На днешния 17 май официално се отбелязва Световният ден за борба с артериалната хипертония. С какво това заболяване заслужава вниманието на цялата световна здравна общественост и защо обикновеният човек трябва да е добре запознат с тази болест и най-вече с последствията от подценяването и ненавременното й, а често и неправилно лечение, ни запознава доц. д-р Огнян Шербанов, д.м. - кардиолог в УМБАЛ "Медика Русе". Интервюто с него е предоставено от здравното заведение, заглавието е на редакцията.

- Доц.Шербанов, какво представлява артериалната хипертония и как се установява това заболяване? - Артериалната хипертония е изключително разпространено хронично заболяване с висока социална значимост. По дефиниция това е хроничноаздравословно състояние, при коетоаналяганетоаваартериите е 140/90 или по-високо, като отклоненията се установяват при най-малко две последователни посещения при лекар. Съществуват и други определения, според методиката на измерване на артериалното налягане - в домашни условия или чрез използване на т.нар. 24-часово Холтер мониториране на показателя. При всички случаи, това е изключително разпространено заболяване, засягащо според различни данни между 35 и 45% от населението над 18 годишна възраст, като достига повече от 60% при хората на възраст над 60 години. Към момента се смята, че страдащите от това заболяване са около 1.2 милиарда в света, като всяка година към тях се добавят 37 милиона новодигностицирани пациенти.

- До какви последствия може да доведе артериалната хипертония? - Не само широкото разпространение, но и последствията на заболяването звучат страшно. По данни за Световната здравна организация (СЗО), хипертонията е пряко отговорна за над 10 млн. смъртни случаи годишно в световен мащаб. Самото заболяване е основен рисков фактор за много други заболявания на сърдечно-съдовата система, като инфаркти, инсулти, сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене и други. Може би за широката общественост е неизвестен фактът, че по последни данни за СЗО (преди появата на така актуалната сега болест Ковид-19), България е на първо място в целия свят по годишна смъртност в мирно време - 15.433 на 1000 души население. Реалността в Русе е не по-различна - данните за 2018 г. сочат смъртност от 17.441 на 1000 души, като водеща причина остава сърдечно-съдовата смъртност, често пряко свързана с артериалната хипертония. Проблемът се задълбочава и от факта, че около 50% от пациентите с това заболяване имат съпътстващи високи нива на мазнините в кръвта, а повече от 30% имат и захарен диабет, което още повече повишава риска от усложнения и смърт.

- Тези тревожни данни налагат активно търсене на повишено артериално налягане сред населението, особено сред рисковите групи. Кои са те? - В рисковите групи попадат хората с фамилна обремененост (особено, когато и двамата родители са хипертоници), злоупотребяващите с алкохол и солени храни, пушачите, тези с различна степен на затлъстяване, обездвижване, стрес и възрастните хора. Както се вижда, почти не остават хора без риск от заболяването. И именно тук е мястото да отбележим нуждата от рутинно измерване на артериалното налягане - при всяко посещение при лекар (независимо от повода), в дома или на работното място. Въпрос на висока здравна култура е във всеки дом да има апарат за измерване на кръвното налягане, като аз лично препоръчвам това да са апарати за автоматично измерване на нивото на мишницата (т.нар. електронни апарати). Факт е, че близо 1/5 от хипертониците остават неоткрити, а около 40% от тези с известна хипертония, са нелекувани или неоптимално лекувани (що се касае до качество и продължителност на лечението), като вина в този случай имат, както самите пациенти, така и ние лекарите.

- Какъв съвет ще дадете към хората, как да постъпят, ако забележат, че имат чести отклонения в стойностите на кръвното налягане? - Категорично призовавам хората, установили отклонения от нормата за артериално налягане да потърсят лекарска помощ и да не прибягват до самолечение. Задачата на лекаря е да установи, дали не се касае т.нар. вторична хирептония (до 10% от случаите), която е израз на друго съпътстващо заболяване и налага специфично лечение. Твърде възможно е стойностите на артериалното налягане, измервани при лекар и в дома, коренно да се различават, т.е. да се касае за синдром на бялата престилка (повишено кръвно при лекар, при нормално в дома) или за обратния вариант - маскирана хипертония. Ето защо лечението е строго индивидуално. Същевременно добрият контрол на заболяването значително понижава риска при пациентите. При всички случаи трябва да се постигне понижаване на АН, като първата стъпка е недопускане на стойности от 140/90 и повече, а на по-късен етап и достигане на т.нар. "прицелни" стойности, които обичайно са по малки или равни наа130/80.

- Какви са перспективите пред населението? - Дори и сравнително малкото понижаване на артериалното налягане намалява общата смъртност при хипертониците с цели 13% според обобщени данни на много клинични проучвания. Това звучи окуражаващо и е красноречиво доказателство за нуждата от навременно, компетентно и продължително лечение за да се пречупи тази плашеща тенденция за смъртността в България и света от сърдечно-съдови заболявания. Нужни са подкрепа и разбиране на проблема, както от пациенти и лекари, така и от много обществени организации, защото доброто здраве на населението е всеобщ дълг и има силни не само лични, но и социални измерения.