В навечерието на празника на свети Трифон Зарезан /и на силно харесвания в последното тридесетилетие влюбен католик-романтик свети Валентин, разбира се/ както обикновено темата за виното, за вдъхновяващата роля на хубавото пийване, придружаващо всеки празник и светско тържество, става особено актуална. 
В тези дни актуални стават и ценните документални свидетелства за отминали времена и събития, свързани с алкохола и пийването, които се пазят във фондовете на Държавен архив-Русе. 
Благодарение на това богатство днес можем да си припомним - а тези, които не знаят, да си попълнят белите петна в познанията за един не толкова отдалечен по време период от историята на държавата - че освен хан Крум, който според някои познавачи изкоренил лозята, е имало и още един случай в българското минало на енергична и драстична борба с пиянството и алкохола. 
Става въпрос за Закона за намаляване броя на кръчмите и въвеждане мерки против пиянството, публикуван в Държавен вестник на 7 юли 1947 година. „Във всяко населено място може да има най-много по една кръчма на всеки 800 жители, а в селища над 30 000 жители - на 1000, според последното преброяване“, гласи член първи на този закон. И уточнява, че в населени места с по-малко от 800 жители все пак ще бъде оставена една кръчма. Но пък категорично се забранява откриването на нови заведения от „частни питиепродавци“. 
Всъщност, 
борбата с пиянството започва още две години преди да се появи законът 
Архивът в Русе пази препис от препис на „окръжно“ на Министерството на войната от 11 юни 1945 година. В него се казва: „Нова О.Ф.България може да се изгради само от трезви, трудолюбиви, честни и нравствено издигнати граждани. От обществените злини, наследени от фашисткия режим, алкохолизма е пустнал най-дълбоки корени в народа“. /Във всички цитати от документите запазваме автентичния правопис - б.а./
Окръжното апелира в казармата на отечественофронтовска България да се поведе упорита и активна борба с алкохолизма. Тя ще включва 4 точки:
„1. Лекарите на частите и в учебните заведения да организират и проведат системна трезва пропаганда чрез беседи, плакати, картини, стенни вестници и др. подобни средства, със съдействието на пом.командирите.
2. Командирите и пом.командирите на частите да следят да не се откриват кръчми в близост на казармите, което е и забранено по закон.
3. В полковите лавки да се ограничи до минимум продажбата на алкохолни напитки, а се засили продажбата на безалкохолни питиета и плодове. 
4. При съставяне на разкладките лекарите да се стремят към обогатяване на войнишката дажба с повече плодове, особенно грозде, мармалади, гроздов сок и други подобни ценни и богати с витамини хранителни продукти“. 
А Законът за намаляване на кръчмите влиза в сила незабавно 
- още до 1 септември същата година комисии начело с кметовете трябва да определят коя кръчма да се остави във всеки район, като всички останали се затварят до 3 месеца след решението на комисиите „без право на обезщетение“. 
„Затварят се всички кръчми, които се намират на разстояние до 200 метра от мините и фабричните предприятия, училищата, казармите, читалищата и военните клубове“ - това гласи член 4-и на закона. И се пояснява, че за кръчми се смятат всички питиепродавници, аперитиви, механи, бирхалета и други подобни. Ресторантите и странноприемниците обаче не се броят за кръчми, тъй като продаването на питиета там било странична дейност. Така че те са помилвани от дамоклевия меч на борбата за трезвеност, а ако се намират на по-малко от сакралното разстояние от 200 метра, просто няма да сервират алкохол. Впрочем, член 6 на въпросния закон изрично посочва: „Във всички кръчми, ресторанти, бозаджийници и други подобни заведения, задължително се продават безалкохолни вина“.
 Мерките срещу пиянството включват и драстични действия. В закона се посочва безапелационно, че се
забранява „достъпът в кръчмите на лица, проявени за хронически алкохолици или пияници“
Нещо повече: „Общинският съвет съставя списък на такива лица. Списъкът се обявява с заповед от околийския управител“.
В русенския Архив се пази оригинална заповед на Околийското управление на милицията в Бяла, която е издадена под номер 162 на „25 Октомврий 1947 г.“. В нея е записано: „Забранявам на собствениците на питейните заведения или ръководителите в същите под страх на тежки наказания да дават спиртни напитки на лицата упоменати в списък в настоящата ми заповед, които лица съгласно протоколните решения на общинските съвети, взети съвместно с органите на милицията, са обявени за ХРОНИЧЕСКИ ПИЯНИЦИ /алкохолици/, а имено:“. 
В заповедта следват 9 имена на „хронически пияници“ от Бяла, 21 от Две могили, тогава все още село, 8 от Горно Абланово, 2 от Помен и 11 от Табачка. Любопитно е, че 
в списъка на алкохолиците в Бяла фигурира и името на една жена! 
Самият закон предвижда също и провеждане на допитване до населението за затваряне на кръчмите. В него се посочва, че ще се гласува с една от двете бюлетини, на които ще има ръкописен или печатен текст „За затваряне“ и „Против затварянето“. С това е свързана другата интригуваща находка, която показва русенският Архив. Това е позив, който е бил разпространяван сред жителите на село Сваленик именно в навечерието на референдума за затварянето на пивниците. 
Ето и цялото съдържание на този уникален документ 
ПОЗИВ 
към жените от Сваленик
Жени, 
Искате ли да имате в домът си трезвен съпруг, син, свекър и пр.?
Искате ли да запазите плодовете на вашия труд?
Искате ли да създадете здраво поколение?
Искате ли мъжете ви да бъдат всякога трезви и да не мислите за живота им, когато не съ си в къщи?
Искате ли да построим здравен дом, баня, пералня и др.улеснения за Вас?
Искате ли съдбата на Вашите деца да бъде по-добра от Вашата съдба?
Искате ли тих и приятен семеен живот?
... Тогава няма защо да разсъждавате много по въпроса от вредата, която Ви допринасят кръчмите и смело решително - в тъмната стаичка - пуснете Вашата бюлетина за затварянето на кръчмите.
И то знаете ли кога? 
На 7 декември - неделя 1947 година! 
От общината
Подобно обръщение е разпространено и сред младите българи. Там акцентите са малко по-различни: „Да затворим кръчмите и да ги преобърнем на хубави кътове за просвета, занимания и физкултура - това е девиза на новото време!..“. 
Апелът продължава: Стига душни кръчми и пропиляване на буйна младост. Тази буйна младост, запазена от алкохола - правилно канализирана в общото строителство на Републиката и селото ни - ще даде онези резултати, които даде изобщо младежта на големите стопански обекти: Хаин-Боаз /прохода на републиката/, Росстрой /Росица/, Перник-Волуяк и др. Вие ще градите новия свят - света на социализма, а негов заклет враг е пиянството и неговите „рожбички“: блудство, измама и др. Вие ще продължавате човешкия род - продължете го с трезво и здраво поколение!“. 
Листовката завършва с призива: „7 декември 1947 г. е първия ваш изпит на обществено поприще за борба с социалните злини - като така гласувайте до един с бюлетината за затваряне на кръчмите!“.
Колко успешна е борбата с алкохолизма чрез внушения, забрани, наредби, шумни прокламации, плакати и карикатури - това може да прецени всеки, който си направи труда да поразмишлява върху примерите, които всеки българин може сам да си даде от собственото си по-близко или по-далечно обкръжение.    
Законът за намаляване на кръчмите е просъществувал цели 53 години, като търпи една промяна, направена през януари 1952 година. 
Отменен е едва през април 2000 година. И остава единствено в архивите. 

Толя ЧОРБАДЖИЕВА
Нели ПИГУЛЕВА