Да го кажем за кой ли път - единственият русенец сред титулярите в мъжкия отбор на „Дунав“ е капитанът Диян Димов. И когато школата наистина започна да открива и създава наши момчета, идва горчивият вкус от интереса на други клубове към тях. Причината е ясна - „хиените“ кръжат и чакат края на русенския футбол. За който те не са виновни.
А отборите на „Дунав“ с футболисти до 19 и 17 години развиха през последните години наистина много талантливи футболисти. Да почнем с Цветелин Енчев, Албер Силвиев, Константин Митев, Димитър Тодоров, Симеон Дочев, Симеон Иванов, Борис Димитров, Митко Русанов, Дани Братоев. Може и да пропускаме някого. Треньорът на 17-годишните Илиян Памуков пък направи немислимото - доведе в Русе от пловдивския „Ботев“ играчи с качества като Иван Бакалски и Атанас Стамболов. Да измъкнеш такива деца от гнездото на „канарчетата“, е малък подвиг. Всъщност никак не е малък. А Памуков не спря дотам - взе от Етрополе вратаря Богомил Станчев.
С една дума - треньорът обърна черната и дълголетна тенденция надарените русенски момчета да стават лесна плячка на други клубове. Ще посочим само Никола Илиев /за когото се боричкат европейски грандове/ и Бисер Бонев в „Ботев“ /Пловдив/, Реан Даскалов в „Царско село“, миналия през „Лудогорец“, а сега с екипа на „Ботев“ /Враца/ Венцислав Керчев. И сега в тимовете на „Лудогорец“ има русенчета.
Ръководството на „Черно море“ обяви преди месец цена от 1 500 000 евро за своята рожба Мартин Минчев. Може би тази сума изглежда като голямо изхвърляне, но картите са поставени на масата. Даже мизата да падне до милион, каквато е и уловката с „надценката“, „моряците“ ще спечелят сериозна сума.
Ако сравним качествата на Минчев и на едва 16-годишния Борис Димитров, е ясно и за неспециалистите, че разликата между тях не е много голяма. При това Мартин му води във възрастта с 4 лета. Борко има да расте, да укрепва и да се доказва.
С други думи - един ден нашите, русенските момчета, ще струват много пари. Тези момчета не бива да бъдат изпускани. Дори с цената на погром в мъжкия тим и цялостното му възраждане точно с рожбите на школата. Няма да е трагедия, ако отборът изпадне от елита, ако в основите му се вградят местните таланти. Туй е верният път, а не пришълци като Любен Борисов, Григор Долапчиев, Хуго Гамейро и разни други несъстоятелни „открития“.
През 1992 година Джеймс Карвил, съветник на Бил Клинтън в предизборната битка за президент на САЩ срещу Джордж Буш, измисля удар по съперника със съвета „Икономиката, глупако!“. Сиреч, фундаментът и растежът на една държава могат да са само силните икономически темпове. И смятаният за аутсайдер в тази битка Клинтън печели първия от двата си мандата.
Пренесени в дребния и маловажен за някои русенски футболен случай, думите на Карвил могат да бъдат преведени като „Школата, глупако!“.
Без нейното силно присъствие какъв е смисълът от съществуването на един клуб!