглежда в началото всеотдаен, а после предизвиква рискове да разруши тази близост или
отхвърля, за да не бъде отхвърлен
„Ако вече няма нужда от приятелството ни, добре, обаче не можем да разберем защо се заяжда с нас, когато сме някъде, особено като има и някой друг от новите й приятели, макар че ние много добре се държим с тях и те с нас“. Подобен е и примерът с телефона, когато сте заедно, а тя сърфира в интернет или си чати с някого. „Чувствахме се като че ли не е с нас, но сега си мислим, че може да ни е показвала, че ние не сме с нея.“
Когато човек изпитва недоверие към другите, Ади и Ани, той
като че ли се стреми към ограничена близост
с чувството, че само толкова е способен да поддържа контрол върху нея. Тогава увличането по ново приятелство може да стане причина да се жертва друго, по-старо приятелство. И като че ли в този случай впечатлението, че новите и старите приятели се сприятеляват помежду си, не може да зарадва, а прави такъв човек още по-несигурен в себе си. Възможно е да стане язвителен - „Не го прави директно, не се скарваме, но се държи подигравателно или така, все едно за нещо сме виновни. Ако попитаме, казва, че нищо не е станало, но тонът е все едно сме направили нещо неправилно, но не се досещаме или се правим на не разбрали“. Такъв може да е бил и подтикът да ви скара помежду ви. На нея може да й е
трудно да бъде в съюз с някого
затова подлага на изпитания трайността на вашия съюз, в който сте се научили да бъдете толерантни към слабостите, които има всяка от вас, защото ви свързват силно неща, които цените една у друга.
Вашата възраст е време на множество въпроси и отговори, които си задавате, за да се ориентирате в света (вътрешния в себе си, външния - в другите, и отново в себе си чрез тях) и да правите избори и да вземате нови решения какви бихте искали да бъдете в него.
Ето защо е полезно
да общувате не само в малката компания и в разширения й състав
но и в други групи, в които развивате социалните си умения или талантите си, особено ако това е от полза за продължаващото ви образование или професия. Курсове по рисуване, математика, фотография, клубове по танци, спорт биха могли да бъдат друга среда, в която ще разкривате и развивате нови свои качества, а някои слабости, които проявява приятелката ви, биха могли по-лесно да бъдат преодолявани
преживявайки нови постижения и нова сигурност в себе си
„Не знаем да й кажем ли всичките тези неща, или да не й обръщаме внимание и изобщо повече да не я търсим“.
Опитът, който се натрупва от общуване в разнообразна среда - в семейството и извън него, с хора в различна възраст и в различен социален ранг - връстници като вас или авторитети, помага човек по-лесно в трудни ситуации да се ориентира за по-правилните действия - дали да постави дадени въпроси, или не, и как по-добре да го направи, ако се реши, в името на добрите отношения.