Стихове на русенския поет и журналист Живодар Душков превземат Европа по-бързо от коронавируса. Аналогията е малко мрачна, но е точна тъкмо заради оптимизма и надеждата, които носят посланията, харесвани и разпространявани от Русия до Испания и от Англия до Италия. Мостовете са изградени от Фейсбук и това е един от все по-редките случаи, в които най-мощната социална мрежа изпълнява първоначалния си замисъл - да свързва хората и да им дава добра енергия.
„На 19 март, във връзка с карантината, наложена заради коронавируса, след като се замислих какво бих могъл да направя, за да вдъхна кураж у повече и повече хора, написах стихотворение и го споделих с фейсбук-приятелите си“, разказва Живодар Душков.
Ето и самото произведение:

НАШИЯТ ГРАД ДНЕС

Пуст е градът. 
Няма ги даже 
гълъби, 
псета, 
котки бездомни.
Точно такъв 
града ни не помня - 
карантинен...
Сякаш прокажен... 
Носещ тъга... 
Мъртвило веещ...
Тук-там пристъпват
хора със маски...
...
Пак ще си весел! 
Пак ще си ласкав!...
Пак ще си ти! 
И ще живееш!

„Два дни по-късно го преведох на руски език. Сякаш това вдъхнови и други. Получих преводи на румънски, втори превод на руски, на италиански... От своя страна, преводачите ги поместваха на своите профили, така че днес не може да се каже оригиналът и преводите колко читатели имат. Резултатът беше неочакван за мен“, разказва авторът.
За три седмици стиховете му се превръщат във феномен и може би в една от най-превежданите съвременни български творби. Освен в България, Русия, Румъния и Италия ги четат в Англия, Германия, Испания, Франция, Дания, Турция, има ги дори на осетински език, а до отпечатването на този материал вероятно вече са изкушили и други преводачи.
Докато химнът на вярата в доброто пред нас печели все повече читатели и почитатели, един от тях отправя на Живодар ново предизвикателство - да напиши и друго стихотворение, не показващо картината сега, а описващо какво ще е бъдещето.
Така се ражда още едно стихотворение.
*** 
Понеже нямам с какво, 
ето на:
ще ви нахраня със вера.
Н.Й.Вапцаров

Ще дойде ден. Ще се 
събудим... 
Пред нас врати сами 
ще се отворят... 
Навън ще литнем.. Тъй 
учудени
ще търсим глъбини 
в простора... 
Ще доловим напълно 
изумени,
че музика от врабчов 
хор извира...
Пропусналите майското 
цъфтене 
на плод в растежа 
ще се взираме...
Ще чуваме тревите 
как си шушнат...
Нозете ни асфалта 
ще целуват...
Ще бъдем радостни, 
великодушни...
...За свят такъв аз 
днес бленувам.

И веднага след появата му е преведено. Дали ще извърви пътя на предишния стих не може да се каже, а и не е важно. Светът днес е жаден за добра дума, за кураж и за обещания или поне мечти за по-добри дни. Е един поет от Русе се опитва да му го даде.