Кое е мястото, където най-малко сме се сетили да търсим здравето? Това място сме ние. Ние сме природата. Ние сме неизменна част от нея. Тя може да се заражда, расте, размножава, може да се самовъзстановява. 
Човешкото тяло също непрекъснато се изгражда и разгражда, отделяйки вещества и в същото време приемайки други, стремейки се непрекъснато да поддържа динамично равновесие като цяло за целия организъм и за всяка отделна клетка от това цяло. 
Така ние сме себе си във всеки един момент и в същото време вече сме други заради промените. Това е колосална по мащабите си работа, осигурявайки постоянство при непрекъснат процес на изменчивост. 
Ако сме занемарили, замърсили с отрови организма си, значи сме предизвикали екологична катастрофа. Тази увредена наша природа може и ще се възстановява бавно и мъчително и при това, ако й дадем шанс. Единственият начин да останем живи и здрави е постоянно да се противопоставяме на причинителите на болестите.
Това противопоставяне се нарича имунитет, а клетките и органите, които го осъществяват - имунна система
Във всеки миг нашата имунна система е подложена на външни и вътрешни предизвикателства и винаги действа без да ни пита, като открива чуждия болестотворен агент и го елиминира. Всички вируси, бактерии и др. чужди вещества, включително и туморните клетки, имат отличителен белег, наречен антиген, по който имунната ни система ги разпознава. Антигените пораждат в организма образуването на защитни антитела. Антителата действат специфично - реагират на точно определен антиген, свързват се с него и го обезвреждат. Те имат белтъчен състав и се наричат имуноглобулини, произвеждат се главно в костния мозък и тимусната жлеза. Имунната система включва и далак, лимфни възли и съдове, сливици. Когато имунната ни система е добре, всички нейни части функционират съгласувано, бързо и ефективно.
Признаците за наличие на проблеми с имунната система са
* честите простудни заболявания и различни инфекции;
* продължителното повишение на температурата
нарушения в съня;
* често главоболие;
* обрив по кожата.
Рискови групи, при които е възможно имунитета да бъде отслабен, са
* хората с поднормено тегло, с нисък прием на белтък и енергия ;
* хората със затлъстяване - те по-често страдат от заболявания на дихателните пътища, сърдечно-съдови рискове и ракови заболявания;
* малките деца и възрастните хора;
* хора с хронични дегенеративни заболявания;
* дефицит на витамини А, Д, Е, С, В6;
*дефицит ма минерали цинк, селен, желязо;
* свръхнатоварване със захари - това води до свързването на захарите с белтъчни молекули, които могат да предизвикат автоимунни реакции;
* здравословното хранене е залог за защита от бактерии, вируси и важен фактор способстващ укрепването и добрия контрол на имунната система. То трябва да бъде балансирано, разнообразно, достатъчно, без излишъци и дефицити.
Когато се храним с технологично приготвени храни
като приемаме техните изкуствено променени молекули и химически добавки, нашата имунна система е принудена да извършва огромен паразитен разход на енергия.
Няма друг елемент в нашия живот, освен храната, който така дълбоко да разстройва нашата цялост. Храната е предназначена от природата да бъде източник на материала, от който сме изградени. Ако подменяме естествената си храна, значи подменяме себе си. Храната ни изгражда и възражда, но може и да ни убива. От нас зависи дали ще се превърнем в бавно гниещи трупове или ще се борим за нов качествен живот и здраве. Когато всеки миг умира огромна част от нашата имунна система, борейки се с нас самите, тогава нашето тяло е лесна плячка за бактерии, вируси и други паразити.
Човек е най-уязвим в преходните сезони. Не може да укрепим имунната си система, без да променим храненето си.
Съвети за подсилване на имунната система
Пробиотици - До 70 % от имунните клетки се намират в червата. Чревните бактерии също играят важна роля за поддържането на силна имунна система. Ако през зимните месеци те са заети да се борят срещу нашественици, имунитетът отслабва. Проучванията показват, че пробиотиците с повече щамове значително скъсяват настинките и намаляват остротата на симптомите.
Витамин Д - изключително важен за имунната система. Набавяме го от слънцето по естествен начин.Заради препоръките за социална изолация, оставаме в домовете си е необходимо да го осигуряваме под формата на хранителна добавка.
Здравословно хранене - прекаляването с прости захари и рафинирани въглехидрати като хляб, паста, бисквити, торти и сладкиши не са полезни за чревното здраве. Те подхранват нежелани бактерии и вируси и по този начин осигуряват техния превес над поддържащите имунната система щамове. Ферментирали храни като кисело мляко, кефир и кисело зеле допринасят за балансирането на чревната имунна система. И нещо много важно - според професор Донка Байкова при преяждане или напиване имунната система „изключва“ за два дни.
Качествените източници на протеини - постните меса, рибата, яйцата, ниско маслените млечни продукти, бобовите храни осигуряват градивните елементи на имунните клетки.
Веществата, които стимулират имунитета
са витамините А, Д, Е, С, В6, минералите селен, цинк, желязо, каротини, флаваноиди, сапонини, антоцианини се съдържат в зърнените храни,  семената, ядките, плодовете и зеленчуците са, най-общо казано, храните, които стимулират имунитета.
Плодовете и зеленчуците са лидер в здравословното хранене. Нужно е да се търси максимално разнообразие при избора им. 
Добър избор биха били: авокадо, банани, боровинки, броколи, брюкселско зеле, грейпфрут, домати, зеле, зелен лук, зелен чесън, зелени чушки, кайсии, касис, карфиол, киви, киселец, коприва, къпини, лапад, лимони, лук, магданоз, малини, мандарини, моркови, портокали, пъпеш, сини сливи, спанак, тиква, цвекло, целина, червено грозде, червени чушки, чесън, ягоди.
Зелените листни зеленчуци са богати на желязо. Същото се отнася и за бобовите и зърнените храни. Но за усвояването на желязото от организма е необходимо наличие на витамин С. Затова е добре тези храни да се комбинират с лимонов и портокалов сок, киви, ягоди, шипка.
Чесънът, лукът и празът
съдържат сулфиди, съединения на сярата, които не само засилват имунната система, но и спират растежа на микробите, намаляват възпалителните заболявания. За да се образуват тези ценни серни съединения, е необходимо лукът и чесънът да се нарежат и смачкат предварително и да престоят така кратко време преди да бъдат консумирани. Тогава от тях се отделят ензими, които довеждат до образуването на активни вещества. 
Гъбите засилват имунната система, като предизвикват реакция на белите кръвни телца. Те съдържат природни полизахариди , които се срещат в клетъчните стени на бактерии, дрожди, гъби или зърнени храни / овес, елда, ръж, пшеница /въглехидрати, наречени бета глюкани. Тези бета глюкани поддържат работата на имунната система в режим на висока готовност за реакция, при среща на организма с вируси и бактерии. . Известно е също така, че бета глюканите понижават нивата на холестерола и регулират нивата на кръвната захар https://www.24chasa.bg/zdrave/article/7855232
Растителните мазнини
са основен източник на витамин Е, който ефективно стимулира имунитета. Слънчогледовото и царевично олио са богати на полиненаситени мастни киселини, които стимулират имунния отговор, но когато има възпалителни процеси ги увеличават. 
Зехтинът е богат на полиненаситени и мононенаситени мастни киселини, които са добре балансирани. Затова зехтинът стимулира имунитета, но не влошава възпалителните процеси.
При възпалителни процеси и автоимунни заболявания яжте риба. Тя е богата на омега 3 мастни киселини, които противодействат на развитието на склерозата и намаляват възпалителните реакции / като потискат имунния отговор /. Подходящи риби, богати на омега 3 мастни киселини са скумрията, сардината, херингата, сьомгата, бялата мряна, шарана, рибата тон.
Аронията и черният бъз съдържат багрилни вещества, антоцианини. Те подобряват имунната функция.  Имат доказан антибактериален и противовирусен ефект. Намаляват окисляването на липопротените с ниска плътност и ги предпазват от превръщането им в лош холестерол.
Шипката с богатото си съдържание на витамин С е много мощен антиоксидант. Ценен помощник при простуди и вирози. 
Ето накратко и няколко думи за вирусите и коронавируса
Вирусите са по-просто устроени от която и да е клетка. Имат ограничени умения. Нямат собствен родов апарат. Имат вид на оформена частица, наречена вирион. Във вътрешността на вириона се разполага нуклеинова киселина, която съхранява генетичната информация на вируса. Когато вирусът проникне в клетка, той използва суровините и енергията й, използва и нейния родов апарат и се размножава многократно. Новосъздадените вируси напускат клетката и могат да заразят нови клетки. Коронавирусът напада клетките, застилащи отвътре белите дробове на човека. Те на свой ред отговарят с отделянето на противовъзпалителни протеини. В резултат се развива възпаление на белите дробове, преминаващо в тежки случаи в цитокинова буря /свръхосвобождаване на противовъзпалителни протеини - цитокини/, водеща до нарушаване на газовата обмяна в белите дробове, след това до сърдечна недостатъчност. Засега масовото лечение на коронавируса се гради върху потискане на този свръх имунен отговор.

Димчо ДИШЛИЕВ*

* Авторът е известен русенски консултант-диетолог. Материалът е предоставен специално за читателите на „Утро“. Заглавието е на редакцията.