Съдебната палата в Русе тържествено е открита на 27 октомври 1940 г. Събитието е отразено на страниците на русенските всекидневници „Народна борба“ и „Русенска поща“. 
В брой 6499 от 27 октомври 1940 г. във в. „Русенска поща“ е публикувано съобщението „Видни гости на Русе по случай освещаването на Съдебната палата“, в което се отбелязва, че всички приготовления за освещаване на Съдебната палата са привършени. В града са пристигнали председателят на Пловдивския апелативен съд г-н Милков, касационните съдии д-р Николов и Петър Оджаков и много други съдии и адвокати от София и други градове.
Вестник „Народна борба“ също приветства пристигналите гости със статията „Добре дошли Господине Министре!“: „Престолната търговска столица на България днес посреща върховния представител на българското правосъдие г. министър Васил Митаков... Градът Русе съмва днес с великото тържество, посветено на правдата и светлината. Съдебната палата ще получи своето кръщение и благословия от ония, чието призвание е неуморно да трасират хубавия път за мирния напредък на целия ни народ. В името на тия принципи ние отправяме на министъра на правосъдието г. Васил Митаков сърдечно българско „Добре дошли“. Това пословично и пропито от искреност благопожелание ние желаем да бъде неразривно свързано с втория голям акт, който от няколко години целокупното русенско гражданство справедливо чака да се прояви и чрез когото 
големият, стопанският, живият културен образ на Русе да блесне във физиономията на един най-достоен областен център на България
Добре дошли, Господине Министре, в града, който най-добре знае да цени симпатиите на достойните свои приятели!“.
И двата всекидневника публикуват на своите страници статията на д-р Енчо Тонев „Палатата на правосъдието“. Авторът е първият завеждащ АГ отделението на Русенската болница от 1922 до 1928 г., след което продължава работа в частната си клиника. В статията той отбелязва: „Днес се извършва освещаването на Палатата на правосъдието в Русе. Този акт надхвърля катадневната баналност и заслужава внимание, заслужава много внимание!... Днес Русе, измъчен от ударите на новите административни промени, си остава все пак със същата, както в миналото, важност - първоразряден правосъден център. Обаче, днес Темида напуска старите, прашни, полутъмни обиталища и влиза в едно друго обиталище, което е последна дума на архитектурата и техниката“. По-нататък в статията авторът подчертава, че независимо от това разточителство, Темида нито ще повиши, нито ще понижи своето благоволение. Тя ще остане все така сляпа и безпристрастна, обаче, „окръжена с повече достойнство, с ореола на едно истинско величие и авторитет, които неволно внушават нужния за сана й респект“ и завършва: „Над входните врати на храма на Русенската Темида ще продължава винаги да витае, тъй както е витаел и в миналото, макар и не надписан девиза: О, вие тук, които влизате, упование само в правдата очаквайте! Нека, с този девиз започне първата страница от златната книга на Русенската Темида“.
Прави впечатление, че въпреки тържественото събитие, 
авторите не пропускат възможността да поставят един болезнен за русенци въпрос, касаещ административното деление на страната 
от 1934 г., според което ролята на Русе е принизена до роля на околийски център. Те изразяват своята надежда, че тази несправедливост скоро ще бъде отстранена. Кметът Кирил Старцев и общината многократно поставят този въпрос пред правителството. Той е окончателно решен през 1941 г., когато на 16 юли Народното събрание приема закон за създаване на Русенска област.
Освещаването на величествената Съдебна палата се осъществява по особено тържествен начин. В 10.30 ч митрополит Михаил отслужва водосвет, подпомогнат от свещеници и Добруджанския хор. Той произнася слово и благославя делото на българското правосъдие. Речи произнасят правосъдният министър Митаков, председателят на Апелативния съд г-н Хараламби Бойчев, председателят на Съюза на адвокатите г-н Пенчев, председателят на Адвокатския съвет в Русе г-н Кънчо Кънчев и др. Тържеството се предава по Радио София. По обяд е даден банкет във Военния клуб, а в 19 ч се урежда час за Русе. Всичко това е отразено в „Русенска поща“ от 28 октомври в статията „Тържественото освещаване Съдебната палата в Русе. Речта на г. министър Митаков и др. Едно тържество на цяла културна България“. 
С голяма статия „Тържествено откриване на Съдебната палата. Речта на министър Митаков“ на 28 октомври 1940 г. излиза и вестник „Народна борба“. В статията специално място е отделено на речта на министъра, в която той подчертава, че:
„Това тържество не е само тържество за русенци, а е тържество за цяла културна България
защото в тая сграда ще блесне големия материален и морален напредък, който България е направила в областта на техниката, архитектурата и изкуството и ще бъде доказателство, че на нашия дунавски бряг на широки вълни са се вливали постиженията на европейската култура по тихите води на Дунава. Тая величествена палата ще засвидетелства на потомството за едно постижение, което въпреки всички пречки и всички трудности е осъществено и ще даде на потомството едно такова културно богатство“.
В речта си министърът изказва увереност, че в тази безупречна и удобна обстановка съдиите и прокурорите с още по-голямо усърдие ще продължат работата си и призовава господа адвокатите също да служат на правосъдието, да не забравят благородството на тази професия, да пазят нейните свещени традиции и да служат на правдата с всички сили и чувство на отговорност. Накрая министърът изказва благодарност на всички, които са допринесли за завършването на това дело: на инициаторите за създаване на фонда „Съдебни сгради“, на Комитета за постройка на съдебни сгради, на създателите и изпълнителите на плана на монументалната сграда. Идеята за фонд „Съдебни сгради“ е узаконена от проф.Тодор Кулев - бивш министър на правосъдието, който също присъства на откриването.
Статията продължава с 
банкета с 220 куверта, сервиран във Военния клуб
Присъстват министърът на правосъдието с госпожата си и дъщеря си, другите гости и официалните лица. Между сътрапезниците цари задушевна атмосфера, често примесена с хубави български песни, акомпанирани от оркестър под диригенството на Борис Стойков и няколко солови изпълнения на неговата сестра Здравка Стойкова. Председателят на Апелативния съд г-н Хараламби Бойчев говори за нуждата от новата Съдебна палата и споменава имената на по-главните виновници за завършването й. Специално благодари за заслугите на кмета на града Кирил Старцев. В 8 часа във Военния клуб се провежда колегиална семейна среща с участието на Добруджанския хор. 
По-късно вечерта министър Митаков отпътува за София. Интересна е неговата съдба и отношението му към Русе и юриспруденцията в града.
Васил Митаков е роден през 1881 г. в с. Долно Камарци, Софийско. Завършва гимназия и Школа за запасни офицери в София. Следва право в Русия, но го завършва в Софийския университет. Участник в Балканските войни. Работи като военен съдия и прокурор. Началник на Гражданското отделение и председател на Кодификационната комисия при Министерството на правосъдието. През 1939-1940 г. е министър на правосъдието в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 1940 до 1942 г. - в правителството на Богдан Филов. През 1945 г. е осъден от Народния съд на смърт, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото. Присъдата е изпълнена. На 26 август 1996 г. е реабилитиран посмъртно от Върховния съд. През 2001 г. е издаден неговият 
„Дневник на правосъдния министър
в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов“.
В него Васил Митаков е отделил място и на откриването на Съдебната палата в Русе и описва събитията така: „На 24-ти (датата е сгрешена, бел. авт.) бях в Русе на освещаването на съдебната палата. Заедно с нас пътува и един архитект от Министерството на благоустройството и представителят на радио София. Тържеството стана в един от холовете на палатата. Водосветът извърши русенският владика. Залата беше препълнена от хора, съдии и адвокати, дошли от разни места, между които и председателят на Пловдивския апелативен съд Милков. След молебена владиката произнесе хубава реч. Речта, която произнесох след него, направи силно впечатление на всички и беше изпратена с бурни и продължителни ръкопляскания. Говориха след това председателят на Апелативния съд Бойчев, представителят на адвокатското съсловие Симеон Петков и местният адвокат Анчо Анчев. Във Военния клуб беше сложена трапеза. Присъстваха повече от 200 души. Тост нямаше... Вечерта в салоните на Военния клуб беше дадена вечеря. Произнесох тост за дружбата и добрите отношения между адвокати и съдии. В 10.30 часа вечерта бях на гарата. Съдиите ме изпратиха в клуба, а с мен до гарата дойдоха само неколцина, защото времето беше лошо, валеше дъжд. На гарата беше дошъл и владиката, на когото преди вечерята с Еленка и Лили бяхме гости. В София стигнахме на 28-и към 9.30 часа“.
Сградата на 
Съдебната палата е построена по проект на софийския архитект Пенчо Койчев
Със своите скулптурни композиции, дело на известния скулптор Любомир Далчев, със стъклописите, проектирани от проф.Иван Пенков, с вътрешния си интериор - мраморни колони, гранитен под, извиващи се стълби от двете страни с красив парапет, сградата внушава респект и уважение към съдебната институция. Възниква въпросът за нейното поддържане. По този повод председателят на Управителния съвет на Съдебната палата изпраща до всички кметове от района на Апелативния съд, който обхваща цяла Североизточна България, писмо, в което определя реда и чистотата в сградата, публикувано в бр. 29 от 1940 г. на вестник „Дунавски вести“: „Да се разгласи с глашатай между населението, че тези, които ще идват по работа в съдебната палата са длъжни да бъдат прилично облечени и обути в почистени цървули и обуща, неподковани с гвоздеи, да не пушат в коридорите и останалите помещения, да не плюят по подовете, да пазят тишина и изобщо да пазят от повреда и замърсяване както сградата, така и всички вещи, които се намират в нея“.
С откриването на Съдебната палата приключва преустройството на площада и градската градина, започнато през 30-те години на ХХ век от кмета Кирил Старцев. Внушителната сграда придава завършен вид на новия модерен градски център.

Валерия ЙОРДАНОВА
Ренета КОНСТАНТИНОВА