Точно 335 години ни делят от раждането на един от най-великите гении в световната музикална история, клавирен виртуоз и изключителен композитор - родения на 21 март 1685 година Йохан Себастиан Бах. Той е представител на немската музикална школа и музикалното изкуство в периода и стила барок. До днес са оцелели и каталогизирани над хиляда негови произведения, а друга, навярно по-малка част е изгубена. Приживе е почитан най-вече като ненадминат изпълнител на орган и клавесин. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове освен операта и е признат майстор на полифонията. След смъртта на Бах музиката му бързо излиза от мода и се изпълнява все по-рядко, но през XIX век интересът към нея се засилва благодарение на някои ентусиасти, сред които най-известен днес е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори и изпълнители след него, включително и през XX век. Педагогическите произведения на Бах се използват по предназначение.
Предлагаме ви материал за композитора, публикуван в сайта magnifisonz.com.

В музиката периодът от началото на 17 до средата на 18 век е известен с определението „Епохата на Барока“. Това е време на изключителен разцвет на вокалното и инструменталното изкуство. Музикалната критика определя Йохан Себастиан Бах, като един от „титаните на Барока“, наред с композитори като Антонио Вивалди и Георг Фридрих Хендел.
Животът и творческата дейност на Бах са неотделими от историческото и културно развитие на Германия. Основополагаща роля при формиране творчеството му има приемствената връзка с протестантското движение и неговата музикална култура, свързана с хоровото и органовото изкуство. За разлика от своя съвременник Хендел, който има възможността да пътува в различни страни, Бах не напуска пределите на Германия до края на живота си. Това обяснява и характерните особености на  неговото творчество - 
склонността към философски размисъл
е една от забележителните черти на немския национален характер. Животът му протича в провинциални немски градове, далеч от социалните промени на времето и както пише един от изследвачите на неговото творчество Йохан Форкел - „най-големите събития в живота на композитора са неговите собствени произведения“.
Йохан Себастиан Бах е роден в Айзенах, Тюрингия, в семейството на потомствени музиканти. В родословното дърво на фамилията има 53 негови роднини, посветили живота си на музиката. Бах учи цигулка при своя баща и орган при по-големия си брат Йохан Кристоф. 
На 17  години е поканен за експертиза на новопостроения орган в Арнщадт, а след една година е назначен там като органист. 
Тук той прави първите си стъпки като композитор
и първите си изпълнителски изяви като органист. В Арнщад деветнадесетгодишният композиторът написва своята Великденска кантата.
Именно в Арнщадт се влюбва в братовчедка си Мария Барбара. Двамата се женят, но бракът им е кратък - Мария умира на 36. Преди това родила на Бах 7 деца, от които живи останали 4. Сред тях са двама композитори - Вилхелм Фридеман и Карл Филип Емануил.
Бах преживява тежко смъртта на съпругата си, но само след година отново се влюбва - в 20-годишната Анна Магдалена. Тя се оказва перфектна съпруга - грижи се за домакинството, противно на много мащехи е мила със заварените деца и искрено се вълнува от творчеството и кариерата на съпруга си.
На всичкото отгоре притежавала удивителен глас. Бах бързо забелязал това и започнал да й преподава уроци по вокал и музициране. Анна Магдалена била просто ангел. Тя дарила Бах с още 13 деца. Вечер щастливата фамилия си устройвала домашни концерти.
През 1706 г. Бах се установява във Ваймар. Годините тук са първият период на творческа зрялост на композитора - той създава над 50 органови произведения, сред които и известната Токата и фуга в ре-минор.
Важен момент в жизнения и творчески път на Бах е
запознанството му с Георг Бьом - прочут органист
който има значително влияние за творческото му развитие. Бьом запознава начинаещия музикант с принципите на мелодичната разработка на хоралните мотиви и инструментално-изпълнителското изкуство.
През 1717 г. Бах постъпва като придворен капелмайстор при княз Леополд в Кьотен. През тези години творческият интерес на композитора се съсредоточава върху камерно-инструменталната музика - той създава своите Френски и Английски сюити за пиано, първия том на Добре темперирано пиано, инструментални концерти и др. Едни от най-значителните произведения на композитора през този период, са шестте Бранденбургски концерта, написани по поръчка на граф Бранденбургски. Графът не ги харесал и докато бил жив, тези гениални творби не се изпълняват нито веднъж.
Бах познава и високо цени творчеството на Хендел и неведнъж се опитва да се срещне с композитора. През 1719 г. разбрал, че Хендел е отседнал в родния си град Хале, той отива там, за да се срещне с него, но Хендел току-що е заминал. Така 
двамата велики съвременници, родени в една и съща година, не се срещат никога
От  1723 г. Бах живее и работи в Лайпциг - известен търговски и културен център. Той е кантор в църквата „Св. Тома“ и едновременно с това музикален директор и солист  на училището „Св. Тома“ в града. По това време композиторът е на тридесет и осем години и е на върха на творческата си кариера. Тук той създава 20 кантати - според договора, сключен между Бах и „високопочитаемия църковен съвет“, всяка седмица канторът бил длъжен да представя нова кантата.
В Лайпциг композиторът създава Меса в си минор, както и втория том на Добре темперирано пиано.
През 1724 г. в църквата „Св. Тома“ за първи път прозвучава Йоханес пасион, а след 5 години - и Матеус пасион - две от най-грандиозните произведения на композитора.
В Лайпциг двама от синовете му получават добро музикално образование и започват кариерата си на музиканти. Анна Магдалена е невероятен помощник на всички - преписвала партитури, копирала на ръка хорови партии. Според един от изследователите на Баховото творчество - Мартин Жарвис, всичко под нейната ръка било перфектно изпълнено.
Несъмнено втората съпруга на Бах е притежавала музикална дарба и невероятна природна интелигентност. Според Жарвис тя може би дори е била автор на няколко произведения, сред които на няколко арии и прелюдии към творби на великия композитор.
Бах оставя колосално творческо наследство - повече от 1000 произведения в различни жанрове - над 230 църковни и светски кантати, 180 вокални творби (хорали и канони), пасиони, 48 прелюдии и фуги за пиано, 40 прелюдии и фуги за орган, меси, оратории, произведения за оркестър, инструментални концерти.
„Не поток, а море!“ Тези думи изрича Лудвиг ван Бетховен и описват най-добре качествата на талантливия Бах.
През последните години от живота си 
композиторът е сляп, но продължава да твори
като диктува нотите на своите близки, които ги записват. Последната му творба е Изкуството на фугата  - цикъл, който съдържа 14 фуги и 4 канона, върху една тема, и обобщава огромните му познания в областта на полифонията.
Бах умира в Лайпциг на 18 юли 1750 г. След неговата смърт, огромното му  музикално наследство е забравено. Интересът към творчеството му се „възражда“ през 19 век. Началото поставя организираното от немския композитор, диригент и пианист Феликс Менделсон-Бартолди през 1829 г. в Берлин  изпълнение пред публика на вокално-инструменталното произведение Матеус пасион.
Първата биография на Бах е написана през 1802 г. от Йохан Форкел.
Двадесети век открива „своя“ Бах. В началото на столетието се появява крупното изследване на Алберт Швайцер (философ, теолог, органист и лекар), коeто задълбочено анализира живота и творческата дейност на Йохан Себастиан Бах. Оттогава до днес, интересът към творчеството на великия немски композитор непрекъснато расте, а музиката му звучи по концертните подиуми в целия свят.

Йохан Себастиян Бах: Който е също толкова трудолюбив,
ще успее също толкова много

Цитатите от големите таланти, на гениите в своята сфера добре описват техния свят и отношението им към това, което правят към другите хора и към живота въобще. Предлагаме ви няколко мисли на Йохан Себастиян Бах.
Работих усилено. Всеки, който работи толкова упорито, колкото мен, може да постигне същите резултати.  
Лесно е да се свири на музикален инструмент: всичко, което трябва да направите, е да докосвате правилния клавиш, в правилния момент и инструментът сам ще свири.  
Бях длъжен да бъда трудолюбив. Който е също толкова трудолюбив, ще успее също толкова много.
Където има благочестива музика, Бог винаги е с благо присъствие.
Крайната цел и причината на всяка музика трябва да бъде само прослава на Господа и укрепване на духа. Ако това не се вземе под внимание, се получава не музика, а дяволски вопли и монотонно хленчене.
Целта на музиката е да трогва сърцата.
Това е просто дело: достатъчно е да попаднете на нужните клавиши в нужното време, и тогава инструмента свири сам.
Ние трябва много да се трудим. Този, който е трудолюбив, ще добие успех.
Най-накрая аз чувам истинска музика...