Д-р Мариана Москова завършва медицина през 1986 г. в Ленинградския педиатричен медицински институт. До 1997 година работи като участъков педиатър, а по-късно като педиатър в Неонатологично и във Второ детско отделение в Русе. От 1997-а до края на 2019 г. е на работа в Добрич  - отначало като педиатър в Дом за медикосоциални грижи до 2011 година, а до края на 2019 -а като педиатър и детски ендокринолог в Детско отделение и ДКЦ 2 - Добрич. Д-р Москова има признати специалности по педиатрия и по детска ендокринология. От 2016 година консултира деца с ендокринни заболявания в ДКЦ 2 в Русе, а от януари тази година работи в кабинет на втория етаж в здравното заведение на ул.“Рига“ и приема деца за преглед след предварително записване на регистратурата или на тел.082 502 430.

- Д-р Москова, в кои случаи говорим за отклонения в растежа при децата?
- Първо трябва да кажа, че работата на детските ендокринолози е изключително интересна и емоционално наситена. Освен често срещаните заболявания диабет, затлъстяване и болести на щитовидната жлеза, ние виждаме и доста голям брой редки заболявания, чиито симптоми много често са дискретни и не винаги се възприемат като болестна проява. Такъв е случаят с отклоненията в растежа. Ръстът не е просто козметичен въпрос, свързан с външния вид, той е важен показател за здравето на децата.
Децата растат с различна скорост през различните възрастови периоди
Това най-бързо се случва по време на вътреутробното развитие и през пубертета. През първата година децата порастват с около 25 см, по време на пубертета момичетата порастват с около 20 см, а момчетата с около 23 см. Поради по-дългия период на растеж преди настъпването на пубертета и по-големия пубертетен растежен скок, окончателният ръст на момчетата е средно с 13 см по-голям от ръста на момичетата. 
- От какво се влияе темпото на растеж?
- Темпото на растеж и крайният ръст се определят от генетични фактори, но се влияят от начина на хранене, от хормонални фактори и от фактори на средата на живот. Налице са много митове, свързани с растежа на детето. Общоприето е схващането, че ако едно дете е по-ниско, с времето то ще претърпи растежен скок и ще достигне своите връстници. Това не винаги се случва и много често докато се чака, се губи ценно време за диагностициране и започване на лечение. От друга страна, нарушение в ръста има и за дете, което е изключително високо за своята възраст, особено ако детето е от мъжки пол. Родителите и околните често определят високия ръст като предимство, а не като патологичен симптом.
Никое нарушение в ръста /твърде висок или твърде нисък/ не е безопасно за децата
ако причината за него не е изяснена!
- Какви могат да бъдат тези причини?
- През последните години са установени 4511 причини за нисък и висок ръст и за други растежни нарушения. 
Честотата на изоставането в растежа е сравнително висока и се наблюдава при около 3% от децата. Фамилно нисък ръст имаме тогава, когато единият или и двамата родители са с нисък ръст. При това положение детето има нормална растежна крива, а крайният ръст е нисък като на възрастните. При конституционално изоставане в растежа и пубертета детето е ниско преди пубертета, който започва по-късно, но крайната височина като възрастен е нормална. За идиопатичния нисък ръст не се установява причина, като цяло детето е здраво, окончателният ръст е нисък. Психосоциален нанизъм се наблюдава най-често при отглеждане на деца в институции или в проблемни семейства. С нисък ръст са и деца, родени с ниско тегло.
Когато едно дете e в добро общо състояние, без тежки или хронични заболявания, ръстът най-често се приема като характерна черта за него или пък като наследство от родителите. Ние, детските ендокринолози, често се сблъскваме с рядко срещани от другите специалисти заболявания, при които е налице нарушение в растежа като първи и често основен симптом. Ето защо за нас е лесно да разпознаем съвкупността от признаци, които другите не забелязват.
Ниският ръст може да бъде признак на ендокринни заболявания
/дефицит на растежен и/или щитовидни хормони, излишък на кортизол, псевдохипопаратиреоидизъм, захарен диабет тип 1/, на други хронични заболявания /недостатъчен внос или нарушена резорбция на хранителни вещества, възпалителни заболявания на червата, чревни инфекции и паразитози, бъбречни увреждания, вродени сърдечно-съдови малформации, различни видове анемии, костно-ставни заболявания/, както и на различни генетични синдроми на Даун, на Прадер-Вили, на Търнър, на Нунан и други. При някои заболявания и синдроми признаците са очевидни, тогава говорим за „класическа“ форма на този синдром. Други деца могат да имат същия синдром, но във вид на „некласическа“ /непълна/ форма. Важно е да бъде уточнена причината, за да се проведе адекватно лечение. 
- В такива случаи какви изследвания трябва да се направят на детето?
- Най-доброто „изследване“ е да се проследи растежът на детето, като се използва построяването на растежна крива. Шест месеца е достатъчен период за по-големите деца. Ако скоростта на растеж е нормална, не са необходими допълнителни изследвания. Може да се изследва костната възраст чрез рентгенова снимка на лявата ръка. Така може да се прецени биологичната възраст на детето, а за дете над 7 години може и да се предвиди колко високо ще бъде то като възрастен.
Кръвните изследвания рядко са от полза при умерено ниски деца, които са видимо здрави
и растат с нормална растежна скорост, например деца с ръст около долната граница на нормата. Но ако детето е с ръст много под нормата или расте по-бавно от нормалното, са необходими допълнителни изследвания за търсене на описаните по-горе заболявания. През последните години все повече генетични изследвания дават възможност да се разберат тънките механизми на отклоненията в растежа.
- Какво е лечението за нисък ръст?
- Лечението зависи от причината и колкото по-рано започне, толкова по-добър е ефектът. С прилагане на растежен хормон под формата на инжекции успешно се лекува неговият дефицит, постига се нормален ръст при деца с определени генетични заболявания, а също и при деца, които са родени недоносени и не са успели спонтанно да достигнат нормален ръст. Заместителното лечение с щитовидни хормони дава възможност на децата с такъв дефицит да се развиват нормално както физически, така и психически. За причините от страна на други органи в повечето случаи има съответно лечение. 
- Високият ръст буди ли тревога у родителите?
- Високият ръст обикновено не буди тревога у родителите, но трябва да се знае, че той също
може да бъде признак на хормонално нарушение
като хиперфункция на щитовидната жлеза /излишък на щитовидни хормони/, гигантизъм /излишък на растежен хормон/, преждевременен пубертет /излишък на полови хормони/, надбъбречна хиперплазия /нарушена функция на надбъбречните жлези/, различни генетични синдроми на Марфан, Клайнфелтър, Сотос и други. И тук изследванията са подобни на тези при нисък ръст, но лечението е насочено в съвсем обратна посока - да отстрани или потисне излишните хормони. Затова колкото по-рано се постави правилна диагноза, толкова по-добри са резултатите от лечението.
- Какво ще посъветвате родителите?
- Ръстът на детето трябва да се проследява ежегодно и да се разглежда с особено внимание. В това отношение изключително важна е ролята на личните лекари, които всяка година при профилактичните прегледи оценяват теглото и ръста на децата и в случай на отклонения трябва своевременно да ги насочат за консултация и допълнителни изследвания. Антропометричните изследвания не трябва да бъдат считани за формалност. Те могат да бъдат мощен инструмент за ранно откриване на заболявания и съответно лечение. Затова апелирам към колеги и родители:
всички деца с ръст и тегло под и над нормата да се насочват за оценка на растежа от детски ендокринолог
а оттам и към други тесни специалисти.
Необходимо е и повишаване степента на информиране на обществото. Затова моите колеги от детската ендокринологична клиника в Университетска болница „Света Марина“-Варна създадоха програмата Гроуинформ, чиято цел е не само да информира, но и активно да издирва деца с отклонения в растежа. Организирани бяха безплатни прегледи в много градове и към момента много от прегледаните деца с нисък или висок ръст са с уточнена диагноза и получават съответно лечение. 
Накрая ще дам практически съвет на родителите: ако дрехите и обувките на детето не окъсяват и умаляват всяка година или пък обратното - това се случва за по-малко от 6 месеца, да направят консултация с детски ендокринолог.