Днес отбелязваме 150-ата годишнина от възкръсването на Българската православна църква - първата голяма крачка към възкръсването и на България след петвековен мрак. В този изключително важен за страната и народа ни акт има и определящо русенско участие.

От средата на 40-те години на ХIХ век, когато се поставят основите на организирано народно движение срещу Цариградската патриаршия, са и първите сведения за участието на русенските нотабили в борбата срещу фанариотите. 
През септември 1845 г. Неофит Бозвели и Иларион Макариополски внасят изложения до правителството в Цариград за злоупотребите на гръцкото духовенство и издигат искане за български владици, за български училища и издаване на книги на български език. Поставя се и въпросът за постоянни представители в Цариград, които да защитават българските интереси пред Портата, без посредничеството на гръцката патриаршия и така да се гарантира известна гражданска автономност на българите в империята. 
Младият и амбициозен султан Абдул Меджид призовава в столицата представители от цялата империя, за да бъдат запознати с предвижданите реформи, а и той лично да узнае за проблемите в отдалечените провинции. По този повод Високата порта се разпорежда от всяка административна област да се изберат депутати. Полският писател, емигрант генерал Михаил Чайка Чайковски (Садък паша), който добронамерено посредничи между българските духовни водачи и Високата порта, твърди, че 
само депутатът от Русе х.Петър х.Петрович. „единствен се е осмелил да даде прошение до Портата за нуждите на България“
Той бил повикан от Шекиб паша, приет много добре. Смелата постъпка на х.Петър х.Петкович, който притежава кантора в Букурещ и маза в Русе, е първата известна засега важна обществена проява на уважаваната търговска фамилия братя х. Петкович. 
През 1846 г., по време на обиколката си из българските земи, султан  Абдул Меджид посещава и Русе. На 27 май 1846 г. в присъствието на великия везир Решид паша, руския пратеник генерал Грабер, руския консул в Пловдив Найден Геров, сръбския княз Александър Карагеоргиевич  и др. високопоставени лица, султанът получава пространното изложение с искането на българите да се определят годишни заплати на владиците, за да се избягват досегашните злоупотреби; народът да избира своите архиереи между еднородците си; да се забрани на владиците да натоварват народа с „огромни дългове, неизвестни нему“. А 
за да получи благоприятно разрешаване на църковния въпрос, русенската община извършва специални приготовления за посрещане на височайшия гост
Силно впечатление на всички присъстващи правят българчетата, облечени „в нова и еднаква премяна... наредени по възраст един до друг“ и пеещи песни „нарочно приготвени от даскал Параскева /Параскев Бояджиев - б.р./ за този случай“. Това е първият, известен ни случай на специално ушити ученически униформи в началото на 40-те г. на ХIХ в. 
Незаслужено забравено днес, семейство х.Петкович играе важна роля в обществения живот на Русе през ХIХ в. Натрупаното богатство и влияние те умело използват в българо-гръцката църковна разпра в защита на българските национални интереси. В края на 1857 г. народният будител Райчо Блъсков ги характеризира като едни от „известните тогава родолюбци“ в Русе, след като спасяват него и цитирания по-горе даскал Параскев Бояджиев от преследванията на гръцкия епископ. 
Отношенията между гръцкото духовенство и русенското население ескалират. На 5 август 1859 г. кореспондентът на в.“България“ изразява възмущението си от
„лисическото лукавство“ на Синесий, който цели 16 години „в раздори държи града ни“
Провокирани от „тукашний боголюб епископ Червенский Синесий, кой въобще хранещ фанариотска вражда и злоба към българский народ и българское просвещение“ местните първенци се събират в дома на Мавриди чорбаджи, „който на онова време е бил най-влиятелният българин в града“, и решават да изпратят прошение до владиката да позволи да се чете в църквата на черковнославянски. Владиката отговаря: „Вие като не желаете да слушате службата да се чете на гръцки с това показвате, че сте недоволни от мен“.
Отказа на Синесий да изпълнява задълженията си, „а настоятелите това дирели“, е достатъчно основание на 17 юни 1860 г. да подадат чрез валията до Великия везир молба „честното правителство да одобри българската наша екзархия“ и следват 145 подписи.
Докато чакат решението на правителството, на 23 октомври 1860 г., българите в Русе отхвърлят Синесий и си избират своя община начело с протосингел Нил Изворов и 15-членно „Почитаемо народно българско общество“ в състав: х.Иванчо х.Пенчович, Иван Мавриди, х.Атанас Петкович, Трифон п.Стойчев, Ангел Глаголиза и др.
Поведението на русенци безспорно е повлияно и от Великденската акция на цариградските българи. На 3 април 1860 г. по време на Великденската служба архиереите не споменават патриаршеското име, а многолетствие за султана. В този 
радикален акт на бляскава демонстрация на общонационалната воля за църковен суверенитет
участват и двама русенци, служители в търговски кантори - Йосиф Дайнелов и Костаки Маринович. 
Гръцкият духовник продължава да настоява да получи владичина от 135 хил. гроша за тригодишния период, в който не е служил. Българите категорично отказват  да му се изплати заплата, „понеже  не е бил на никаква работа“ и нотабилите предлагат на валията да го изгони от града. Но по настояване на епископа седем градски първенци са арестувани, за да бъдат изпратени на заточение. Веднага са приготвени и три шейни да откарат затворниците до Варна. Учителите Иван Чорапчиев и Параскев Бояджиев пошушнали на учениците какво да направят и за кратко време владишният дом е разрушен. В същото време събралите се пред управлението граждани продължават настойчиво  да скандират: „Искаме затворените!“ и категорично отказват да си разотидат.
Заложили на личния си авторитет, при пашата успяват да се вмъкнат х.Атанас, Ив.Мавриди, Д.Селвелията, х.Иванчо Пенчович, А.Глаголиза, Руска Маринова и още няколко жени и поискали незабавно освобождаване на затворените. Под силния натиск на събралото се множество и след разговора с българските първенци,
валията е принуден да освободи затворниците
Радостна тълпата, заедно с освободените градски първенци, се отправя към метоха, а учениците пеят песни за възхвала на султана.
Омразният на българите гръцки духовник е изгонен завинаги от града, въпреки че Високата порта издава пет везирски заповеди и един султански ферман за връщането му в града. Със своята категорична гражданска позиция русенци постигат първата си голяма и много важна победа към реализиране на заявената още през 40-те години цел - българският народ сам да ръководи духовния си живот, без вмешателство на гръцката патриаршия.
Съвременни изследователи оценяват радикалните действия в Русе през зимата ва 1864 г. като ги сравняват с Великденската акция и протестите в София срещу митрополит Доротей през 1861 г. През 60-те г. на ХIХ в. църковното движение обединява българите, дава им обществен опит, издига националното и политическото им съзнание и поробеното население израства в самодействаща и самоуправляваща своите дела общност.
Повсеместното недоволство на българите срещу асимилаторските действия на Цариградската патриаршия
принуждават Високата порта да предприеме конкретни действия за разрешаване на ескалиращия конфликт. С разгаряне на борбата срещу гръцките владици недоволството на българите се изразява и в засилване на революционната борба. 3а правителството вече е ясно, че гръцкото духовенство няма власт над българите, а Патриаршията е неизгоден съюзник. В управляващи среди на империята се оформя убеждението, че е наложително да се задоволят църковните искания на българите, за да се отклонят от национално-освободителното движение. Важна роля в действията на Портата изиграват и преминалите през Дунава през 1867 и 1868 г. чети на Филип Тотю и Панайот Хитов, на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. 
В късната есен на 1868 г. правителството представя на Патриаршията два свои проекта, с които се дава право на българите да създадат самостоятелна църковна институция. Радостната новина е съобщена до всички български общини с окръжно писмо от 5 ноември 1868 г., подписано от Панарет Пловдивски, Иларион Макариополски,  д-р Чомаков, Никола Минчоолу, Христо Тъпчилеща, Никола Михайловски, Г.С.Чалоглу, Д.Ив.Гешович, Захари Гюров, Ив.Пенчович и Захари Струмски с покана да се извърши молебен славословие за султана. На 6 декември 
русенци се готвят да отпразнуват духовното си освобождение с голямо народно тържество
и поканват владиците Доротей Софийски и Антим Видински, които публично са се отказали от патриаршията, да отслужат тържествена литургия.
В деня на св. Никола, след черковната служба, тръгва народно шествие към училището, където ще се извърши водосвет и ще се състои тържеството. Но по пътя идва известие, че Доротей Софийски е пристигнал с парахода и въпреки мъгливото студено време, той е посрещнат от хилядно множество. Владиката отслужва водосвета в класното училище, което се намира в непосредствена близост до пристанището, и облечен в мантия с корона и патерица, възглавява многолюдна църковна лития, която се отправя към катедралната църква „Св.Троица“. След службата, народно шествие начело с музика, потегля към конака. Дописникът на в. „Македония“ описва необикновеното зрелище с думите:
„Картината беше великолепна, достойна за перото на гениалните живописци и поети“
На 14 декември в Русе пристига и Иларион Ловчански посрещнат с тридесет каляски извън града от Доротей Софийски и русенските граждани. Отново по улиците минава спонтанно шествие от ликуващи граждани. Целта на устроеното от русенци тържествено посрещане е да вдъхнат сила и кураж на духовните водачи в предстоящите нови усилия за уреждане на българската църква. На 16 декември двамата владици заминават за Цариград.
Тържествена литургия в деня на св.Никола е отслужена и във Велес, Пловдив, Ниш и др. Русенци напразно очакват Антим Видински, който, без да посети Русе, пристига в столицата на империята. След две години, на 21 ноември 1870 г., Антим Видински е посрещнат тържествено в Русе. Вестниците „Македония“ и „Право“ подробно отразяват престоя му в града. Целта на висшия духовник е да се справи с беззаконията на бившия силистренски епископ Дионисий и да се срещне с членовете на общината, да посети училището, женското дружество, отслужва и тържествената Коледна литургия в храма „Св.Троица“.
На днешния ден точно преди век и половина - 28 февруари 1870 г., е издаден султански ферман за учредяване независима българска Екзархия. 
Вестта достига в Русе на 2 март и радостно възбуждение обхваща всички българи
На следващия ден учениците от всички български училища в града се събрат пред църквата и оттам, наредени в две редици, придружени от 18 свещеници и от голяма тълпа народ, се отправят към двора на главното училище, където учителите Димитър Енчев и Иван Чорапчиев произнасят слово „много добре приспособено за обстоятелството“. После „екна и музика, която като изсвири разни песни, развесели още повече народа, и се наловиха на хоро, и играха и се веселиха до след пладне“. След това учителите и голямо множество младежи с музиката продължиха празненството с илюминации „до сред среднощ от къщя в къщя да посещават и срадуват съгражданите“. Цели 27 часа продължава веселбата,  съобщава на 10 март дописникът на в.“Македония“ от Русе.