Спорът кое е първо - кокошката или яйцето, не е кулинарен, а научен, но и в кулинарията има подобни загадки, които пораждат горещи дебати. Но докато за кокошката и яйцето британски учени доказаха, че първа е била кокошката, то за две торти спорът продължава. 
Коя е първа - Ангелската торта или Дяволската торта? Дяволската торта шоколадовата версия на Ангелската торта ли е? И някой нарочно ли я измисли, за да се противопостави на Ангелската?
Ей такива въпроси измъчват някои кулинарни историци, които носят от девет кладенеца вода, за да докажат своята теория. Което изобщо не интересува любителите на много, ама много шоколадовите торти. Защото Дяволската торта е точно това - греховно шоколадова торта.
Все пак трябва да признаем за доста достоверна една от теориите за произхода й. Според нея първа е била... Ангелската торта. Доказателството: Първата писмена рецепта за Ангелската торта е някъде от 80-те години на 19 век, а за Дяволската - от 1902 г., когато се появява в американската кулинарна книга “Mrs. Rorer’s New Cook Book” на Сара Тайсън Рорер. Дяволската не е шоколадова версия на Ангелската, защото двете са много различни: първата е богата, с плътен вкус и много шоколад и мазнини, докато втората е лека и пухкава, направена само от белтъци и брашно. И да, възможно е черната шоколадова торта да е наречена Дяволска точно заради съществуването на бялата Ангелска торта. Още повече, че според Baking Illustrated това е време, през които се измислят какви ли не имена на торти, дори такива като “Смърт от шоколад”(?!).
Защо обаче кулинарните историци обръщат толкова голямо внимание на тази торта и по какво тя се различава от останалите шоколадови торти? Тайната е в содата за хляб. Тя се изполва за приготвянето на блатовете и когато влезе в реакция с какаото, придава наситен махагонов цвят на сладкиша. Заради което пък други кулинарни историци твърдят, че Дяволската торта е разновидност на тортата “Червено кадифе”. Опонентите им обаче веднага контрират, че “Червено кадифе” е покрита с бяла глазура. А Дяволската е с шоколадова глазура, която се приготвя не с прясно мляко или сметана, а с гореща вода - друга характерна особеност.
Любопитно е, че в първите рецепти за Дяволската торта се използва шоколад за готвене, а не какао, и бакпулвер, а не сода за хляб. След това вероятно сладкарите откриват ефекта на содата в комбинация с какаото - колкото повече сода, толкова повече примамлив махагонов цвят, и обратното. А за да се привличат клиенти, трябва да се подмамват с нетрадиционни сладкиши. Впрочем за постигането на такъв червеникав цвят до 70-те години на миналия век се използва и червен растителен пигмент, извлечен от амарант. Тогава обаче в Северна Америка се разразява масова истерия, че червеното багрило предизвиква рак, и модата на червеникавите торти замира.
Междувременно Дяволската торта е получила широко разпространение в Щатите и дори се е обзавела с няколко легенди и още няколко имена. Най-любопитната от тях е от 40-те години на 20 век и разказва за отмъстителен клиент в ресторант, който толкова много харесал тортата, че поискал от шеф готвача рецептата. Дали му я, но срещу 100 долара. Ядосан, той започнал да разпространява рецептата наляво и надясно, като на всички разказвал как са го прецакали. Така се родило едно от новите имена на сладкиша - “100 долара”.
Малко вероятно е тази легенда да е свързана с другата - че дяволски шоколадовата торта е създадена в ресторанта на емблематичния хотел “Уолдорф Астория” в Ню Йорк. Няма никакви доказателства в подкрепа на тази версия, но това не пречи на ресторанта дълги години да включва тортата в менюто си като собствен специалитет и ревностно да защитава родителството си на сладкиша. Оттук и другото й име - “Уолдорф Астория”.
Тортата е известна и с още две имена - “Демон” и “Храната на Дявола”. Очевидно и двете са свързани както с черния й цвят, така и с греховното удоволствие, което изпитва всеки, вкусил от нея.
Разбира се, преминала през вековете, рецептата за Дяволската торта е претърпяла доста промени. Основната е, че вече се използва предимно бакпулвер, а не сода за хляб, защото почти никой вече не се блазни от махагоновия цвят. Още повече че съотношението сода-какао е доста деликатно и ако някой прекали със содата в преследване на впечатляващ червен нюанс, тортата ще придобие странен, напомнящ сапун вкус.
Креативни шеф готвачи предлагат и варианти с плодове, с ядки, със сладко между блатовете, дори и с бяла глазура. А някои са решили въпроса, с който започнахме: Кое е първо - Ангелската или Дяволската торта, като са ги съчетали в една. Единият блат е бял, пухкав и почти въздушен, а другият - черен, плътен и сочен. 
Но ако обичате шоколад, и то много шоколад - Дяволската торта е само за вас. 

Дяволска торта

Необходими продукти:
За блатовете:
9 с.л. неподсладено какао
1 1/2 ч.ч. брашно
1/2 ч.л. сол
1 ч.л. сода
1/4 ч.л. бакпулвер
120 г безсолно масло.
1 1/2 ч.ч. кристална захар
2 големи яйца
1/2 ч.ч. силно кафе
1/2 ч.ч. прясно мляко
За крема:
200 г натурален шоколад
1/2 ч.ч. вода или сметана
120 г масло
конфитюр по желание
Начин на приготвяне:
За блатовете в купа се смесват какаото, брашното, солта, содата, бакпулверът и се оставят настрана. В друга купа или кухненски робот се слагат нарязаното на кубчета масло и захарта и се разбиват с миксер поне 5 минути, докато се получи кремообразна смес. Добавят се едно по едно яйцата, като след всяко се разбърква много добре.
Смесват се заедно кафето и млякото. Половината от сухите съставки се добавят в маслената смес, слагат се кафето и млякото и се разбърква бавно. След като се смесят, се слагат и останалата част от сухите съставки.
Сместа се разделя на две и се изпичат два блата в намазнена и покрита с хартия за печене форма. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 30-35 минути, като се проверява със суха клечка дали блатът е готов.
За крема шоколадът се разтопява на водна баня, докато стане течен. Разбърква се добре. Прибавя се водата или сметаната и се разбърква с лъжица, докато водата се спои с шоколада. Накрая се добавя маслото и се разбърква. Сместа се оставя да изстине на стайна температура поне за около час. Не се слага в хладилник, защото маслото ще замръзне и ще стои на бучки. Като се охлади кремът, се разбърква с миксер, за да се получи кремообразна консистенция. 
Двата блата се разрязват на още 2 половинки и се получават 4 тънки блата. Два по два се слепват със сладко и крем. Отгоре тортата се намазва обилно с шоколадовия крем.