Здравейте! Детето ми е във втори клас. Има проблеми в училище почти всеки ден. В час не може да запомни всичко, защото го разсейват. Госпожата казва, че не внимава в урока и все гледа някъде настрани, но мисля, че е стресиран. После вкъщи освен с домашните, трябва да наваксваме и с това, което не е разбрал в час, защото се е страхувал. Времената стават все по-лоши. От детската градина го спирах, когато се страхуваше, за да се успокои, после трудно можех да го уговоря да отиде пак, но от училище как да го спра? Още в първи клас го посрещах готов да се разреве, защото някой се е държал зле с него, а на сутринта се чувствах все едно принудена да го водя там, където ще го тормозят. Явно някои родители не обръщат достатъчно внимание на децата си, щом като в училище са агресивни и винаги този, който е по-неконфликтен, става обект на агресията им. Използват обидни думи, блъскат се в междучасията, хвърлят пособията на някой, който не смее да се защити, защото сме го възпитавали да не се държи лошо. Понякога предизвикват някой буен, който да отнесе порицанията. В класа имаме едно приятелче от детската градина, от което нашият преди се оплакваше, но сега той не му прави нищо лошо. И това дете другите често го дразнят и ако им реагира, редовно отнася забележки. Защо възпитаните трябва да страдат? Мога да ви разкажа конкретни случки и сигурно няма да ги повярвате, но детето ми не ме лъже. Смятам, че много родители не общуват достатъчно с децата си и те не се научават как да се въздържат от лоши постъпки. А аз непрекъснато разговарям с детето си, затова ми е болно, когато или е ударен, или са му хвърлили тетрадката. Баща му се връща късно от работа уморен и като му предавам какво пак е станало, се ядосва. Много строго му каза да не се оплаква, а като го ударят и той да удари. И наистина направи така, но го изкараха виновен, а всъщност той беше предизвикан. Аз му говоря да не отвръща повече, защото забележките ще са наши, но той, разбирате ли, от ден на ден само става по-изнервен и раздразнителен вкъщи. Какво да направим, за да престанат да го дразнят? Нели, 33 г.

Здравей, Нели! Вярвам, че твоите чувства и притеснения се споделят от много майки - как прекарва детето деня в училище или в детската градина, дали ще може да се упокои, ако някой го обиди, дали може да се защити, дали ще изпита болка, ако падне, и дали госпожата ще е точно до твоето дете, ако му се случи нещо и по възможност да предотврати всяка рискова ситуация. Предполагам, че
със свито сърце са прочели писмото ти
и родителите на тези импулсивни палавници, които тръшкат предмети, склонни са ударят или да кажат лоша дума или нелоша, но с непремерен тон, който също може да бъде възприет като обида.
Гледна точка по тази тема имат всички родители и учители и ако ги питаме, ще изредят един куп причини за подобен проблем и още повече варианти за разрешението му, защото ситуациите на конфликти между деца може да бъдат най-различни, домашната ситуация на всяко дете също е различна и 
няма една универсална препоръка за всеки отделен случай
От писмото разбираме, че детето ти е момче. Не става ясно дали е единствено дете в семейството, което има значение, защото се отразява и на опита на родителите, и на детето, ако чувства, че дели вниманието на родителите си с някой друг - братче или сестриче. Има деца, които, дори и вкъщи да им отдават голямо внимание, като че ли все не им достига и посвещават чувствата и поведението си на това родителите им да са непрекъснато загрижени за тях. Всички примери, които посоча тук, ги приемай, Нели, не само за да сравниш как е при твоето дете, но си го представяй едновременно как това може да важи и за семействата на съучениците на сина ти.
Друга значима причина е
закъсняващото отбиване на родителя
Подчертавам - не отбиването на детето от кърмене като бебе, а отбиването на майката от детето, за да го пусне към света, в който то да се развива свободно, като споделя доверие с други - връстници, с учители, в бъдеще със свои колеги и началници... За това ми напомниха дискретно твоите думи „трябва да наваксваме“, „имаме едно приятелче“, „забележките ще са наши“. Присъединяването на майката в усилията, които се полагат на детето, в приятелствата му, към неговите неуспехи или отличия категорично пречат то да ги преживее като свои. Така детето остава
в плен на майката
която вместо да го закриля, неотстъпчиво преповтаря себе си в детството му и усложнява преживяванията му. Така то не може да преодолее трудностите. Нали без тях би лишило майка си от значими за нея тревога и загриженост. Така, както в детската градина е рисувало и апликирало картички за подарък на мама, сега „апликира“ в паметта всички случки от училищния ден, в които някой тромав съученик е разбутал строя по физическо, друг е подхвърлил тетрадката му или го е настъпал.
От писмото не се разбира дали синът ти посещава занималня - дали оплакванията касаят само сутрешни или следобедни часове, дали се страхува и когато класът посещава библиотека, музей, театър, какви са впечатленията ти от
общуването и игрите на детето на детската площадка
разбира се, отпреди да застудее.
Много майки напоследък споделят, че там, където живеят, няма площадки и децата няма къде да се събират за игра, а вече дори и малките улици са с натоварено автомобилно движение. Дали обаче търсят разрешение на този проблем? Колко от тях се сприятеляват, за да си гостуват и децата им да играят в домашна обстановка ту в едното семейство, ту в другото или там, където условията позволяват повече възможност за игра? Детето учи общуването, като копира общуването между родителите си, но
усвояването на умения не става само с наблюдаване
С брат, сестра, с деца от други семейства, с другарчета от детската градина и съучениците то влиза в реални отношения с връстници - преживява удоволствие или трудности, разочарования, разсърдване, научава сдобряването. Умения не може да се усвоят с безброй обяснения и съветване. Препоръките на родителите са важни, но повече важно е дали водят до това детето да преодолее свои бариери и страхове или то още повече се барикадира, затвърдявайки чувството си за недоверие към другите, както изглежда, че още от детската градина детето ти е научило, че с другите може да е потърпевшо и че само вкъщи е в безопасност.
Недоверието на родителите много лесно се попива
като своя нагласа към връстници и учители, защото ако родителят изпитва такова, а детето е склонно да показва доверие, ще забележи, че разочарова майка си, нелоялно към нейните впечатления или чувства, или пък може да получи упреци, че е наивно, че другите го използват и неприятностите са последствие от предоверяването му. Струва ми се, Нели, че твоята оценка „Времената стават все по-лоши“ издава голяма степен на недоверие към хората около теб. Ако детето често чува подобни думи, постепенно съвсем
не би могло да посвети вниманието си с ум и сърце на урока
както сега според впечатленията на учителката. Но дали защото е стресирано, или за да регистрира поведението на по-подвижните и шумни съученици и да ти разкаже новостите за деня, или пък просто защото са му интересни децата, има нужда от повече близост с тях, но още няма умения да се свързва в приятелство?
Наричаш приятелче съученик, който вече не упражнява тормоз върху детето ти. Другите, които го дразнят, са агресивни. Причината, която предполагаш - че не получават достатъчно внимание от родителите си, може да е валидна за някои от децата, но не за всички. Склонни да провокират са и деца, които са ненаситни за внимание. Родителите би трябвало да развият 
гъвкавост в разпределянето на вниманието и общуването си
между тях като съпрузи и към децата. Стремежът вниманието на детето да им принадлежи или пък да отдадат цялото си внимание като принадлежащо на детето може да формира болезнена чувствителност към отношенията навън и трудности в ориентирането в отношенията с учителката, чието внимание се полага на децата от целия клас.
Много родители заявяват „Детето ми никога не ме лъже“, но дали то е в състояние да направи адекватно тълкуване на думи и отношения, на чувствата на другите? Дали не му е създадена фалшива представа, че му се полага от всички безусловно положително отношение, за което то се научава да не полага усилия? Дали му е обяснено, че има деца, които не са се научили по друг начин да подават сигнал, че искат да си поиграят с него,
как да се сближат, как да се сприятелят
и хвърлянето на предмет към някого, от когото се интересуват или събарянето му на земята за съжаление е груб начин за сближаване, защото се смущават от учтивите начини, в които още нямат опит?
От подобно знание се нуждаят всички деца, вместо да им казваме да се снишават, когато има агресивни наоколо, да ги избягват, за да не пострадат, или да удрят, когато биват ударени. Може да попитаме детето на него какви начини му хрумват за сприятеляване. Можем да му предложим да наблюдава през деня едно или две деца и после да ни разкаже не само лошите прояви, но и кои от техните действия бяха добри, дали пишат красиво, дали решават бързо нова задача по математика, дали може да им помогне, ако изтърват своя вещ, когато небрежно си прибират нещата в чантата. Така вниманието на детето се насочва не към избягването, не към въздържанието само, а към
същинското съдържание на добрите отношения
в което то постепенно да се разположи с все повече увереност в себе си и доверие към другите и с повече удовлетворение от общуването.
Нека всички възрастни да сме наясно, че конфликтите са неизбежна част от живота и ето как още от детството може да започне ограмотяването не само в писане, четене и смятане, но и как децата да се справят в конфликтите с минимум страдание от загуби и с взаимни печалби в спорове и домогвания. Това е тема, за която не може да ни стигне страницата от вестник „Утро“, но по която всички родители и учители биха могли да получат повече познания и личен опит, които да предават на децата.
А сега, Нели, нещо от мен, което ти и другите майки бихте могли да опитате, за да видите как ще се отрази на децата от класа, за което може да ви сътрудничат учителите. Отпусни се добре и се опитай да си представиш, че си майка не само на твоето дете, а си
майка на всички деца
от класа - и на приятелчето, и на тихите, и на шумните и агресивните. Забележи как се чувстваш следващия път, като вземаш детето от училище, когато гальовно или по майчински строго поглеждаш другите си деца. Постепенно те ще усетят грижа и подкрепа от многото свои майки и класът от деца, родители и учителите ще се превърне в общност, в която по-лесно ще се претопяват и изветряват нервността и раздразнението чрез силата на пълноценното общуване и удовлетворението от него в свободата, която предоставя доверието.