Сибел Исмаил: Тенис на маса пред блока в Русе запали страстта ми към спорта
Известната русенска състезателка по тенис на маса Сибел Исмаил Алтънкая стана част от турския национален отбор. „Утро“ пръв съобщи този неизвестен за широката спортна общественост факт, а Сибел беше отзивчива и любезна да даде специално интервю за вестника. Връзката беше осъществена по интернет.
- Здравей, Сибел, как се чувстваш, липсват ли ти Русе и България?
- Здравей! Предвид сегашното положение, в което се намираме всички покрай този вирус, аз съм добре. Надявам се епидемията да отшуми колкото се може по-бързо и хората да се върнат към нормалния начин на живот. А Русе ми липсва - където и да се намирам по света. Липсват ми семейството и приятелите ми.
- Какво си спомняш от първата тренировка в залата на СКТМ „Дунав?
- Бяха ме забелязали и имаше интерес към мен. Първото, което се сещам, бе, че треньорът /Петър Митев - б.р./ ми показа как да държа професионално ракетата. Започнах да жонглирам, а той остана изненадан, че упражнявам сигурен контрол върху малкото топче. А аз имах малък опит, тъй като пред блока ни бе поставена маса за тенис. Нямаше ден, в който да не отида и да не гледам как играят по-големите деца. Оттам се появи страстта ми към този спорт. Веднага искам да кажа, че всички треньори, с които съм работила, са важна и специална част в живота ми на спортист. Благодаря им, но най-голяма роля за развитието ми като състезател и човек имаше първият ми наставник Петър Митев.
- Кои са най-добрите ти спортни моменти?
- Бях на 12 години, когато станах абсолютна републиканска шампионка в моята възрастова група. Всички златни медали бяха мои. На 16 вече бях държавна шампионка за жени. Станах и номер 1 на Балканите - на сингъл и двойки. Най-добрият ми момент в международен план бе четвъртфинал на европейското първенство. Конкуренцията беше убийствена, а и дълги години нямаше българска състезателка, която да играе за медал в Европа и да стигне толкова напред. Изключвам Даниела Гергелчева, която бе станала много по-рано европейска шампионка.
- За кой клуб играеш в момента?
- От 3 години се състезавам за „Фенербахче“. Преди това един сезон бях в „Колбермоор“, отбор от Първа Бундеслига на Германия.
- Откога на практика си турска националка?
- Хм, като цяло от 2014 година. Участията ми бяха обаче само по турнири. Получих 3-годишна забрана за мачове на европейски и олимпийски игри и 7-годишна за световни първенства. След като забраната ми изтече през 2017 година, записах първото си официално участие за турския национален отбор. Беше на Средиземноморските игри в испанския град Тарагона. През тази година ще играя на световното отборно първенство в Бусан, Корея.
- Как се представяш с екипа на „Фенербахче“?
- През миналия сезон станахме шампиони в Суперлигата на Турция. Спечелихме и купата на страната. Отделно на сингъл в продължение на 5 години съм номер 1 в местното елитно първенство. 5 поредни титли! Освен това съм част от спортистите в олимпийското звено.
- Какво правиш в свободното си време?
- Нямам такова. Концентрирала съм се единствено върху тениса на маса.
- Разкажи ни нещо за съпруга си?
- Той е спортен човек, но сега не се занимава професионално. Казва се Уфук. Запознахме се случайно на едно състезание преди няколко години, а през 2017-а станахме семейство. Той ми помага много.
- Мислила ли си какво ще правиш след края на кариерата си?
- Аз завърших Националната спортна академия в София и съм учител-треньор. Ясно е, че ще остана да работя на спортния терен. Имам някои хубави идеи, които, надявам се, ще разгърна.
- Пожелаваме ти успех!
- Благодаря! Използвам повода да благодаря за подкрепата на семейството си, на съпруга си, на всички треньори, приятели, съотборници от „Дунав“, на всички русенци!