Кристиян Вълчев е управляващ собственик на търговски дружества, работещи на пазара на  недвижими имоти от 2014 г.
 Завършил е магистърска степен по специалност „Икономиката на недвижимата собственост“ в Икономически университет – Варна. 
През 2019 година придобива ОНС доктор по икономика и управление (строителство и недвижима собственост) в същия университет с тема: „Развитие на пазара на луксозни градски жилищни имоти в България“.
Има множество публикации и участия в национални и международни научни конференции в сферата на недвижимата собственост, човешкия капитал и образованието.
В процес на издаване е и първата му монография на тема: „Проблеми и перспективи при формиране на човешкия капитал в сферата на образованието в България“

В България, на пазара на недвижими имоти, са установени термини, които са широко използвани, като в същото време обаче те не са нормативно регламентирани. Такава е най-вече терминологията за степента на завършеност на жилищния имот, като „до ключ”, „по БДС (Български държавен стандарт)”, „обзаведен” и др. Тези термини имат своето значение, тъй като са общоприети, но липсата на ясни нормативи и стандарти е объркваща и подвеждаща както за местното население, така и за чуждестранните купувачи, които вече активно присъстват на българския пазар на недвижими имоти. 
В България има недоразумения и когато става дума за чистата жилищна площ, посочи експертът. Според него родният потребител често пъти е заблуден, тъй като има разлики между старото (преди 1989 г.) и новото строителство. На Запад такива „чудеса“ няма, там жилищата се продават според броя на спалните, а кухнята, балконът, санитарните помещения, това са неща, които се подразбира, че са в наличност, обясни д-р Вълчев. Той допълни, че у нас, поради липса на единни стандарти, особено при новото строителство, двустайните жилища обикновено са малка спалня и помещение, в единия край на което има обособена част за кухня. 
Крайно време е да се 
въведе единен стандарт за размера на жилищата
Според д-р Вълчев е крайно време да се въведе единен стандарт за размера на жилищата без значение кога е строена сградата. По думите му само така ще бъде премахнат и проблемът с неясните представи за квадратурата на дома и дали в нея са включени, или не стените и стълбищните площадки. Не са малко случаите и когато клиентите плащат по-висока цена заради хубавата гледка, която имат от новото си жилище, а след някоя година тя е закрита от поредната висока сграда, допълни Вълчев. 
Към момента нормативно установена терминология съществува в Закона за устройство на територията. Например, съгласно закона „Разгъната застроена площ (РЗП) е сборът от застроените площи на всички етажи на основното и допълващото застрояване на и над терена. В РЗП се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите, когато са предвидени за жилища, ателиета и кабинети.” По смисъла на ЗУТ се има предвид площта не на отделните жилища, а на сградите, които са съставени от жилища. Поради тази причина, може да се сметне за заблуда обявяването на квадратурата на жилищата с включени в нея не само чисти, но и прилежащи общи части. Единствените ориентири, които до известна степен могат да се приемат за представителни (с оглед на това, че на тяхната база се основава националната статистика за жилищния пазар) са Методическите указания на Националния статистически институт за попълване на анкетни карти „Пазарни цени на нови (новопостроени) жилища“, „Пазарни цени на стари (съществуващи) жилища, общинска и държавна собственост, продадени на домакинствата” и „Пазарни цени на жилища – покупко-продажби между домакинствата“, в които се отбелязва, че информацията за броя на стаите е
„Брой на стаите – без кухнята и спомагателните помещения” –
посочва се броят на стаите за живеене: спални, столови, стаи за дневно престояване, ползвани стаи като работни кабинети, гостни и холове. Кухните и спомагателните помещения не се включват.
• „с 1 стая” – за жилище с една стая и отделна кухня;
• „с 2 стаи” – за жилище с две стаи и отделна кухня;
• „с 3 стаи” – за жилище с три стаи и отделна кухня;
• „многостаен” – за жилище с повече от три стаи и отделна кухня.” Според НСИ „полезната застроена площ се определя като общата застроена площ на помещенията, които се вписват в понятието за „стая“. Стая е пространство в дадена жилищна единица, оградено със стени от пода до тавана или покрива, с размери, достатъчни за поместването на легло за възрастен човек (най-малко 4 кв. м.) и най-малко 2 м. височина на по-голямата част на тавана. Записват се стаи с площ 4 и повече кв. м.
Описва се наличието на:
• Кухня – кухня е помещение в жилището, с площ не по-малка от 4 кв. м, което по първоначално изграждане или след преустрояване е пригодено и обзаведено с необходимите съоръжения за приготвяне на храна на домакинството, което живее в жилището. Когато една кухня се използва едновременно за спане и за престояване през деня или за столова, тя се брои за кухня, но само в случаите, когато жилището има и други стаи.
• Кухненски бокс – когато в жилището няма отделно помещение за кухня, а кухненското оборудване заема част от друго помещение (може да е отделено или не с бар плот или нещо друго).
• Спомагателни помещения – площ – като спомагателни помещения се включват стаи с площ по-малка от 4 кв.м, вестибюл, без пряко осветление, коридор, антрета, баня, тоалетни, баня - тоалетна, килери, дрешници, други спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии), независимо от големината на площта им.” 
Този начин на обявяване на имотите в момента се прилага по отношение на старото строителство. Жилищата от новото строителство обявяват броя на стаите без да уточняват, кои от тях са спални, кухни, дневни и т.н., поради което неразбирането на характеристиките на имотите става още по-дълбоко. 
С оглед на разгледаното нормативно развитие на стандартите по отношение на категоризирането на жилищните имоти, в т.ч. и на луксозните, експертът смята, че на българския пазар на недвижими имоти е целесъобразно актуализирането на нормативната уредба за обявяване и категоризиране на жилищата според съвременните международни тенденции в областта. 
Българското законодателство не регламентира също и какво е завършено жилище, посочи д-р Вълчев. Българският институт по стандартизация не поддържа такъв стандарт, от което следва, че БДС остава една общовъзприета представа за състоянието на купувания/предлагания имот.
Състоянието на жилищния имот по БДС означава, че сградата, в която се намира той има напълно завършени общи части и фасада, а състоянието на апартаментите отговаря на следната степен на завършеност: 
• стените са шпакловани, но в повечето случаи небоядисани; 
• жилището е с поставена външна врата и дограма; 
• подовете са на циментова замазка, като много често, преди полагането на подовите настилки е необходимо допълнителното им изравняване; 
• в жилището е прокарана канализация, но санитарните помещения са незавършени, т.е. без фаянс и санитария;
• в жилището има прокарани изводи за ток, но няма осветителни тела, контакти, ключове и т.н.
Според експерта лошото е, че повечето от българите приемат за нормално да купуват дома си по БДС - на замазка, без ламинат и с разнообразно количество висящи или стърчащи кабели. На Запад не се продава (да не говорим да се рекламира) имот, който не е боядисан, без подово покритие, с несвързани кабели или с дограма със съмнително качество, обясни д-р Вълчев.
Той допълни, че у нас обикновено оправданието е, че тези, които влизат, ще си оправят дома според своя вкус. Това изненадва най-много купувачите чужденци, посочи още той. 
По думите му очакванията на клиентите от други държави е да се нанесат, когато пристигнат - т.е. в жилището да има електроуреди, канапета, маси. Дали ще си боядисат стените в оранжево или розово, си е техен проблем, но това е следващ етап, допълни д-р Вълчев. 
Въпреки повишеното качество на строителния продукт, анализът на стандартите за масов и луксозен жилищен имот в някои западни и източно-европейски столици, проведен от д-р Вълчев показва, че в България неговите нива все още не са достигнали тези на европейския пазар на луксозни жилища. В тази връзка се проявява необходимостта от решения, които да повишат качеството на масовото и луксозното жилище като продукт. 
За целите на развитието на пазара, постигането на по-високо качество е изпълнимо посредством повишаването на качеството както на жилищния продукт, така и на неговото предлагане. 
Повишаването на качеството на продукта би могло да се постигне чрез: гаранции за качество от страна на строителите/инвеститорите; работа с доказани фирми. 
В жилищното строителство репутацията и доверието стоят в основата на устойчивото развитие. За да се изгради доверието на клиентите, индустрията трябва да застане зад качеството на работата си. За тази цел в развитите страни съществуват програми за осигуряване на качеството. „Осигуряване на качеството” е термин, който често не е напълно разбран, като се бърка с контрола и инспекцията на качеството.
Важно е всеки във фирмата, независимо от позицията, която заема в нейната структура, да разбира изявлението на фирмените мисия, ценности, политики (включително ISO) и регламенти. Проблемите с качеството могат да започнат дори преди да са стигнали до работната площадка, ако служителите и изпълнителите разбират горните елементи по различен начин. За да се избегнат бъдещи проблеми, трябва да се гарантира, че всички служители в строителната фирма получават релевантно обучение по въпросите, свързани с фирмата – нейните цели, ценности, мисия, визия, краткосрочна и дългосрочна стратегия, клиенти, политики, регламенти, планове, правила и др. 
При планирането на обученията е необходимо да се помисли и за всички правила, които отделният изпълнител в строителството на даден обект трябва да спазва в процеса, независимо дали инсталира изолация, водопровод или електричество. Тук не става въпрос за това, всеки изпълнител да знае правилата, които се отнасят само до неговата работа, а да се разработят обучителни модули, в които на всички служители да бъде разяснено какви са работните процеси и правила за всички останали дейности и етапи по изграждането на сградата и как действията на всеки един се отразяват върху работата на останалите. За да бъде наистина здрава една сграда, екипите, изграждащи отделните етапи и елементи по нея, трябва да работят заедно, да работят по предписание и без да се влошава или разрушава работата на други екипи.   
Управлението на качеството на работното място има съществена роля за повишаването на качеството на жилищните имоти. Обучението предоставя на работниците основите и уменията, необходими за изпълнението на работата на високо ниво и в съответствие със стандартите, но това трябва да бъде последвано и на работната площадка.