В последния ден от живота си една от най-големите звезди на Холивуд Мерилин Монро звъни в ресторант “Ла Скала” и си поръчва фетучини за вечеря. Носи й ги лично собственикът на модното заведение Жан Леон, защото двамата са близки приятели от години, а тя е сред най-редовните посетители на ресторанта му. Сутринта на следващия ден, 5 август 1962 г., киноиконата е открита от икономката й мъртва в дома си. Официалната версия е, че 36-годишната красивата блондинка сама е сложила край на живота си, като е взела свръхдоза хапчета за сън.
Жан Леон е сред последните хора, видели Мерилин жива, и е привикан в полицията като свидетел. Такава е процедурата, иначе няма и капка съмнение у никого, че любимият ресторантьор на звездите няма нищо общо с трагедията. Години по-късно той казва на Себастиан Морено, журналист и автор на книгата El Rey de Beverly Hills, че Мерилин не е била сама онази нощ, а с Робърт Кенеди, главен прокурор на САЩ и брат на президента Джон Кенеди. Така неофициално става известно, че двамата са имали връзка. 
Жан Леон обича и скърби за Мерилин, с която се запознава през 1953 г., докато работи като сервитьор в модния ресторант “Вила Капри”, собственост на Франк Синатра и легендарния бейзболист Джо Ди Маджо, по онова време женен за звездата. След нейната смърт и в нейна памет в менюто на “Ла Скала” се появяват “Фетучини ала Мерилин”. Но не те стават емблема на ресторанта му, а една салата - нарязаната салата “Ла Скала”.
Дъщерята на Жан Леон - Джиджи, която сега е собственик на “Ла Скала”, разказва, че както повечето станали емблематични ястия, и тази салата е родена случайно. В ресторанта предлагали гурме салата от цели листа айсберг, парчета салам и моцарела и консервиран нахут. “Ла Скала” с неговите червените сепарета от плюшено кадифе, предлагащи уединение и спокойствие, и с елегантния си интериор вече се бил превърнал в истински магнит за холивудските кинотворци. Клиентелата включвала звезди като Мерилин Монро, Жа Жа Габор, Марлон Брандо, Робърт Уагнър, а президентът Джон Кенеди често изпраща шофьора си да му вземе вечеря от “Ла Скала”.
Легендата разказва, че една вечер актрисата Натали Ууд поискала да й нарежат салатата още в кухнята, защото имало опасност да се изцапа. Тази история категорично се отхвърля от Джиджи Леон: “Хората носеха вечерни рокли и смокинги и се оплакваха, че салатата е разхвърляна и трудна за ядене, така че баща ми и готвачът си помислиха, защо да не я нарежем? Имаше салам, айсберг и моцарела и наистина беше трудно да се яде. Тогава стана нарязаната салата на Леон, която можеше да се яде с една ръка и нямаше опасност нито една част да падне върху роклята или ризата. Може да не е първата нарязана на кубчета салата, но “Ла Скала” беше първият ресторант, който я записа като “нарязана салата” в менюто си. Днес продуктите се слагат на дъска за рязане и готвачът с два големи ножа в ръце ги нарязва в самурайски стил, като за 30 секунди ги превръща в хомогенна купчина”.
Салатата се овкусява с прочутия дресинг на Жан Леон от зехтин и червен винен оцет и се гарнира с нахут. Именно този дресинг, рецептата за който е тайна, не позволява на другите ресторанти да откраднат салатата “Ла Скала” и въпреки че много се опитват да я имитират, оригиналът е само един - в ресторанта на Жан Леон в Бевърли Хилс. 
“Ла Скала” е една от двете осъществени мечти на испанския имигрант Жан Леон, чийто живот е история, достойна за холивудски филм. Роден като Анхел Сеферино Карион Мадразо през 1928 г. в испанския град Сантандер на Бискайския залив, 19-годишен той минава пеша Пиренеите и емигрира във Франция, защото е дал клетва да не служи в армията на генерал Франко, след като баща му и големият му брат загиват във Втората световна война. В Байон, Бордо и Париж работи като сервитьор, а година по-късно се качва тайно на кораб, който го отвежда в САЩ. Още втората нощ, която прекарва в Ню Йорк, той заспива на пейка в парка и някой открадва документите му за самоличност. Когато по-късно става американски гражданин, се записва като Юсто Рамон Леон. В Ню Йорк работи като мияч на съдове и кара такси. По-късно се мести в Лос Анджелис и там официално, в първия му американски паспорт, го вписват като Жан Леон по името на известен френски художник и скулптор, когото той много харесва.
Докато работи в ресторанта на Синатра “Вила Капри”, Жан става един от най-доверените му помощници, а той го научава как да се движи в свят, в който ще срещне много от най-големите звезди на Златния век на Холивуд като Натали Ууд, Грейс Кели, Джеймс Дийн и много други. С Джеймс Дийн стават близки приятели и решават да осъществят една обща мечта: да отворят престижен ресторант в Холивуд. Дийн ще инвестира парите - между 10 000 и 20 000 долара, а Леон ще го управлява.
След няколко месеца напразно чакане Жан решава сам да осъществи мечтата си и на 1 април 1956 г. “Ла Скала” отваря врати на булевард “Санта Моника” 9455 в Бевърли Хилс в предишен бар на партера на Първа национална банка. Имотът принадлежи на чичото на Емилио Нунес, главен готвач в ресторанта на Жан Леон повече от 30 години.
По онова време Холивуд е дом на много отлични ресторанти, но “Ла Скала” е специален. Приветлив, обзаведен с кръгли маси и елегантен декор, излъчва изтънченост. Кухнята е средиземноморска с акцент върху италианската. По време работата си във “Вила Капри” Жан Леон разбира, че италианската храна е на почит в Америка. Качеството на храната е толкова високо, че правителството на Италия обявява Жан Леон за най-добрия посланик на италианската храна в Америка. Самият той и “Ла Скала” стават толкова известни, че бестселъровите романтични романи, написани по подобие на Джаки Колинс и Джудит Кранц, го представят като герой, а ресторантът е често срещана обстановка в техните книги.
Освен че е перфектният домакин и ресторантьор, Жан Леон внимателно подбира виното за своите обеди и вечери, а ресторантът му разполага с подземна изба, където се съхраняват близо 25 000 бутилки, някои от които с най-добрите вина в света. Тогава се ражда втората му мечта - да създаде вино, носещо неговото име, с което да зарадва клиентите си. През 1962 г. купува 150 хектара в централен Пенедес в Каталуния и за ужас на местните изкоренява всички местни сортове и засажда първото си лозе Виня Ла Скала с Каберне Совиньон, Каберне Фран и Шардоне от известни френски винарни. В следващите години той разширява мащабно  лозовите си масиви. През 1969 г. винарска изба “Жан Леон” произвежда първите количества вино Vinya La Scala Cabernet Sauvignon Gran Reserva, известно тогава като Jean Leon Gran Reserva, и цялата партида е за ресторант “Ла Скала” в Бевърли Хилс. Това е първото вино Каберне Совиньон, произведено в Испания. През 1993 г. списание Wine избира вино Каберне Совиньон от 1983 г. на изба “Жан Леон” за едно от осемте най-добри вина в света.
Този уникален човек умира на 6 октомври 1996 г. от рак на ларинкса, като последните дни от живота си прекарва, плавайки - една от големите му страсти - на яхтата си La Scala d’Amore. Оставя огромно наследство и си отива щастлив от този свят, защото вижда сбъднати мечтите си.

Салата Ла Скала

Необходими продукти:
1 салата айсберг
1 салата Ромейн
250 г италиански салам
250 г настъргана моцарела
400 г нахут от консерва
за дресинга на Леон:
1/4 чаша зехтин
2 с.л. винен оцет
1 ч.л. суха горчица
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/4 чаша настърган пармезан
Начин на приготвяне:
Салатите се измиват и подсушават, след което се нарязват на ситно. Саламът се нарязва на жулиени. Нахутът се отцежда. Всичко се слага в дълбока купа и се разбърква хубаво. Продуктите за дресинга се разбиват до хомогенна смес и с нея се полива салатата. Разбърква се и се сервира.
Допълнително може да се добави риба тон, пилешко или пуешко месо, маслини.