Историята на ФК „Дунав“ в различните му съдебни вариации - от първия „Дунав“, регистриран през 1956 година, през „Дунав-Приста“ /Средна кула/ до „Дунав 2010“ - помни нечувани възходи и падения. Една история от тях е особено показателна как често се работеше „на парче“ с възгласи от „осанна“ и „разпни го“, а резултатите бяха трагикомични и с небивал крах. Днес ще ви разкажем за култов епизод от странния във времето дунавски летопис.

„Ела веднага в мотел „Рай“!
Гласът беше на Йордан Ковачев, бог до го прости, бивш изпълнителен директор на ФК „Дунав.
Ковачев беше таксиджия, но бе на път до дни да се издигне на такава висока позиция. Известните в близкото минало футболисти на „Дунав“ трудно преглъщаха тази подробност, но фактът с чудатата преквалификация на шофьора си беше факт.   
Ковачев - повечето го помнят - мъж огромен, като планина, не се обаждаше случайно. Той винаги можеше да възпроизведе някаква новина.  
Взех такси и веднага тръгнах към мотел „Рай“.
Годината беше 1994-а, а на маса в бара на мотела стоеше Димитър Барбуков. Беше вече с името на много известен строителен предприемач, спонсор на „Локо“ /Сф/. Душеприказчик като негов говорител беше известният актьор Славчо Пеев.
Само че, както се оказа, Барбуков зарязал софиянци, Славчо и изведнъж се ориентирал да става спонсор... на „Дунав“!
Видя ли, каза Ковачев, това е нашият човек!
Барбуков се усмихваше.
„Бомбата“ гръмна първо във вестника, за който работех тогава -  „Русенски новини“. И понеже изненадите трябваше да имат продължение, Ковачев, мир на праха му, ми звънна на другия ден.
„А знаеш ли кой ще ни е треньор“?
Кой?
Е, как кой - Аспарух Никодимов-Паро!
Никодимов вече бе работил в Русе през 1984-1985 година и минаваше за светило в треньорските среди. Да речем, че тогава беше с българския статут на Пеп Гуардиола. Полуфиналист с ЦСКА в турнира за КЕШ, шампион на България с „червените“ - сериозна фигура! Малка подробност бе, че като старши в „армията“ негов помощник бе Димитър Пенев.
Мнозина казваха тогава - Паро е голям, щото Пената му помага в нотната тетрадка! /Може би имаше някаква логика в подобно заключение, защото когато Паро бе без Пената, така и не направи нещо голямо като старши треньор - нито в „Левски“ /Кюстендил/ после, нито в „Металург“ /Перник/ и „Берое“. 
Паро щеше да стане за втори път старши на „Дунав“. И то във време, когато Барбуков държеше тежка кесия. Скоро се разбра, че строителният предприемач има намерение да се кандидатира и за депутат. Може би по тази причина стъпи и в Русе. Нали е от Пиргово, че русенци да припознаят своя земляк в предпочитанията си пред урните. 
Новият благодетел набързо облече играчите от глава до пети - грейки, тениски, обувки - официални и неофициални, шапки, шалчета - като в голям европейски клуб! 
В добавка почнаха да се раздават авансови пари - заради това, че някой благоволил да работи за благото на футболния „Дунав“. Такива щури времена бяха. 
И Барбуков даваше. Паро, нали имаше име, си знаеше цената - не се хващаше да работи за стотинки! Според добре запознати с историята, склонил да прави голям отбор срещу десетки хиляди, предварително преведени дойче марки. Без свършена още работа!
Десет години по-рано той бе вкарал „Дунав“ в „А“ група. Припомнихме наскоро как отборът се промуши тогава през иглени уши в сърцеспиращ бараж срещу „Шумен“ - след 3:2 и победен гол в последните секунди. Шуменци и досега подсмърчат, че сетното попадение в тяхната врата било от засада. Главният съдия - Кирил Савов, бог да го прости, и помощниците му не видяха никакво нарушение на правилата.
Барбуков искаше нов пробив в елита, а и се бе засилил да представлява народа в парламента. 
Верен на навиците си, Никодимов направи както преди 10 години - изгони всички заварени футболисти - не ставали и не се вписвали в творческите му планове. И  почна да прави тотално нова селекция.
Иван Гавалюгов от „Етър“, Георги Петров /сеща ли се някой за него?/ от „Хасково“, „перлите“ от“Сливен“ Румен Илиев и Панайот Въндев, Димитър Панталеев - Малката Лейка от „Локо“ /Сф/, Игор Кислов от „Етър“, Николай Донев - племенник на Паро /за съжаление вече покойник/, Георги Любенов от „Академик“ Свищов/ и т.н. Съвсем нов отбор!
Този отбор заигра обаче неубедителен футбол, което не попречи преди мач на Градския стадион футболистите да излязат с транспарант в центъра на терена. На него пишеше с едри букви: „Ние избрахме г-н Барбуков!“
А „Дунав“ все така си циклеше и не показваше мечтания бляскав футбол. Барбука, както го наричаха феновете, почна да не сдържа нервите си. Върхът бе, когато отборът победи с гол от дузпа /и то на неутрален терен в Бяла/ „страшния“ тим на „Лесичери“ /имаше такъв отбор!/. С подарена дузпа!
И Барбука почна да се горещи, ставаше все по-мрачен. Бе налял много пари, а „Дунав“ вървеше на второ място преди зимната пауза. Водач бе отборът на „Спартак“ /Варна/, зад който стоеше широкият гръб на един от най-големите футболни въжеиграчи у нас за всички времена - Иван Вуцов. Вуцата тъчеше в комбина с клубния президент Николай Ишков. В играта се намеси и „Раковски“ /Русе/, който в края на сезона победи в бараж на „Васил Левски“ тима на „Марица“ и... влезе в „А“ група! 
Възелът на недоволството срещу Паро започна да се затяга. Той усещаше, че се задава приливна вълна и малко преди новогодишните празници - пак след слаб домакински мач - си стегна багажа.
Вероятно и почти сигурно си тръгна с добрите авансови пари. За половин сезон. Така се прави! Или поне се правеше.
След него през зимата бе назначена друга легенда - Добромир Жечев-Бобата, бивш защитник и национал от „Левски“. Човек, който не си поплюваше по отношение на дисциплината. Той също не стигна доникъде, ако изключим една победа срещу неговите левскари в свирепа зима с 2:0 в мач за купата на България.
След Бобата дойде „юношата бледен“ от „Славия“ Иван Колев. Човек без почти никакъв опит и меко сърце. 
Той ще остане в историята как някои футболисти на „Дунав“ подариха победа на „Локо“ /Русе/ с 3:1 в уговорен и за слепците мач. Колев не бе част от конфуза, той просто бе оставен на течение от обрекли се на падение играчи.
И Барбуков каза: „Аз съм дотук! Край! Ариведерчи!“
Първо, не бе избран за депутат, а второ - футболната му къща рухна. Срещу много пари! 
„Отмъщението“ на предприемача бе за куриози в световна футболна енциклопедия - разпореди на играчите да сдадат скъпата екипировка с безценните и модерните за времето си грейки и ги пренасочи към работниците в колбасарския си цех в Пиргово.