Когато през 1965 година в Русе се открива Пенсионерски клуб №1 - първият в България,  неговите членове едва ли са предполагали, че организацията им ще доживее XXI век. Днес, 61 години по-късно, тук все още има живот, срещи и каузи, които надхвърлят разговорите за пенсии и битовизми.
Напоследък в клуба е оживено, а причината са няколко исторически годишнини. В навечерието на 150-годишнината от Априлското въстание, възрастните хора поканиха на гости човек от Батак. Вместо суха лекция, срещата бързо се превърна в спонтанен разговор за предаваните през поколенията семейни спомени - с вълнение, което трудно се описва в официален доклад.
Тази среща даде и началото на една местна обиколка. Хората от клуба посетиха Музея на Баба Тонка, за да се докоснат до реликвите на Обретеновия род, а за днес са планирали традиционното си отиване до Пантеона. За тях поднасянето на цветя пред вечния огън не е ангажимент по протокол, а личен жест на уважение, който правят всяка година.
Във време, в което паметта често се превръща в политически инструмент, тези русенски пенсионери показват най-чистата й форма - тиха, последователна и споделена с приятели.

Вилиана МОЛНАР