Русенският шахматен клуб „Дунав 1931“ изненадващо се оказа без лиценз от родната федерация. По този повод „Утро“ разговаря с члена на УС на клуба Пламен Митев.

- Г-н Митев, вярно ли е, че на практика дунавци са извън шахматния живот на България?
- За съжаление е вярно. Федерацията с президент Руслан Тошев отказва да ни даде лиценз, въпреки че всичките ни документи са перфектни. Все пак председателят на клуба ни е юрист - адвокат Димитър Роев.
- Какви са мотивите на централата?
- Най-различни, повече от абсурдни. Едно от обясненията е, че тази федерация водела съдебни битки с друга и не била легитимна. Сиреч, ако ни даде лиценз, можело да се окаже после, че той ще е без стойност в правния мир.
- Какво е вашето лично обяснение?
- Все си мисля, че ние сме косвена жертва на войната, която Веселин Топалов и мениджърът му Силвио Данаилов водеха срещу хората, които управляват федерацията. Нишката е, че, видите ли, Топалов е от Русе и т.н. А „Дунав 1931“ е клуб с традиции. Нашата цел е да работим за развитие на децата и никога не сме преследвали комерсиални цели.
- Колко русенчета тренират при вас?
- Точният брой не мога да ви кажа. Треньор им е моят син Николай. Той води занимания с деца и в две русенски училища. Интересът към шахмата е налице.
- Като стана въпрос за Топалов, четох наскоро в „Русия днес“ интервю с него. На провокативния въпрос в каква кожа се чувства най-добре - на българин или европеец, избягва директния отговор и казва, че му допаднал средиземноморския начин на живот. Той поддържа ли все още някаква връзка с Русе?
- Топалов и негови приятели подкрепиха финансово провеждането на турнира в памет на русенския му треньор Димитър Синабов. Що се отнася до темата къде се чувства най-добре, със сигурност ще е Испания, където живее от дълги години. Ще отбележа само, че той навърши скоро 45 години /на 15 март - б.р./ и учудващото беше, че руската шахматна общност му обърна изключително голямо внимание за разлика от нашата, която подмина тихомълком този рожден ден. А става въпрос за единствения българин със световна титла в шахмата. Факт, Топалов продължава да играе за страната ни. Направи го съвсем скоро на турнир в Гибралтар. Българското знаме беше до него. Къде са другите ни по-добри шахматисти? Иван Чепаринов играе за Узбекистан, а Кирил Георгиев - за Северна Македония! Те ли са патриотите? Ще ви кажа и нещо друго, което знам от първа ръка. Бащата на Топалов - бате Сашо, му казва приживе: „Докато съм жив, искам да играеш само за България!“. Човекът почина, но Веселин продължи да защитава авторитета на нашия шахмат.
- Всъщност, в Русе има ли все още нещо, останало от него?
- След смъртта на баща си продаде всичко. Брат му, доколкото знам, живее в София. Ние като русенци продължаваме да се гордеем, че този човек е наш съгражданин, макар и бивш.
- Пожелаваме ви час по-скоро да се сдобиете с лиценз
- Благодаря, силно се надявам.