Здравей, Петя! С жена ми наближаваме рисковата възраст за привличане на Covid-19 и все по-често я чувам да повтаря „Дали ще мине кризата до рождените ни дни?“. Планирахме да ги отпразнуваме заедно. Не кой знае какво тържество, но децата ни и внуците са в София, с приятели сме се пръснали насам-натам и времето на летните отпуски е удобно да се съберем заедно. Със съпругата ми много се смеем на фотоколажите с генерал Мутафчийски. Попаднах на твой коментар с усмивка под публикуван такъв във фейсбука на наш общ приятел, после пък - на забавна статия за интернет жанра „meme“ и специално за генерала като герой. Феновете му са направили даже Фейсбук група, в която всеки ден допълват колекцията с нови колажи и се смеят. Значи, този фото хумор не е нещо ново под слънцето, но ето как действа - разтоварва ни, с децата ни си разменяме всяка нова смешка с генерала, на която попаднем, и други нови вицове. Мисля си как ли се чувстват наборите, чиито деца са по-далече - в чужбина. Родителите се тревожат за децата, а децата - за родителите... Бял кахър е общият ни празник, ако не може да го направим през лятото, както си мислехме. Да сме живи и здрави и повече хора да се запазят живи и здрави! Да слушаме генерала, ако имаме сили да се смеем, или да вземаме сили от смеха, какво друго ни остава? Поздрави :) Сашо, 59 г.

Здравей, Сашо! Чрез писмото си открехваш „вратата“ към твоето семейство и споделяйки как разтоварващо действат на теб и твоите близки модерните от десетина дни смешки в интернет, мъничко личи и
тревога, която е естествена
и в сегашното извънредно положение - съзнателно или не - касае всеки човек.
И аз попаднах вероятно на същата статия, която споменаваш. Там са подбрани шедьоврите до момента на така наречените мемета с генерал Мутафчийски, описан е този интернет хумористичен жанр и в първата част авторът на статията разсъждава как въпреки негодуванието на едни от наложените ограничения и безпокойството на други как да напазаруват и да пратят лекарства на родителите си на село,
ние се опитваме да се усмихваме
с автоиронизиране или с иронизиране на обстановката.
Възрастта ти, Сашо, говори, че си от хората, които може би пазят неувяхващи спомени от родната казарма. В интернет съм попадала на дълги фермани с бисери от команди и реплики на старшини и командири от различен тип военни подразделения, които са наистина много смешни не само за служилите тогава мъже, но и за всички нас, които съпричастно сме споделяли разказвани от тях истински или преувеличени героични истории за понасянето на изпитанията и за надлъгването на войника със старшината.
Общото на онзи казармен хумор с автентични цитати или войнишки фолклор със сегашната обстановка са ограниченията,
необходимостта да се съобразиш с нещо неизбежно
изпитанията, които не можеш да заобиколиш, през които се налага да минеш, да се справиш с тях смислено или, ако не намериш как да действаш активно, поне да съумееш да ги изтърпиш.
Нека имаме предвид, че ако сме търпеливи и тихи, но се адаптираме към ограниченията и лишенията, това не означава, че сме пасивни. Напротив. У нас вероятно се включва създадена отдавна или постепенно надграждала се „програма“ за понасяне на неизбежното.
Какво се случва при хора, на които им липсва възможност да се включат и настроят на такъв режим? Може би се вглеждат прекалено в обкръжението си, за да копират начин на действие или за да критикуват недостатъци в поведението на другите, да се гневят на управляващите; може би сравняват нашата неблагоприятна ситуация с положението в други страни, което им изглежда по-розово. На други, на които не им идва да реагират с мърморене, с преки възражения и нарушения, може би пък им се иска
да проспят времето на ограниченията
Да биха имали приспивателно или магическото убождане на спящата красавица, за да проспят времето и да се събудят, когато извънредното положение е отменено - съвсем недокоснати от рисковете и разсънващи се заедно с всичките им близки хора, от които никой не е пострадал. Ползвайки назаем тази приказка, да не забравяме, че заспалите в нея не се събуждат сами от стогодишен сън, а един смел принц разваля магията им, като рискува да прекоси трудно преодолимата ограда от прораснали опасни бодливи храсти, за да приближи изостаналия в миналото време техен свят - самия дворец, заприличал на саркофаг. Принцът е
герой в изпитание
но и царското семейство в двореца е в свое изпитание пред перспективата да се събуди и да живее или да остане във вечен сън. От тази приказка знаем, че спящите нямат шанс, без принцът да рискува себе си и своето име - някои преди това са се пробвали и не са успели, а други изобщо не посмяват да поемат подобен риск да заложат името си и да се провалят. Не вярват достатъчно в силата си да приемат трудността, да я понесат и да спечелят нов живот за името си и за приспаното отпреди царство, прободено от илюзията, че живее, докато спи. Така е във вълшебните приказки – ако той успее, достига наградата - любовта на принцесата и на всички в двореца, а
в нашата житейска приказка - народната любов
Когато сме в приказка - при внезапно настъпили катаклизми, или в изпитание изневиделица за свикнали, нагодили се към отдавна нарушена житейска хармония, ето, че се задейства приказният механизъм на предизвикателството - някой като истински герои ще премине през хулите, ще се конфронтира с нарушители, ще каже директно и със силен глас, че това царство е заспало, щом като поданиците в него не поемат отговорност за живота си. Ще попита „Ти къде?“ Червената шапчица :) и ние пред познатия ни негов укорителен поглед ще премълчим отговора „При баба“, знаейки как ще ни нахока генералът, че подлагаме на риск баба ни и себе си да попаднем в търбуха на вълка с настоящото вражеско име Covid-19. 
Не е случайна, Сашо,
тази вълна на хумор
Макар и да се е надигнала спонтанно от един, тя е усилена от други, които имат нужда от нея. Подобно на невидимо проникващата зараза от коронавируса, противодейства й заразяващ хумор. Защо това ни се удава? Хуморът е естествен защитен механизъм в човешката психика. В сарказма има мотив за уязвяване, а добронамереният хумор лекува рани, като ни умилява пред собствените ни слабости и тези на ближния. Много малки пред изпитанията,
чрез самоиронията ние се издигаме великански вътре в себе си
и пред трудностите, които започват да ни изглеждат поносими, щом като можем да надмогнем страха и стреса с остроумната шега, вдъхновена от характера и ролята в живота ни на любим герой на деня. Как това ни помага? За да го опознаем в началото, ние несъзнателно сме се идентифицирали с него - станал ни е по-близък, с това по-разбираем, вече мислим като него. Ние сме Генералът. С това сме и смелият герой пред собствения ни страх, който борим в себе си с познанията и опита му, с погледа и с бързата мисъл на Генерала. Забраняваме си да излизаме навън,
повеляваме си безопасност и по-малко се страхуваме
ако приемем да спазваме новия ред.
Казваш, Сашо: „Значи, този фото хумор не е нещо ново под слънцето, но ето как действа - разтоварва ни, с децата ни си разменяме всяка нова смешка с генерала, на която попаднем, и други нови вицове“. Да, и те като че ли извират всеки ден. Няма да се учудиш и ако забележиш, че самите вие измисляте нови смешки с възможни реплики на генерала. Тази чисто творческа работа ни помага да подчиним порива си за
свобода, която в момента е опасна за нас и за другите
Нашият самоконтрол става по генералски повелителен.
„Мисля си как ли се чувстват наборите, чиито деца са по-далече - в чужбина. Родителите се тревожат за децата, а децата - за родителите...“ Тази масова беда ни прави съпричастни и загрижени за другите, повече свързани чрез общото безпокойство с хората от почти цялото ни земно кълбо. „Бял кахър е общият ни празник, ако не може да го направим през лятото, както си мислехме. Да сме живи и здрави и повече хора да се запазят живи и здрави!“ Така
приемаме цената на ограничението
в името на перспективата да останем живи и здрави и не възразяваме на авторитета, който сме припознали като свой водач в борбата с превземащия с коварство свободата ни коронавирус.
„Да слушаме генерала, ако имаме сили да се смеем, или да вземаме сили от смеха, какво друго ни остава?“ Още за многото други неща, които ни остават, доказали ефикасността си отдавна и ползващи се до наши дни, ще разсъждаваме в следващи консултации във вестник „Утро“ по въпросите на други читатели.
А сега за своето добро настроение, а и за доброто настроение на читателите на вестник „Утро“ да се опитаме
да пофантазираме какво би казал генералът
по съдържанието на твоето писмо, Сашо.
„Здравей, Петя! („Ще е здрава, ако си стои вкъщи.“) С жена ми наближаваме рисковата възраст („Не наближавате, не излизате, особено между 8:30 и 10:30“) за привличане на Covid-19 („Моля?!“) и все по-често я чувам да повтаря („Не я чуваш, ако слушаш мен“) „Дали ще мине кризата до рождените ни дни?“ („И тя да не излиза, че ще наминава и до рождените ви дни!“). Планирахме да отпразнуваме заедно („На ум може“). Не кой знае какво тържество („Никакво тържество!“), но децата ни и внуците са в София, с приятели сме се пръснали насам-натам („Всеки стои, където е!“) и времето на летните отпуски е удобно да се съберем заедно („Ако обявя край на извънредното положение“). Със съпругата ми много се смеем на фотоколажите с генерал Мутафчийски („И аз много се смея, че вече сами намирате правилен отговор, без да ми звъните непрекъснато и тренирате изпълнението на правилата!“).