Д-р Стела Минчева завършва медицина във Висшия медицински институт в Плевен през 1982 година. Веднага след това започва работа като акушер-гинеколог в Родилния дом на тогавашната Окръжна болница-Русе, а впоследствие в АГ комплекса към УМБАЛ „Канев“. През 2004 година става началник на отделението по патологична бременност, където работи до май 2019 година, когато се премества като акушер-гинеколог в АГ отделението в УМБАЛ „Медика Русе“.

- Д-р Минчева, месец март е посветен на борбата с ендометриозата, от която страдат много жени в репродуктивна възраст. Какво представлява това заболяване?
- Това е гинекологично заболяване, при което ендометриумът /тъкан, която изгражда лигавицата в матката/ се разраства извън нормалното му място, т.е. извън вътрешната повърхност на маточното тяло.
- И къде се локализира това разрастване?
- Локализациите са разнообразни: стената на матката, яйчниците, маточните тръби, връзките на матката, инфилтриране на околните органи и тъкани /перитонеум, пикочен мехур, черва, ректум/,     дори далечни органи като бял дроб, пъп и други. В зависимост от локализацията на ендометриозните огнища ендометриозата се определя като вътрешна /в тялото на матката/ и външна /яйчници, маточни тръби, влагалищна стена, маточна шийка, перитонеум и други/.                                                                                                                                          Под влияние на женския хормонален цикъл по време на менструация тези ендометриозни огнища кървят /менструират/ всеки месец и нарастват. Отделената кръв се разлага, хемосидеринът, който е продукт от разпада на хемоглобина,
създава оксидативен стрес и постоянен възпалителен процес и имунологичен проблем
в засегнатите тъкани и органи. Образуват се малки кистични формации, изпълнени с тъмнокафява течност /откъдето идва и наименованието шоколадови кисти/, които нарастват бавно и постепенно и предизвикват  болезнени сраствания и тежки усложнения. 
- Колко често се среща това заболяване?
-По съвременни данни ендометриозата засяга между 10-15% от жените от 20 до 45 години, но може да се прояви и в по-млада възраст, както и след 45-годишна възраст.
- Какви са причините за появата на ендометриоза?
- Има различни теории за възникване на това коварно заболяване и за възможните рискови фактори. 
На първо място е ретроградната менструация. При свиване на матката по време на менструация част от менструалната кръв изтича и през маточните тръби. Тя носи живи ендометриални клетки, които полепват по околните органи и перитонеума. При мензис те менструират, отделят кръв, която се капсулира и образува ендометриални огнища. При хирургични интервенции секцио, различни операции на маточното тяло, премахване на миомни възли, прегради в матката, аборти или, най-общо казано, където има травма. Ендометриозните клетки се разнасят от инструменти, ръкавиците на операторите, от излялата се кръв или от спукване на шоколадова киста по време на операция.
Според някои хипотези началото на ендометриозата започва още преди раждането
след попадане на ендометриални клетки извън матката по време на вътреутробното развитие, които впоследствие се видоизменят в ендометроидни огнища по време на пубертета.
- Кои са факторите, които предразполагат към ендометриоза?
- Ранно започване на менструации, при обилни и чести ментруации, много аборти, високи нива на естрогени.
- Как се диагностицира това заболяване?
- Най-точният метод за диагностика на ендометриозата е лапароскопията. Тя ни позволява да огледаме коремната кухина, органите, да проследим проходимостта на тръбите, да вземем биопсия от засегнатите участъци и да направим хистологично изследване. Разбира се, операцията невинаги е първият ни ход. При преглед с видеозон има ехографски маркери, които ни позволяват да открием ендометриозни кисти по яйчниците, в стената на матката или околните органи.
- Как ендометриозата пречи на забременяването?
- Ендометриозата нарушава яйчниковата функция, уврежда маточните тръби, фиксира матката в позиция назад. Срастванията, които се образуват в коремната кухина,
водят до деформация на маточните тръби, а това води до стерилност
Хормоналният дисбаланс, влошеният яйчников резерв, болезнените сраствания, имунологичните проблеми, които пречат на имплантацията на ембриона, са в основата на стерилитета.
- Какви са симптомите на ендометриозата?
- Симптомите са различни и варират при всеки пациент. Най-често срещаните оплаквания са силни болки по време на мензис, а при някои пациентки и между менструациите, болка при полов контакт, обилна менструация, болка при уриниране или дефекация, чести инфекции, трудности при забременяване и износване на плода. Между 30 и 50% от жените с репродуктивни проблеми страдат от ендометриоза. Ако тя е локализирана извън таза, може да засегне белия дроб и да има кървави храчки по време на мензис, кръв в урината при засягане на пикочен мехур. В практиката си аз съм имала пациентка с ендометриоза на пъпа, откъдето имаше кръвотечение при всяка менструация. Може да има болки в гръдния кош и краката. Често има съчетание на ендометриоза и миомни възли. Интерсен факт е, че може да има прояви на ендометриоза при жени с отстранени матка и яйчници или такива в менопауза.
- Защо след като яйчниковата функция е спряла, не се ликвидира и ендометриозата? 
- Основен фактор и тук са естрогените, които се произвеждат от подкожната мастна тъкан, т.е.
при жени с наднормено тегло може да има симптоми на болестта въпреки липсата на менструация
- Какво е важно да знаят пациентките, засегнати от ендометриоза?
- Ендометриозата при всяка жена е абсолютно различна, поради което изисква индивидуално лечение. То зависи от възрастта, плановете за забременяване и от обективните оплаквания. Лечението може да бъде консервативно с противозачатъчни препарати с ниски дози естроген и високи дози прогестерон, золадекс, декапептил, зафрила и други.
При ранно диагностициране в млада възраст се прави контрацепция, редовно следене, намаляване или недопускане на болков синдром. Използват се нестероидни противовъзпалителни медикаменти, понякога антибиотик за повлияване на възпалителните промени. Добре е да се спортува, да се използва йога. Здравословното хранене с плодове и зеленчуци повлеява болката.
И преди или след консервативното лечение може да се наложи оперативно лечение. То
има диагностична или лечебна цел да премахне ендометриозните кисти и ендометриозните огнища
При ендометриоза на перитонеума се препоръчва изрязване на ендометриозните огнища. Шоколадови кисти по и в яйчника се премахват цели, за да няма изтичане на съдържимо и вторична имплантация на живи клетки по околните органи и тъкани. Лапароскопията и обработката на яйчника с лазер е за предпочитане.
След операция веднага се прилага медикаментозна терапия за 4-6 месеца и тогава може да се премине към забременяване от тези, които го желаят. Често пациентки, които имат проблеми с черния дроб, се страхуват от лечение, защото противозачатъчните препарати го увреждат. Но има препарати, които не са противозачатъчни, не се метаболизират в черния дроб, не го увреждат и могат да бъдат използвани. Най-важното е болните от ендометриоза да се обърнат към специалист, който се занимава с лечение на ендометриоза, а най - добре е, ако имат и трудности при забременяване, да се насочат към специалист по ендометриоза и репродуктивна медицина.