Световната банка води преговори с 30 до 40 държави относно евентуална кризисна помощ, която да им съдейства да се справят с енергийните сътресения и повишенията на цените, предизвикани от войната в Близкия изток, заяви нейният президент Аджай Банга в интервю за Ройтерс преди годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка тази седмица.
Банга отбеляза, че световната икономика се е оказала доста устойчива, отчасти благодарение на големите инвестиции в изкуствен интелект и корекциите в предлагането и търсенето на петрол, което означава, че малко страни са потърсили първоначалните 25 милиарда долара, които Световната банка е предоставила при началото на войната в края на февруари.
Въпреки това, рязкото покачване на цените на дизела и торовете, както и други фактори, включително климатичното явление „Супер Ел Ниньо“, допълнително утежняват предизвикателствата, пред които са изправени развиващите се страни, посочи Банга.
Налице е натиск и затова мисля, че може би през следващите месеци повече страни ще потърсят част от тези първи 50 до 60 милиарда долара“, каза Банга, посочвайки първоначалните 25 милиарда долара плюс още 35 милиарда долара, които страните биха могли да използват, като пренасочат ресурси от вече одобрени проекти на Световната банка.
Много развиващи се страни бяха тежко засегнати от скока в цените на енергията и високите лихвени проценти, които увеличиха разходите по заемите в момент, когато държавните им бюджети все още са изчерпани от мерките, предприети по време на пандемията от COVID-19, и от скока на инфлацията след руската инвазия в Украйна.
Според оценки на Световната банка през 2026 г. развиващите се страни ще дължат на външни кредитори около 400 милиарда долара, като само лихвените плащания ще съставляват една трета от общата сума.
Банга заяви, че повече страни са проявили интерес към преструктуриране на съществуващи проекти, отколкото към използване на възможността, предоставена от настоящата криза, за да посрещнат нуждите си от ликвидност. Ако ситуацията се влоши, Банката би могла да предостави средства в размер до 100 милиарда долара, каза той, което надвишава отпуснатите по време на пандемията 70 милиарда долара.
Миналия месец Световната банка обяви, че е привлякла рекордните 112 милиарда долара частен капитал за годината, приключила през юни, в сравнение с 69 милиарда долара година по-рано, което е над три пъти повече от общата сума за 2022 г.
Това е в допълнение към 123 милиарда долара, инвестирани от собствените ресурси на банката за същата година, като общата сума възлиза на 235 милиарда долара, каза Банга, подчертавайки важността на използването на всички налични ресурси, особено в момент, когато западните страни рязко са съкратили официалната двустранна помощ за развитие.
Банга посочи, че растежът на частния капитал е разпределен и по региони, като най-голямото увеличение се наблюдава в Латинска Америка и Карибите - 36,3 милиарда долара от общата сума за миналата година, следвани от Европа и Централна Азия с 21,3 млрд. долара, Южна Азия с 19,2 млрд. долара и Африка с 22 млрд. долара.
Десетте най-големи получатели бяха Бразилия, Индия, Турция, Румъния, Нигерия, Аржентина, Южна Африка, Бангладеш, Мексико и Чили, посочи банката.
Банга заяви, че Световната банка и Международният валутен фонд работят съвместно за справяне с високите нива на задлъжнялост, които измъчват много развиващи се страни, чрез поредица от инициативи, включително усилия за увеличаване на събираемостта на вътрешните приходи на страните.
Банката вече е организирала няколко програми за замяна на дълг срещу развитие за Ангола и Кот д’Ивоар, както и портфейлна гаранция за Аржентина, и работи по още над дузина проекти.
„Имаме 14 или 15 проекта в процес на подготовка, които ще им помогнат да заменят стари дългове с по-висока лихва с нови дългове с по-ниска лихва, подкрепени от нашите гаранции“, обясни той. Разликата след това ще бъде насочена към програми в областта на образованието, здравеопазването, водоснабдяването или опазването на природата.