Българският спорт има своята искра радост, толкова изненадваща, колкото и приятна.

Дойде новото чудо в борбата Едмонд Назарян, който със зрялост на ветеран прегази всички в своята категория до 55 кг в класическия стил, за да стане европейски шампион.

На 18 години и 23 дни, момчето стана първи на континента при мъжете в дебютното си първенство.

Разбира се, "има си крушката опашка". Еди е син на олимпийския, трикратен световен и шесткратен европейски шампион Армен Назарян. Е, нормално да е орисан да се бори като татко си. Въпреки че не всички в семейството са съгласни...

 

Февруари, 2004 г. - Двегодишният бъдещ шампион, воден от олимпийския такъв и негов баща - Армен, по улиците на София

Снимка: Иван Григоров

 

Шампионът признава, че майка му Инга не го гледа как се бори, защото се страхува. Но винаги го е подкрепяла, въпреки че е била против в семейството да има още един борец. Просто не е имала силата да се пребори с неизбежното.

Нещо повече. Брат му Гриша Назарян също тренира борба, той е роден през 2005-а. Сестрата Инеса (13 г.) поне е встрани от спортната зала... поне засега.

Едмонд вече надмина Армен в едно. Таткото печели първия си медал "чак" на 19 години.

Историята на Назарян Втори едва сега започва, а началото е такова, че надеждите са много големи.

 

Майката Инга с трите деца в семейството - Едмонд, Инеса и Гриша

Снимка: Facebook

 

През 2018-а легендарният борец, който сега е треньор на националния отбор на България, предрече след титлата на сина си при кадетите:

"Най-силното му качество, е че не се предава - казва тогава Армен. - Бори се до последно. Сигурен съм, че още преди да навърши 26 години ще спечели много медали за България. И още на 18 го виждам да се бори при мъжете."

Предсказанието се сбъдна. И не само Еди се бори, ами стана и шампион на Европа!

"От моя баща съм научил две ключови неща - говори скромното и интелигентно момче. - Бори се докрай и само за златото. Ние в нашето семейство друго не признаваме."

Армен обича да припомня лаф, популярен сред арменците:

"Ние арменците сме златари и друго освен злато не признаваме".

Малкият е кръстен на Едмон Дантес, герой от безсмъртния роман на Александър Дюма "Граф Монте Кристо". Момчето тренира футбол, плуване, гимнастика, карате... на 10 години обаче се захваща със спорта, който е вменен в семейната традиция. Той е палаво дете и родителите му се чудят как да бъде овладяна цялата тази прекалена енергия.

Понякога - твърде голяма! Веднъж се губи в "Дисниленд" в Щатите, когато тръгва след един от обикалящите актьори с костюм на анимационен герой. Търсят го повече от половин час из огромния парк.

 

Инга и Инеса, която засега не е тръгнала по пътя на спорта

Снимка: Иван Григоров

 

"Замислих се какво ми се ще да правя, исках да се движа, а не да повтарям едно и също и да скучая - разказва Еди. - А борбата си е добър спорт, има хватки, атракция. Реших сам да пробвам и започнах със свободна борба, както е тръгнал и моят баща. После се преместих в класическата. По-атрактивно е. В началото ходих с два автобуса до залата на Славия. Тогава бях 10-годишен."

Някъде в юношеските години Еди започва да тренира и коронната хватка на баща си - центур, харесва и раменното хвърляне. Армен забиваше противниците като пирони в тепиха в някои от незабравимите си схватки.

"Още в детската градина раменното хвърляне ни стана голям проблем - разкрива с усмивка Назарян-старши. - Защото разбрал - не разбрал, Еди го прилагаше на всички деца. Тогава учителката ми заяви, че там не е зала по борба, а да го водя на тренировки. Асфалт, паркет, а той все с раменно хвърляне..."

Говори свободно руски език, справя се с английския, учи в Училището към Руското посолство и то - здраво. В интервю преди първенството в Рим, къде на шега, къде на истина, призна - никога не е бил в нощен клуб или дискотека. Има време да го прави. Мечтата му е да учи право и тези, които познават характера му, нямат съмнение - ще го направи. 

Една от тайните на успеха на момчето е шахматът. Разкрива, че играе постоянно, за тренировка, за да взима бързи решения. А други казват за него, че не просто играе, а се справя много добре.

"Шахът тренира бързина на мисълта - казва шампионът. - А в нашия спорт именно това трябва да използваш, както и да имаш здрава психика. Е, накрая руският борец искаше много да ме победи на финала, но и аз исках страшно много да стана шампион. Обещавам си с още много медали да зарадвам България!"

Експертите на първенството в Рим са удивени как Назарян-младши опитваше да търси точки до последно, въпреки че водеше във финала с руския борец Виталий Кабалоев. Именно това е марката на Едмонд - той никога не спира да атакува.

 

Снимка: www.bul-wrestling.org

 

За дните след началото на първенството, 18-годишният суперталант вече е звезда на родния спорт. Начинът, по който стигна до титлата, бе толкова впечатляващ, че хората просто си харесаха елегантното момче. Той няма физиката и фигурата на татко си, а е пластичен и изглежда като манекен. Но е толкова бърз и остър в атаките си, че изуми далеч по-опитните и силни наглед физически съперници.

"Дойдох тук само, за да трупам опит - каза Едмонд след титлата си пред сайта на Българската федерация по борба. - В началото на първенството и треньорите ми нямаха големи очаквания. А моят баща ми казваше: Спокойно, ти си при мъжете, идваш, за да правиш борби. Затова тръгнах освободено, без напрежение - не бързах и не рискувах, но имах своя тактика. Именно това ми беше предимството пред останалите, които бяха по-големи и по-опитни от мен. Всичко ми тръгна и ми се получаваше, натрупах самочувстие. Във всяка една от срещите дадох всичко от себе си. А на финала излязох, за да стана шампион. Нищо, че ми бе дебют при мъжете. Нямам притеснения от големите имена."

Баща му го изнесе на ръце от тепиха и не крие гордостта си.

"От цял свят ми се обаждат да ме поздравят - разкрива Армен, който е и селекционер на националния тим. - Безкрайно съм щастлив, плаках от радост. И то, заради казаното от Едмонд, че обича да става шампион. Още не мога да повярвам. Та той още е дете, на 18 години, а вече е шампион при мъжете. И тук вече ме задмина - аз спечелих първия си медал на 19 години. Радвам се, че има воля, че се бори докрай, прави и моята коронна хватка "центур", която ми е донесла много победи. Включихме го в състава почти на майтап, да трупа опит. А той взе, че стана шампион.... Дори се бори с лека контузия. Но, когато разбра, че и аз на Олимпиадата в Сидни се борех с травма и взех златен медал, всичко забрави. Горд баща съм!"

 

Армен и Едмонд - баща и син шампиони

 

Олимпиада - кодова дума в семейство Назарян. Но Еди изненада и изпревари малко събитията. Той трябва да гони титлата след 4 години в Париж. За Токио 2020 му е рано по няколко причини.

Категорията му до 55 кг не е олимпийска, а до 60 кг България ще атакува златото с големия шампион и опитен боец Иво Ангелов. Двамата са приятели, Еди го нарича "бате Ивчо", а Ангелов с треперещ глас и видима емоция изкоментира по БНТ финалната схватка на малкия. В Токио ще се бори Иво, който ще мине през олимпийската квалификация този месец (има и втори шанс през април в София).

След 4 години се очаква Назарян-младши да е нашето оръжие в Париж.

"Тогава вече ще съм в по-горната категория до 60 кг - продължава Еди. - Искам да върна олимпийското злато в семейството."

Именно баща му за последно триумфира на Олимп за българската борба - в Сидни 2000.

А традициите са, за да се спазват.

 

Еди с големия приятел и съотборник Иво Ангелов, световен шампион в борбата

 

 

Гриша Назарян пусна това стори в профила си в Инстаграм малко след победния финал на брат му във вторник

 

 

Снимка: www.bul-wrestling.org