За трети път след 1989 година прокуратурата подхваща приватизацията в България със заявката да извади наяве кражбите на прехода. Предишните два напъна не доведоха до някакви впечатляващи резултати, амбициозната задача с над 20-годишна давност едва ли ще бъде завършена и сега. Подобни акции обаче са в пълен синхрон с масовите настроения. Повечето българи олицетворяват приватизацията с продажбата на ценни държавни активи за жълти стотинки и в някои случаи това действително е така.
Факт е, че предприятия бяха купувани за по-малко пари, отколкото държат по сметката си в банката. Други бяха купени с техните собствени пари - тези, които държат по сметките! Имаше как да стане, само трябваше да има кой да го организира. 
Някои бяха източени и бързо ликвидирани, други въпреки усилията на новите собственици не успяха да бъдат спасени в тотално променената икономическа ситуация след рухването на социалистическия блок.
Има обаче и случаи, когато раздържавените фирми тръгват нагоре и печелят пазарни позиции.
Русенският опит от приватизацията изобилства със всякакви примери. Ако може да се направи някакъв общ извод, той ще бъде, че голям брой предприятия попаднаха в ръцете на хора без необходимия опит за управлението им, но пък с партийни протекции, лични връзки и, както се говори - с готовност да споделят част от благата с тези, които са им ги осигурили. А решаваща роля за успеха или провала на една фирма и тогава, както и сега, имат компетентността и добросъвестността на мениджмънта. Подбрахме няколко емблематични раздържавени русенски фирми, за да си припомним през какви перипетии преминаха по време на прехода. И илюстрираме всеки от тях с популярно филмово заглавие.
„Дунавска коприна“ - „Умирай трудно“
Русенската тъкачница бе приватизирана през 1998 г., когато срещу скромната сума от 126 933 долара германската „Мюлер и синове“ придоби 68% от акциите й. Купувачът се задължаваше да погаси задължения за близо 10 млн. лева, както и да инвестира сериозни суми в предприятието. Собственикът на „Мюлер и синове“ обаче скоро почина и остави фирмата в ръцете на 20-годишния си внук Марк Либерман, който нямаше дори и бегла представа от бизнеса на дядо си. Цели две години управата на „Дунавска коприна“ безуспешно издирваше собственика си, а в това време предприятието трупаше загуби от по над милион годишно. През 2000 г. Агенцията за приватизация предяви иск срещу „Мюлер и синове“, като в един момент в издирването на Марк Либерман се включи и Интерпол. Накрая той все пак се появи, ангажирайки столичен адвокат да го представлява. Но предприятието вече беше затънало в дългове, без ликвидни средства и обявено в несъстоятелност. Съдът прие оздравителната програма, която не оздрави кой знае колко фирмата, а пазарната ситуация междувременно се промени кардинално, така че „Дунавска коприна“ трябваше да работи без коприна. Докато управата на фирмата замисляше грандиозни планове за полета с черници и отглеждане на копринени буби, Либерман продаде дела си на панамската офшорка „Праймлайф Корпорейшън“, зад която стояха хора от „Холдинг Варна“. Новият собственик не успя да промени нищо и на следващата година „Дунавска коприна“ бе обявена в несъстоятелност, а по-късно и в ликвидация. Оттогава огромният парцел с множество сгради на „Коприната“ се продава, но купувачи така и не се намират. 
„Локомотивен и вагонен завод“ - „Вълкът от Уолстрийт“
Най-старият русенски завод, cъздaдeн пpeз 1866 г. кaтo peмoнтнa paбoтилницa „Tpaкциятa“ нa пъpвaтa жeлeзницa y нac Pyce-Bapнa, по време на социализма бе обособена част от НК БДЖ. През 1999 г. тази обособена част бе продадена чрез конкурс на „Джoнyил Keйбъл“ AД-Coфия, представлявано от Цветелина Кънчева и Георги Христов. Те платиха за завода 5,9 млн. лева, като се ангажираха да инвестират още 1,65 млн. лева. Ho пpивaтизиpaният зaвoд забуксува, пopъчкитe нaмaляxa. През 2006 г. заводът спря работа, а неполучили заплатите си работници подадоха искове в съда и cъдия-изпълнитeли към Pyceнcкия paйoнeн cъд нaпpaвиха oпиc нa имyщecтвoтo. Toгaвa cтaнa ясно, чe нeдвижимoтo имyщecтвo вeчe e билo зaпopиpaнo oт бългapcкa бaнкa кpeдитop, a движимoтo имyщecтвo e изпoлзвaнo кaтo ocoбeн зaлoг зa пoлyчaвaнe нa кpeдит.
С посредничеството на тези банки заводът бе продаден на „Железопътна инфраструктура - Холдингово дружество“, по-късно „Рей холдинг“ и стана част от империята на Васил Божков. Hoвият coбcтвeник „Peй xoлдинг“ тогава yвepявaшe, чe имa гoтoвнocт c пoдкpeпaтa нa xoлaндcкoтo пpaвитeлcтвo и cвoи пapтньopи дa инвecтиpa 50 млн. лв. зa пoдгoтoвкa нa cтapтa нa пъpвитe чacтни влaкoвe y нac. Eдиният oт пpoeктитe тpябвaшe дa ce изпълнявa в ЛBЗ-Pyce cъвмecтнo c xoлaндcкaтa кoнcyлтaнтcкa кoмпaния „Hидepлaндc peйл acocиeйшън и Peйлплaн“. Грандиозните планове обаче останаха само мечта, след което се оказа, че и смятаният още тогава за най-богат българин не възнамерява да вложи кой знае колко пари в предприятието. През 2011 г. ЛВЗ отново спря работа, този път окончателно, натрупало над 23 млн. лева задължения. Преди да бъде обявено в несъстоятелност през 2012 г., всичките му годни машини бяха разпродадени на търг. Оттогава вече 8 години имотите на ЛВЗ - 170 декара площ с 50 сгради, се продават безуспешно.
„Русенска корабостроителница“ - „Отнесени от вихъра“
Раздържавяването на „Русенска корабостроителница“ АД през 1998 г. започна със скандал. Първоначално приватизационният посредник на предприятието „Ди Еф Си“ определи за печеливш кандидат „Словенска корабостроителница“-Комарно. След месец обаче Агенцията за приватизация излезе с друго становище и обяви за победител немското дружество „Русе Шипярд Бетайлигунгсгезелшафт“ (Rousse Shipyard Betiligungsgesellschaft). Впоследствие словаците водиха две дела срещу Агенцията за приватизация по повод на тази сделка, но не постигнаха успех.
„Русе Шипярд Бетайлигунгсгезелшафт“ взе Корабната срещу 1 614 987 щатски долара и обещание за капиталовложения от 14.4 млн. германски марки за пет години. Немската фирма отдавна работеше с Русенската корабостроителница и бе осигурила множество поръчки, част от които се изпълняваха и в него момент, така че се очертаваха добра приемственост и светли перспективи. Тези надежди до голяма степен се оправдаха в следващите години, когато Корабната наистина бе затрупана с поръчки и пусна на вода множество кораби, най-вече за германски и холандски корабособственици.
Световната финансова криза от 2008-2009 г. обаче нанесе силен удар на предприятието, тъй като поръчките изведнъж секнаха. В началото на 2011 г. стана ясно, че дотогавашните собственици Йохан Бреме и Мариян Колев са продали 99% от акциите на група от 5 фирми под контрола на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. В следващите години КТБ отпуска многомилионни кредити на предприятието, срещу които запорира цялото му имущество. 
След фалита на КТБ през 2014 г. започна бясно прехвърляне на активи с явната цел да се избегне плащането на многомилионните задължения. Забъркана бе уникална юридическа каша, като в един момент и съдът и синдиците на КТБ се объркаха коя от всичките пръкнали се русенски корабостроителници е действителният собственик на активите. В началото на 2017 г. предприятието спря работа окончателно и всички работници бяха пратени на улицата. Оттогава съдбата му остава неясна.
„Каолин“ - „Възходът на една империя“
През януари 2000 75% от „Каолин“ бяха продадени на Работническо-мениджърското дружество „Каолин 98“ за 7,2 млн. лв. За разлика от множество други, това РМД не се провали, тъй като същата година е закупено от „Алфа Финанс холдинг“ - инвестиционната компания на Иво и Александър Прокопиеви. 
През следващите тринадесет години под управлението на „Алфа Финанс Холдинг“ и след пет международни придобивания „Каолин“ се разви от фирма с локално значение до регионален лидер в сектора на индустриалните минерали, с минни и производствени бази в четири държави и продажби в 36 страни от Европа, Азия и Африка. Компанията стана най-големият производител на кварцови пясъци в Югоизточна Европа, четвъртият най-голям производител на пясъци в Европа, най-големият производител на каолин в Югоизточна Европа и вторият по големина производител на шамот. 25% от нея се търгуват на Българска фондова борса и акциите й са едни от най-търсените от инвеститорите заради стабилните дивиденти, които изплаща всяка година и реинвестирането на печалбите, което позволява на компанията да повишава стойността си.
Всичко това позволява 13 години след първата приватизация „Каолин“ да бъде препродаден за почти 140 млн. лева. През 2013 г. „Алфа Финанс Холдинг“ успешно финализира сделка за продажбата на мажоритарния акционерен пакет на „Каолин“ на един от водещите фактори в сектора - германската фирма „Кварцверке“. Новият собственик влага още 100 млн. лева в предприятието, което към момента реализира по около 150 млн. лева оборот годишно и 20 млн. лева печалба. „Каолин“ е и един от най-големите работодатели в региона.
„Дунарит“ - „Спасяването на редник Райън“
Първите десет години след раздялата със социализма са пълен разгром от финансово-стопанска гледна точка за „Дунарит“. През 2003-2004 година Министерството на финансите разсрочва пет пъти данъчните задължения на фирмата в размер на 6 564 738 лева. 
В края на 2004 година Агенцията по приватизация дава зелена светлина за провеждане на публичен търг с предмет на продажба - 443 600 акции (92 процента) от акционерното дружество „Дунарит“. След успешно проведения търг, на 31 март 2005 година е подписан приватизационен договор, чрез който е сключена сделка за продажба на 92% от капитала на дружеството на „Дивал-59“ ЕООД за 2 000 000 лв. Държавата си запазва 38 574 акции (8 процента).
През 2006 година делът на „Дивал-59“ ЕООД в „Дунарит“ АД е прехвърлен на „Кемира“ ООД - дружество под контрола на Цветан Василев. Няколко години по-късно, с Решение от 7 май 2008 година на Русенския окръжен съд, се вписва увеличение на капитала на 4 000 000 лв. (4 милиона акции с номинална стойност на една акция 1 лев), като увеличението е за сметка на частните акционери. Капиталът е „уголемен“ с 87,95 процента. Размерът на оставащото държавно участие към последния актуален капитал съответства на 38 574 акции (0,96 процента).
През 2009 година, чрез централизиран публичен търг на Българска фондова борса се продават акциите от държавния дял на „Никкомерс 01“ ЕООД. Така фирма „Дунарит“ се превръща в акционерно дружество със 100 процента частни капитали.
Три години след приватизацията за 2 млн. лева „Дунарит“ вече печели по 4 млн. лева годишно и тази печалба нараства до 14 млн. лева през 2014 г. и 31 млн. лева през 2017 г. Дори фалитът на КТБ и борбите за собствеността на завода не успяват да увредят значително на предприятието, което и през 2018 г. е на плюс със 18 млн. лева.
„Оргахим“ - „Завръщане в бъдещето“
Раздържавяването на „Оргахим“ започна трудно. 25% бяха включени в масовата приватизация срещу инвестиционни бонове, но купувач за контролния пакет акции бе намерен едва от третия опит. За първи път Агенцията за приватизация предложи за раздържавяване 55% от русенската фирма през лятото на 1996 година. Тогава изненадващо за всички за купувач бе избрана ЕТ „Вага“-Русе, която предложи 9 млн. щатски долара. последван от шумни скандали между някои от кандидат-купувачите, вследствие на което Министерският съвет прекрати договора. Пловдивската фирма „Химколор холдинг“ бе вторият победител в наддаването. Тя дори стигна до подписването на договор. „Химколор холдинг“ трябваше да плати 11 млн. долара, но освен авансово внесените като депозит 140 000 долара в уговорения срок не постъпи нито лев. Докато траеше приватизационният маратон, в русенската фирма се вихреха и кадрови ежби. Само за няколко месеца бившите управители на „Оргахим“ Николай Димитров и Ганчо Ганев си размениха местата шест пъти.
През 1998 г. 51% oт „Opгaxим“ най-после бяха продадени нa „Уaйтбийм xoлдинг лимитид“ (Whуtеbеаm Ноldуngs Lуmуtеd) cpeщy 8.9 млн. дoлapa. Купувачът бе регистриран на остров Малта, но скоро стана ясно, че зад него всъщност стои друг от бившите кандидати за русенската фирма - румънският „Поликолор“.
В годините след приватизацията „Оргахим“ увеличава оборотите, достигайки приходи от над 130 млн. лева годишно. Дълго време русенското предприятие беше сред най-големите и ликвидни публични дружества на Българска фондова борса, един от т.нар. сини чипове. През 2012 г., след като придобиха 100% от капитала, основните акционери на „Оргахим“ отписаха компанията от борсата. През август 2013 г. фирмата беше преобразувана и от нея се отделиха две нови дружества - „Русе кемикълс“ и „Оргахим ресинс“. Трите дават работа на над 600 души и се развиват добре.