Баща и и дъщеря направиха Русе неусетно за мнозина център на овчарския скок в страната. 16-годишната лекоатлетка на „Дунав“ Йова Петрова записа редица успехи на национално ниво в тази много приятна за гледане, но още по-трудна за практикуване дисциплина. Ученичката от Дойче шуле е шампионка при кадетките и девойките, а ако бе участвала и при жените пак щеше да е фаворитка за първото място. Вчера „Утро“ разговаря с нейния наставник и баща Димитър Петров.

- Г-н Петров, защо точно овчарски скок?
- Защота аз се състезавах в тази дисциплина. Възпитаникът съм на Спортното училище и активно участвах в състезания до 11 клас, когато получих контузия. Тази травма сложи и край на кариерата ми. 
- След Спортното с какво се занимавахте?
- Бях в Специални воойски. После реших да се завърша кинезитерапия, тъй като щях да бъда близо до спорта. По-късно имах строителна фирма с 40 работници, която вървеше доста добре до 2008 година. Беше година на фалитите и не можахме да издържим. Сега, като повечето българи, се боря да продължа напред.
- Какво оставихте зад себе си като спортни успехи?
- Тогава конкуренцията беше изключителна. Ще спомена Атанас Търев и Делко Лесев, които бяха скачачи на международно ниво. Имам втори и трети места по турнири и национални първенства, а най-доброто ми официално постижение бе 4,90 метра. Иначе на тренировки съм скачал и 5,10, което се считаше за гросмайсторски резултат в България.
- Как насочихте Йова към овчарския скок?
- В „Дунав“ имаше едно момиче - Сашка Рибарова, многократна държавна шампионка в многобоя. А овчарският скок е ключова дисциплина. Тогава президентът на клуба Евгени Игнатов ме попита дали не искам да се заема с подготовката й, тъй като всеки по-добър резултат във всяка дисциплина носи повече точки. Евгени се ангажира с купуване на прътове. В онова време Йова тренираше обща лека атлетика при Нивянка Кирилова. Попитах я дали не иска да опита. Тя се съгласи, бързо се запали, а прътът й залепна. През 2017 година спечели първия си златен медал от държавното първенство.
- Какъв е най-добрият й резултат?
- 3,20 метра. 
- Как стои това постижение според международните стандарти?
- Честно казано, все още сме далеч, но работим съобразно възможностите си. Какво имам предвид - та ние нямаме зала и никакви условия за подготовка. Овчарският скок е тежка и технична дисциплина, която изисква подготовка на закрито през поне 6 месеца от годината. На практика, ако пресметнем тренировъчният ни процес за последните 3 години, ще излезе, че сме загубили година и половина.
- Работите ли по преодоляване на този проблем?
- Ръководството на клуба ще направи постъпки пред общината и кмета Пенчо Милков да се сдобием с подходяща база. Имаме проект, програма, идеи, но положението в България и света покрай този коронавирус блокира всичко.
- Как усещате като настроение мотивацията на вашата дъщеря?
- Тя е изключително амбициозна. Труди се, не се оплаква, учи се. Ще работим доколкото можем, пък ще видим докъде ще стигнем. Сега поддържаме форма вкъщи - работа с топка, комплекс от упражнения. Друго няма какво да сторим.