“Леля Роуз: Само да приключа с розите, ще се върна в кухнята, ще запаля печката и ще ви приготвя яйца по бирмингамски. Против правилата ми е моите мъже да остават недоволни от вечерята. Това няма да го бъде. Аз няма да го допусна.
Арчи Ли: Какво е това нещо - яйца по бирмингамски?
Леля Роуз (сякаш доверява тайна): Сега ще ви кажа как се готвят.
Арчи Ли: Не ме интересува как ги готвите. Искам да зная какво е това.
Леля Роуз (доверително): Но, синко, как моге да ти обясня какво е това, без да ти разкажа как се готвят? Нарязваш хляба на филийки, след това им изваждаш средата, слагаш ги на тигана, добавяш масло; после във всяка средичка чукваш яйце и покриваш с изрязаното парченце...”
Тенеси Уилямс, The Unsatisfaktory Supper, 1953 г.
Поетът на изгубените души, както наричат американския драматург Тенеси Уилямс, определя “The Unsatisfaktory Supper” (“Неудовлетворителната вечеря”) като любимата си едноактна пиеса. 
Подобно на привързаността на Хемингуей към Куба и на Марк Твен към Мисисипи, и Уилямс е от авторите, които са неразривно свързани с културата, историята, хората и кухнята на тяхната среда. В драматургичните му произведения оживяват хора и нрави от родния му град Колумбия в щата Мисисипи и от люлката на джаза и негов духовен дом - Ню Орлиънс. Театралните критици казват, че пиесите на Тенеси Уилямс имат атмосферата и аромата на американския Юг. И на южняшката кухня.
“Неудовлетворителната вечеря” е само един от примерите за това. Известно е, че докато учи в университета в Айова, той живее много бедно и по цели месеци се храни само с яйца. Краят на яйчената му диета идва, когато си намира работа като сервитьор в кафето на медицинска клиника, където има право на безплатен обяд.
Цялото си детство писателят прекарва в делтата на Мисисипи, храни се с пържено пиле и ряпа и пие сладък чай. Когато се премества в Ню Орлиънс през 1938 г., се настанява в стая на втория етаж на пансион във Френския квартал. Любимият му ресторант е “Galatoire’s”, където обича да стои до витрината и да похапва пъстърва с орехи пекан или яхния от синап. 
Ню Орлиънс е един от онези градове, където хората могат да говорят поетично и страстно за храната и да прекарат целия си живот, без никога да са стъпвали в кухня, обясняват познавачите на местните нрави. И допълват: Южняците обичат да седят около маса и да ядат. И да говорят, хапвайки и разказвайки за това, което са яли, и как баба им готви и как това се различава от начина, по който го приготвя мама, и в кой ресторант кухнята горе-долу се приближава до това. 
Възможно е в този град, който Тенеси Уилямс нарича свой духовен дом, писателят да се е заразил от това преклонение към храната, което предава и на героите си. Професорът по американска литература д-р Кенет Холдич, преподавател в университета в Ню Орлиънс, посвещава голяма част от научните си изследвания именно на храната в пиесите на Уилямс. Той е създател на много популярна разходка по време на литературния фестивал, посветен на драматурга, който от 1974 г. се провежда в Ню Орлиънс около рождената му дата 26 март. Д-р Холдич повежда на виртуална разходка посетителите на фестивала не само по местата, където е живял писателят, но и в ресторантите и баровете, които е обичал да посещава.
За 100-годишнината от рождението на Тенеси Уилямс през 2011 г. излиза от печат книгата “Dinner with Tennessee Williams: Stories and Recipes Inspired by America’s Southern Playwright”, на която Холдич е консултант. Един от авторите й е Трой Гилбърт, кулинарен писател, издал до този момент още две книги - “New Orleans Kitchens” и “Cafe Degas Cookbook”. В предговора на “Вечера с Тенеси Уилямс” той пише: “Южната преданост към добрата храна и в някои случаи доброто питие играят изненадващо важна роля в пиесите на Уилямс, защото той е един от най-южните автори”. Съавтор на Гилбърт е шеф готвачът на Bistro Maison de Ville в Ню Орлиънс Грег Пиколо, който предлага в заведението си изискана кухня в креолския стил на Луизиана. Любопитен факт е, че бистрото се намира точно срещу къщата във Френския квартал, където е живял Тенеси Уилямс и където е написал голяма част от “Трамвай “Желание” - пиесата, за която той печели първата си награда “Пулицър”.
Всяка глава от книгата е посветена на пиеса с препратка към храните, цитати от диалога и повече от 80 рецепти, които биха зарадвали Уилямс. В началото е рецептата за любимото ястие на драматурга в ресторант “Galatoire’s” - яхния от синапени листа с бекон. Двойните котлети на Големия татко очевидно са почит към “Котка на горещ ламаринен покрив”, за която получава втория си “Пулицър”, докато кокосовият тарт с ром и кокосовите бисквити с карамелизирани банани са в менюто на хотел “Коста Верде” в “Нощта на игуаната”. А пъстървата с орехи пекан и бекон и с гарнитура от сладък картоф, сотиран със снежен грах, е рецепта от “Царството на Земята”. Други публикувани рецепти са за лавандулово сирене, козе сирене с “Метакса”, кафе от цикория с бял портвайн, синьо сирене с боровинков винегрет, сервирани в пиесата “Cold Biscuit”. Могат да се изброят още тамали на уличния продавач, гриловани свински медальони, панирани патладжани, свинско филе по френски, риба тон на скара с ананас, диня на скара, салата Романо с диня, сладки картофи в тесто и много други, споменати в различни пиеси на Тенеси Уилямс, сред които “Татуираната роза”, “Camino Real”, “Battle of Angels”.
Сред любимите ястия на драматурга трябва да се спомене и прочутото гъмбо - ястие, характерно за южната част на родната му Луизиана. Това е вид супа, която се готви продължително в големи количества. Може да съдържа морски дарове, месо, наденица, кървавица. Задължителна сътавка е оризът. И докато супата може да се замрази и да се използва само определено количество от нея, оризът се готви отделно всеки ден и се смесва с нея преди сервирането. Именно гъмбо и сладки картофи, които също са сред любимите храни на Тенеси Уилямс, включва в менюто си шеф готвачът Дан Перлман на ресторант в Буенос Айрес, когато организира вечеря в чест на великия американски драматург. А В “Любими рецепти и размисли за храната на авторите” Даян Холоуей пише, че Уилямс е обичал кафе с мляко и кроасани. В различни сайтове пък е много популярна рецептата за лимоновия чийзкейк, който авторът на “Трамвай “Желание” обичал да похапва с Рамос джин фис и бренди “Александър” в Ню Орлиънс.
В края на живота си Тенеси Уилямс злоупотребява с алкохол и наркотици. На 71-годишна възраст той е открит мъртъв в стаята си в хотел “Елисей” в Ню Йорк. Лекарите са категорични, че смъртта му е настъпила в резултат на задушаване с капачка от шише с капки за очи. Писателят имал навик да държи капачката със зъби, докато си слага капки. Предполага се, че заради наркотиците и алкохола рефлексите му са били потиснати и това е довело да смъртта на Томас Ланиър Уилямс III, познат на света като великия американски драматург Тенеси Уилямс.

Двойните котлети на Големия татко

Необходими продукти:
6 двойни свински котлета
2 чаши брашно
1/2 чаша зехтин
1 голяма глава лук
2 чаши бърбън
4 чаши Кока-кола
2 чаши ябълков сок
1 с.л. смлян чесън
3 с.л. соев сос
2 с.л. меласа
2 ч.л. табаско
2 чаши говежди бульон
2 с.л. нарязана прясна мащерка
1 ч.л. нарязан пресен розмарин
1 чаша говеждо месо, ако е необходимо
5 ябълки Грени Смит
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Котлетите се подправят със сол и черен пипер, овалват се в брашното и се запържват до светлокафяво в сгорещен зехтин около 2 минути от всяка страна. Изваждат се в чиния. Излишното олио се излива, добавя се нарязаният ситно лук и се сотира 2 минути. Котлетите се връщат, поливат се с бърбъна и се огтвят, докато алкохолът намалее с две трети. Добавят се кока-колата, ябълковият сок, чесънът, соевият сос, меласата, табаското, бульонът, мащерката, розмаринът и сол и черен пипер. Котлетите се слагат в загрята на 220 градуса фурна и се пекат 8 минути. След това температурата се намалява на 180 градуса и се пекат 20 минути. Обръщат се исе пекат още 20 минути. добавят се нарязаните на полумесеци ябълки и всичко се пече още 40 минути, докато месото почти започне да пада от костта.