От няколко дни Петър Георгиев може да си позволи лукса да не си вдигне телефона и дори да го изключи - нещо, което през последните десетилетия е не само немислимо, а е можело и да му донесе наказание. Защото работата му е 24-часова и е свързана с някои от най-болните публични теми и проблеми, макар че името му не е сред най-публичните. И това е повече от естествено, защото говорим за дългогодишния шеф на следователите в Русе и региона, който спокойно може да бъде определен като живата история на мътната криминална вълна след 1989 година. Днес този знаещ и можещ професионалист с приветливо излъчване, което някак не се вписва в клишираните представи за сурово ченге, провеждащо разпити в мрачно помещение, вече е извън правоохранителната система след 41 години неотклонна служба в нея. На 7 февруари ръководителят на следствената служба към Окръжна прокуратура се пенсионира и бе изпратен от колегите си не с дежурната служебна куртоазност, а с искрена топлота.
Към професионалната си и житейска съдба роденият преди 65 години в Ряхово Петър Георгиев тръгва покрай любимите си книги. Криминалните четива го увличат, както всяко момче и той мечтае за приключения, за преследване на лошите и възмездие на злото, но
истинският тласък идва в русенския техникум по автотранспорт, когато младежът прочита книгата „Записки на следователя“
на руския юрист, писател и драматург Лев Шейнин. И вече знае точно какво иска.
Съдбата на свой ред решава да му помогне и през 1973 година донаборникът Георгиев е разпределен да отбие задължителната си военна служба в Националната гвардейска част, която тогава е под командването на вътрешното министерство. През следващите две години гвардеецът опознава живота на офицерите и служителите от МВР и решава да стане част от тях. Кандидатства в Школата в Симеоново, както е известен тогава Висшият институт на МВР. През 1979 година току-що дипломиралият се лейтенант Георгиев е назначен в Транспортна полиция в Русе и през следващите шест години отговаря за охраната и сигурността по всички жп гари, влакове, речни гари и за водния транспорт в района на Русе, Бяла, Разград, Самуил и Силистра. 
Мнозина биха изкарали в такъв удобен и сравнително тих коловоз без излишни главоболия до пенсия, но л-т Георгиев не е забравил мечтата си - да стане следовател. И през лятото на 1984 година тръгва към нея. Минава през иглените уши на приемните изпити и записва задочно обучение в Юридическия факултет на Софийския университет, а тогавашният началник на следствения отдел към Окръжното управление на МВР в Русе Валентин Вълков го кани да започне работа при него.
„За мен беше голяма чест и веднага приех да работя като дознател. В следващите три години бях включен в дежурна група в Окръжното управление и посещавах всички видове произшествия, което 
беше много вълнуващо, защото работех точно това, за което мечтаех“
връща се в началото на пътя Петър Георгиев.
През 1988 година се дипломира, става старши следовател и оглавява дознанието в следствения отдел в Русе.
Само година по-късно изглеждащият непоклатим социализъм рухва изведнъж и руините му, надянали демократични маски, се раждат с внимателно направляване, отхранвани и използвани от шепа хора уродливи чудовища, които променят всичко познато. Едно от тези чудовища е криминалната престъпност, коята оплита в безмилостните си пипала цялата страна, свикнала дотогава на характерните за всеки тоталитарен режим безусловни ред и спокойствие. Точно с него се сблъсква наскоро преминалият Христовата възраст следовател.
Особено критично е началото на 1992 година. След изказване на вътрешния министър голяма част от следователите с над 10 години стаж започват да напускат системата, за да не изгубят полагащите им се при това положение 10 заплати и от 34 следователи в отдела остават десетина.
На 1 март Петър Георгиев оглавява следствения отдел със седем следователи, но оставките продължават. 
„Няма да забравя в какво положение изпаднах. Бюрото ми беше затрупано от дела. Тъкмо разпределя някое за разследване, следователят идва след три дни и казва, че напуска и ще става адвокат или юрисконсулт. Останахме петима следователи - един в Бяла и четирима в Русе и към 1 април с тези хора работихме по всички престъпления в областта. Отговорността беше огромна. 
Регионът беше залят от кражби и грабежи, имаше убийства, стопанските престъпления бележеха бум
отделно имаше много кървави катастрофи... Произшествията трябваше да се посещават от следователи, хора нямаше, а преписките вървяха една след друга“, разказва пенсионираният вече шеф на следователите.
Вместо да се примири и предаде, Георгиев прави крачка за излизане от ситуацията - свиква служебно съвещание с участието на депутати, областния управител, представители на полицията и на прокуратурата, за да каже в какво състояние се намира следственият отдел. Така чрез депутатите успява да предизвика една законова промяна - назначените дознатели, които задочно учат право, да карат стажа си в Русе, а не да бъдат разпределяни по други градове. Така следственият отдел постепенно нараства, на работа са върнати накои пенсионери, привлечени са и кадри от съседни региони. Така макар и недоокомплектован, отделът започва да работи по-методично и много по-ефективо.
Следващото голямо изпитание вече не идва отвътре, а отвън.
В 9.15 часа на 19 март 1993 година се получава съобщение за взрив в „Дунарит“. 
„Всички следователи заминахме на място. Това, което видях, ме порази
Хората излизаха мълчаливо от завода, имаше ранени, на мястото на взрива зееше кратер с дълбочина 15 метра и диаметър 26 метра. Съседните цехове бяха килнати, дърветата - отрязани като с трион, петима работници бяха изчезнали, а вътре в кратера от камиона, който се е взривил, беше останало само парченце от единия му ресьор“, спомня си с тъга Петър Георгиев. 
Разследването показва, че са се взривили 4.5 тона от химическото съединение нитропента, а причината за това е появила се по време на разтоварването искра.
Само месец след взрива във военния завод, на 17 април 1993 година, камион с неизправни спирачки блъска на моста над Янтра край Бяла автобус с турска регистрация, който пада в реката и на място загиват 29 пътници от Молдова, Турция и Румъния. И Петър Георгиев пак е там, за да води разследването на новата трагедия.
През 1994 година следствието е извадено от МВР и преминава към Министерството на правосъдието, а година по-късно щатът се увеличава и в службата се вливат полицейските дознатели и охранителите на ареста.
Капацитетът се повишава като по поръчка
В началото на 1996 година в гараж в района на ул.“Стефан Стамболов“ е разстрелян тогавашният директор на пристанищния комплекс Васил Митев. Убийството е поръчково, предизвиква широк отзвук и всява смут и страх в определени среди. В разследването му са впрегнати всички сили и се твърди, че е ясно кой е поръчителят и кой е дръпнал спусъка, подхвърляни са дори конкретни имена от ъндърграунда, но годни за съд доказателства няма.
Година по-късно в Русе е разкрита нелегална печатница за фалшиви левове, марки, долари, визи, шофьорски книжки, дипломи за средно и висше образование с техника, с каквато още дори следователите не разполагат.
Групата работеше в Русе, Тутракан, Кубрат, Разград и София, което ни създаде доста трудностти по разкриването й, но въпреки това фалшификаторите получиха осъдителни присъди, скицира още един случай Петър Георгиев.
Същата 1997 година през есента гръмва скандалът с незаконната приватизация на „Хлебна мая“. Привлечени са 9 обвиняеми, изпълнителният директор Кръстан Радев се самоубива в хотел „Москва“ в София и това допълнително усложнява случая, който става повод и за много политически битки. Накрая делото влиза в съда и част от обвиняемите са осъдени.
Най-черният период в кариерата му е през 1998-99 година
прави равносметка Петър Георгиев.
Това е времето на прочулите се в цялата страна с екзекуциите си двама русенски килъри.
Сякаш се надпреварваха по жестокост, казва следователят, който тъкмо е назначен за директор на службата и се включва активно в разкриването на убийците.
Черната серия започва през февруари, когато полицаят от Транспортна полиция Йордан Йорданов е разстрелян показно в дома си с автомат „Калашников“. По-късно се оказва, че това е грешка, но градът е смразен. Щом някой може да се разправи така с полицай, какво може да се случи на обикновените невъоръжени и необучени да се защитават хора?
През март с един изстрел на пушка „Манлихер“ от голямо разстояние на паркинга на стадион „Локомотив“ е ликвидиран митничарят Калоян Миховски.
През април в асансьора в блок „Сердика“ е намерен убит от упор с един куршум от увит в найлонова торбичка пистолет собственикът на съседно чейндж бюро Георги Георгиев.
През май в бара в хотел „Севастопол“ е разстрелян барманът Александър Димитров. Малко по-късно в района на хижа „Приста“ е намерена убита и барманката, която е била на смяна с Александър.
Оттам започнахме разплитането на убийствата и стигнахме до Пламен Радков и Здравко Петров, разказва за най-голямото си професионално предизвикателство Петър Георгиев. А кошмарът е можел да бъде много по-голям, защото арестът е осуетил планираните от хладнокръвните злодеи още няколко убийства.
„Работата с тях беше много трудна, те бяха чели много свързана с разследвания литература и няколко пъти успяха да ни объркат, но в крайна сметка събрахме доказателства, които им осигуриха доживотни присъди без право на замяна. Ползата от този потресаващ сериал е обобщаването на подхода, действията и опитите на Радков и Петров да заметат следите си в 
учебник, който се изучава от курсанти в школата на МВР в Симеоново“
обобщава Георгиев.
През 2004 година в Русе е разбита страховитата група за рекет на СИК, която сломява жертвите си с чудовищни заплахи, но се намира кой да им се опълчи и да подаде жалба. Следва упорита работа и изглеждащите дотогава недосегаеми нито от полиция, нито от закон сикаджии влизат за различни срокове в затвора.
Две години по-късно гръмва още един шумен скандал с широк отзвук. Срещу контрольор от „Пътни такси и разрешителни“ на Дунав мост е образувано дело по сигнали на 72 изнудвани за пари шофьори.
„При обиска в него бяха открити над 7000 лева и той беше осъден за тази сума. Тя беше изкарана само за ден. Какъв е бил мащабът на тази корупция, може само да се предполага, доказателства за други суми нямаше“, разказва шефът на следствието.
Криминалната обстановка в Русенско се успокоява около 2009-а - 20 години след началото на прехода. Оттогава Русе има славата на спокоен град.
„В момента има много добре подготвени следователи и има приемственост между поколенията. Много ме радва, че обстановката в службата е коренно променена. Това се дължи на ползотворната ни съвместна работа през последните 15 години с окръжните прокурори Огнян Басарболиев и Георги Георгиев, както и с председателя на Районна прокуратура Яна Илиева. Безупречното ни взаимодействие винаги е водило до по-голяма разкриваемост на различните престъпления“, казва Петър Георгиев.
За приноса си към опазването на законността и въздаване на справедливост той е 
получавал редица награди - от грамоти от различните главни прокурори и Висшия съдебен съвет до лично оръжие от вътрешния министър Георги Петканов
Със заповед на главния прокурор Сотир Цацаров през 2015 година Петър Георгиев получава почетен знак на Прокуратурата на Република България за цялостен принос в разкриване на престъпността в Русе, а в деня на пенсионирането му новоизбраният главен прокурор Иван Гешев го удостои с кортик за заслуги. А Висшият съдебен съвет го отличи със своя  Почетен знак I степен - златен.
Сега Петър Георгиев има повече време за двете си любими неща.
Първото е семейството му. Съпругата му Юлияна и дъщеря им Гергана споделят една професия - дентална медицина, и имат стоматологична клиника в Русе.
Втората му страст е четенето. И вероятно отново ще се върне към любимия си автор на криминално-юридически трилъри Джон Гришам, въпреки че е чел всеки от тях по няколко пъти. Впрочем двамата имат доста общи неща. Връстници са, юристи са и винаги заемат страната на правото, на гражданите и на държавата.