Близо половин година след фаталния изстрел на сръбския студент Гаврило Принцип, убил австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд на 28 юни 1914 година  в Сараево и запалил Първата световна война, в Русе се случва нещо, което на този фон изглежда необичайно. През януари 1915 година по идея на капелмайстора на Пети пехотен дунавски полк Димитър Хараламбиев е създадена Русенската оперна дружба. Не, това не е лекомислие, нито е абсурдна демонстрация на пренебрежение към безумията на фронта. Може би е признак на известно късогледство и наивност, че кошмарът при съседите няма да се прехвърли у нас, но можем да го приемем и като вяра в здравия разум. България вече се е навоювала в Балканската /26 септември 1912-17 май 1913/ и Междусъюзническата /16 юни-28 юли 1913/ войни, преживяла е Първата си национална катастрофа и още пред август 1914 година е обявила неутралитет „с пушка при нозе“. Той трае малко повече от година - до 14 октомври 1915 година, но в първите месеци мнозина са вярвали, че е възможно да се опазим от разгарящия се с все по-голяма ярост пожар.
В тази обстановка идва инициативата на Димитър Хараламбиев
която можем да наречем прохождане на Русенската опера, която прави първите си стъпки в своеобразно извънредно положение заради ехтящите около границите ни оръдия, но не само оцелява, а и през годините се превръща във важна част от културния живот в страната.
Маестрото завършва Букурещката консерватория и пристига в България с оперната трупа на Енрико Масини. Дирижира сформирания от него симфоничен оркестър към Музикално дружество „Лира“, изнася и поредица от камерни, вечерни, благотворителни концерти, „с които спомага за по-интензивен и общодостъпен духовен живот на града ни“. Но желанието да се постави в града оперен спектакъл тогава е неосъществимо заради бушуващата Първа световна война. 
Интересът към музикално-сценичните изкуства в Русе се заражда скоро след Освобождението, през 80-те години на ХIХ век, с многократно гостуване на италианската оперна трупа на Енрико Масини със спектаклите „Трубадур“ от Верди, „Миньон“ от Тома и „Фауст“ от Гуно, трупата на Мянко Михайлов с операта „Еврейката“ на Фроментал Хавели и др. Често
талантливи местни младежи участват в миманса на представленията
Постепенно магията на оперното изкуство завладява града. Звуковата среда се допълва и от оркестрите, които озвучават хотелите, и от музиката, изпълнявана по време на прочутите русенски балове. Приносители на съвременните културни модели са завърналите се от чужбина студенти, служителите в консулствата и техните семейства, търговските представители на западноевропейски фирми и др., които оказват влияние върху процесите на модернизация на българското общество.
Гастролиращите оперни трупи, концертите на прочутия „Славянски хор“ на Димитър Славянски и на изявени български изпълнители като Мара Черин, пиано и Неда Фтичева, виолончело; певицата Елза Карич в акомпанимент на пиано Иван Торчанов; тенора Константин Михайлов-Стоян и съпругата му пианиската Вера Карамихайлова и др.  възпитават естетически изисквания у русенци и формират 
нова инструментална градска култура от европейски тип
На 23 април 1919 година е премиерата на „Камен и Цена“ от чешкия капелмайстор и композитор Венцеслав Кауцки, либрето Иван Иванов, по поемата на Иван Вазов „Грамада“. Първото представление на втората българска опера (първата е „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов) е на софийска сцена през 1911 година. В броя си от 27 април 1919 година вестник „Русенско ехо“ пише: „На 23 и 25 април Русенската любителска оперна дружба даде операта „Камен и Цена“. Ние не очаквахме такава игра и изпълнение. Г-ци Хаджиева и Андреева... изнесоха ролите си с разбиране. Човек, който ги гледа на сцената си мисли, че има стари, дълго време школувани певици. Ние сме възхитени от тяхната игра. Същото трябва да кажем и на г-да Павлов, Маринов и Молочников. Това са млади хора, както и госпожиците - с бъдеще. От тях ще получим още много, защото са с данни - хубави гласове, свободни артистични движения“.
Въодушевени от първия успех младите оперни артисти веднага подготвят следващо представление
- „Тахир Беговица“, музика Димитър Хаджигеоргиев, либрето по едноименния разказ на Михалаки Георгиев. Постановчик на двата спектакъла е Димитър Иванов, учител по литература, диригент на църковния хор и хормайстор на временния оперен театър. 
Солистка и в двата спектакъла е Люба Хаджиева. Тя е родена в Русе през 1891 година. Сестра е Тодор Хаджиев, завършил консерватория в Прага, първият българин оперен диригент, баща на композитора Парашкев Хаджиев. Люба Хаджиева е ученичка на Христина Морфова и първата учителка по пиано на композитора Георги Златев-Черкин. Като ученичка в софийската гимназия Люба участва в спектакли на Софийската оперна дружба - в „Травиата“, в ролята на Анина, в „Трубадур“ е Инес, в „Кавалерия-Рустикана“ - Лучия, в „Риголето“ - Мадалена.
След като завършва образованието си в София, Люба Хаджиева се връща при родителите си в Русе. Тук тя се включва в сформираната вече оперна трупа. Организатори са учителят по литература в гимназията Димитър Иванов и капелмайсторът Йордан Минков. 
В първите спектакли на Русенската оперна дружба
участват бас-баритонът Владимир Маринов, известен лекар, тенорът Никола Павлов, който по-късно се включва в трупата на оперетния театър „Ренесанс“, Мара Андреева, Молочников и др.
За трудностите при подготовката на спектаклите, разказва Люба Хаджиева, която е първият инспициент /помощник-режисьор - б.р./ в новосъздадената Русенска опера през 1949 година.
„Музикалното изграждане на спектакъла „Камен и Цена“ се ръководеше от Йордан Минков, капелмайстор на тукашния военен духов оркестър. Със задачата на хормайстор се зае учителят по музика в Мъжката гимназия Димитър Иванов. Централните роли бяха възложени на Владимир Маринов - много хубав баритон, Никола Павлов - тенор, Мара Андреева - мецосопран и Молочников - бас. Като нямаше кой да пее сопрановата партия, аз по неволя от мецосопран станах сопран и я поех. Репетициите на солистите ставаха у дома, а тия на отделните хорови партии най-често в дома на хормайстора. Общите репетиции правехме в казармата.
Спомням си, беше люта зима. В казармените помещения беше студено и ние почти всички пресипвахме често, но се лекувахме и не допускахме да се провали нито една репетиция.
Трудностите бяха много - 
кметът не само не ни помогна с нищо, но нареди да ни съберат пълна такса за наем на Доходното здание
Представлението се състоя в Доходното здание и премина в неочаквано голям успех. Това ни окуражи и се заехме да подготвим „Тахир Беговица“.
Много усилия и време ни отнеха костюмите. Тръгнахме да събираме по селата национални костюми от турците.   С декори ни услужи тогавашния помощник-режисьор на театъра Кирил Георгиев (Бачо Киро, както го наричахме). Реквизит мъкнехме от къщи, от съседите, от близки. Когато вече бяхме почти готови, изникна въпросът за отпечатване на афиши и билети. И сега, както и при други критични случаи, трябваше да събираме пари помежду си... Спектакълът бе приет много сърдечно от русенци. ... Започнахме да разучаваме „Продадена невеста“... И когато дойде ред да се облече постановката с декори, костюми, реквизит, вече нямаше от къде да се вземат средства. И постановката се осуети.“ 
Така приключва първият сериозен опит за създаване на оперен театър в Русе. 
По идея на капелмайстор Атанас Странджев през 1935 година Русенската оперна дружба е 
възстановена с българската битова опера „Гергана“ от маестро Георги Атанасов
В реализирането на спектакъла се включва целият съставът на хор „Св.Георги“ с диригент Борис Пинтев. Ролите са разпределени така: Стефка Попова Мусева - Гергана, Стефан Георгиев (Хернани) - Никола, Владо Гостодинов - дядо Недялко и др. Участва и младата Райна Гецова, бъдеща певица в Софийската народна опера. Спектаклите се играят пред многобройна публика в препълнен салон, но липсата на финансова подкрепа от страна на местната власт обрича и този опит на неуспех.
Певците от хор „Св.Георги“ се саморазпускат на 25-годишния си юбилей, за да даде възможност на певците си да е влеят в новосъздадената Русенската опера.