„Смирението, а не горделивостта, е една от най-големите човешки добродетели. По време на Тайната вечеря Исус Христос се навежда и измива краката на апостолите - и така им дава пореден урок: докато те се надпреварват да се състезават кой е „по-напред“ и „по-голям“, самият Господ им показва, че не това е най-важното и не това е най-ценното и достойно за уважение. Днес около нас можем да видим десетки примери за хора, които се стремят да се покажат като началници - но заедно с това можем да осъзнаем още по-ясно колко по-хармоничен е човек, когато надмогне тази суета и приеме Бог в себе си“. 
Двадесетина богомолци слушат проповедта на отец Георги Райков на Велики четвъртък. В края на продължителната служба, по време на която ангелски песнопения на две жени украсяват литургията и извисяват духа на миряните в черквата „Свето Възнесение“, хората се чувстват умиротворени и се подреждат, за да вземат свето причастие и нафора. 
Енорийският храм на кварталите „Дружба“ 1, 2 и 3 сияе със сравнително неотдавна реставрираните икони по олтара и с изображенията на светиите по стените. Петте големи икони, на които са нарисувани свети ликове в човешки ръст, са 
дарение за една от старите русенски черкви от румънска художничка
Когато започнахме ремонт на храма през 2015 година, възнамерявахме да реставрираме всички икони, разказва о.Георги, който е председател на църквата. „Тогава обаче стана ясно, че за да направим цялостната реставрация, са нужни твърде много пари, с каквито ние не разполагахме. Вторият свещеник в храма, отец Кирил Синев, който е румънски възпитаник, често води групи с румънски поклонници в Басарбовския манастир и в нашата църква. Така се стигна до жеста на румънската художничка иконописка, която подари на  „Св.Възнесение“ тези свои творби - икони, нарисувани върху платно. Ние ги поставихме в рамки и оттогава те украсяват интериора“, разказва о.Георги. 
Сред другите интериорни забележителности в храма впечатлява старинният църковен трон - той е донесен тук от някогашния храм „Всех Святих“, след като преди малко повече от половин век е взето скандалното решение на градската управа през социализма „Всех Святих“ да бъде взривен и разрушен, за да се изгради на неговото място Пантеонът на възрожденците.
Иконостасът е дело на двама известни навремето майстори 
- дърводелеца Никола Пенев и резбаря Никола Въжаров. Двамата се заемат да изработят темплото - старинната дума за иконостас, когато през 1911 година настоятелите на русенския храм „Св.Георги“ вземат решение параклисът при старото извънградско гробище да бъде превърнат в храм. 
Архимандрит Виктор Мутафов пише в своята книга „История на храмовете в Русенска епархия“ - извънредно ценно енциклопедично издание, побрало изследвания и данни за всички русенски храмове - за малкия гробищен параклис: „В касовата книга на общината на 27 юни 1867 г. е вписано плащане на дюлгери в размер на 512 гроша за „вънкашната църквица“, а след няколко седмици е закупен тефтер за „новата църква“. Вероятно става дума за параклиса, построен да обслужва гробището на църквата „Св.Георги“, пише о.Виктор. 
Очевидно обаче същинската работа по градежа на параклиса започва по-късно. За това говори протоколът на настоятелството на църквата „Св.Георги“ до митрополията от 10 февруари 1893 г., с който се иска благословение да започне строителството на параклис при гробището. Градежът е извършен в рекордно кратки срокове - той е дело на русенския майстор Илия Христов. 
През септември 1909 г. Русенският общински хигиенически съвет издава заповед „да се запрети занапред погребването на починали граждани в гробищата при реката Дунав над дъскарната фабрика на Руевски и Петков и в гробищата на Новобългарската махала, а покойните от тези махали ще се погребват в гробищата на Саръ баир“. След тази заповед, посочва о.Виктор, погребенията в гробището до храм „Св.Възнесение“ се увеличават. 
И така, когато се взема решението гробищният параклис да стане църква, малката молитвена постройка се разширява. Камбанарията е на входа. Иконостасът е готов през август 1911 година, когато нарочна комисия приема изработката - той е от 
„хубав и чист чамов и липов материал, лакиран с орехово лустро“
Изработката му струва 2000 лева. Иконостасните икони са изрисувани от иконописеца Янко Кузманов. 
А на 25 септември същата година настоятелството решава храмът при Светигеоргиевското гробище да носи името „Свето Възнесение Господне“. Освещаването е извършено от Доростолския и Червенски митрополит Василий през 1914 година. 
Старото русенско гробище е било действащо чак до 1963 година. Между другото, през 1953 г. със заповед на общината са преустановени погребенията в две други някогашни русенски гробища - там, където днес е Паркът на възрожденците, и до храм „Св.Архангел Михаил“, като голяма част от покойниците намират последно убежище именно в пространството до „Св.Възнесение“. 
Там, впрочем, се намира и гробът на видния български революционер Ангел Кънчев. Той е погребан през 1872 година, когато се самоубива на русенското пристанище, притеснен от това, че турски заптиета го спират за проверка. Как така един самоубиец намира покой не другаде, а точно до един православен храм - питам отец Георги Райков. 
Обяснявал съм и друг път, махва малко нетърпеливо свещеникът. „Трябва да се прави разлика между самоубийство и саможертва. Самоубийство е тогава, когато го правят хора, изгубили вяра в себе си, поддали се на моменти неблагополучия или затънали в проблеми, които ги водят към отчаяние, като, да речем, наркомани, които се свършили дрогата. 
Това, което прави Ангел Кънчев, не е самоубийство, а е саможертва 
- той носи в себе си книжа на революционния комитет, една част от тях той успява да преглътне. Но при мисълта, че турците могат да заловят другите документи, че така той, Ангел Кънчев, може да стане причина за арести и погроми, а по този начин да се провали святото дело в името на свободата на Отечеството - пред тази ужасяваща перспектива той предпочита да се лиши от живота си, но да спаси делото“, обяснява о.Георги. И продължава: „Тази негова саможертва е оценена от неговите сънародници. Затова от храма „Св.Георги“ казват на турската управа: той не заслужава да бъде погребан в градските гробища, ще го погребем извън града. И откарват тялото тук  - а го погребват не другаде, а точно откъм дясната страна на олтара на гробищния параклис, това е страната на достойнството. Така му отдават почит - а това правим и ние всяка година, възпоменавайки подвига му и мъченическата му гибел. Паметникът е направен от сестрата на Ангел Кънчев. Дворът е така хубаво подреден, благодарение на предишния предстоятел на храма - отец Иван. Аз поех от него председателството през 2014 година, но отец Иван и досега служи тук“.  
Докато разговаряме с о.Георги, много от прихождащите се отбиват с намерение да си поговорят с него, всеки има какво да сподели, какво да попита. „Радвам се, че напоследък все по-често започват да идват и млади хора. Затова и често се опитвам моите проповеди да звучат достъпно за тях, на обикновен език да разяснявам посланията. Разбира се, обръщам внимание и на възрастните, мнозина от тях от години идват в храма. Но все пак спазваме онова библейско правило, което гласи, че 
не здравият има нужда от лекар, а болният
затова се старая думите ми да намерят почва при младите и от тях да покълнат семената на добротата и вярата“, казва свещеникът. 
Хората не бързат да се разотиват - и макар че денят е прохладен, мнозина от тях застават пред входа, там, където лъчите на слънцето греят по-силно, за да продължат раздумката. На слънчице е легнала и една от „църковните“ котки. Това е Ружана, обяснява отец Георги, като вижда, че съм се загледала в една пухкава рижа топка, зелените очи на която проблясват и показват, че дрямката й е само привидна. 
По затревения двор, осеян с нацъфтели бели и розови парички, се разхождат още два котарака, под бора се чува цвъртеж на косове. Природата неудържимо води за ръка пролетта и сякаш ентусиазирано украсява със зеленина, цветя и живот църквата „Св.Възнесение“ - за празника на Възкресението. До полунощ в събота храмът ще бъде заключен, спазваме всички изисквания и като се надяваме и това бедствие час по-скоро да отмине, вярваме, че нищо няма да помрачи най-важното събитие за всички православни християни - Възкресението на Божия син, завършва отец Георги Райков.