Един от архитектурните бисери в Русе е сградата на бившия Природонаучен музей. Нашите съвременници я помнят като Дом на новороденото. Предишните поколения са я наричали Виенската къща. За по-младите и любознателни съграждани тя е бившата администрация на Безмитна зона. 
Мнозина биха се запитали къде е тази сграда. Наистина труден въпрос. Административният й адрес е улица „Княжеска“ 5. Обвита в бръшлян врата от ковано желязо води в обрасъл с храсти двор. Вдясно (от изток) е празният терен на отдавна събореното „Исляххане“, граничещ с каменната двуетажна сграда на сегашния Куклен театър. Портата от страна на крайречния булевард, откъдето е главният вход на парцела, е заключена не се знае откога. Бетонова подпорна стена, издигната на мястото на срутилия се зид от каменни квадри, контрастира неуместно с изящната фасада, разположена върху високия терен зад стената. 
От почти едно десетилетие този 130-годишен шедьовър на архитектурното изкуство е потънал в забрава - един
достолепен стар аристократ, безмълвен свидетел на бляскаво минало
от което днес лъха меланхолия и горчиво усещане за безнадежност.
Историята на тази сграда е толкова интересна и малко позната за широката публика, колкото и съдбата на нейния собственик, Иван Стоянов /Соларя/ - един от многото заслужили и достойни граждани на Русе, богат търговец на сол, съратник и спонсор на дейците от национално-освободителното движение, активен общественик и строител на съвременна България след Освобождението, депутат в четвъртото, петото, шестото и седмото Народно събрание от 1884 до 1894 година. Баща на 16 деца, от които живи остават осем. От тях най-известен е първородният му син, проф.д-р Параскев Стоянов - основател на катедрата по хирургическа пропедевтика към Софийския университет, а също така и на морския аквариум във Варна. За Иван Стоянов, дейността му, семейството и епохата, в която е живял, може да се пише много, но не това е целта на настоящото изложение. 
От години в научни студии, исторически изследвания и журналистически материали по миналото на Русе, 
за къщата на ул.“Княжеска“ 5 се пише, че е била собственост на французина Андре Тюрийо 
- прочут предприемач, фабрикант и търговец, който продал през 1901 г. тази сграда на Иван Стоянов. Това се споменава и в публикация във вестник „Утро“, в която се разказва за правнучката Тюрийо Стефани Мутафчиева (12-13 октомври 2019 г.). В текста се посочва, че авторът на обекта на ул.“Княжеска“ е италианският архитект Нино Росети, проектирал също така пищната сграда на ъгъла между площад „Свобода“ и ул.“Александровска“ (бивша сладкарница „Тетевен“). Впрочем, никъде в официалните научни публикации за къщата на улица „Княжеска“ не става дума нито за проекта, нито за архитекта, за когото изследователите мълчат. 
В изследването си върху живота и личността на Иван Стоянов известният русенски изследовател Иван Марков цитира мемоарите на Йордан Дряновски - съвременник на Стоянов, който описва с подробности съдържанието и обзавеждането на къщата, както и материалите, от които тя е съградена. Според Дряновски, както и според наследниците на Иван Стоянов, сградата е строена с негови средства в периода от 1885 до 1890 г. и винаги е била негово (на Стоянов) притежание. Същото се потвърждава от спомените на Екатерина Каравелова, чиито кумове са били Иван Стоянов и съпругата му Габриела Стоянова с моминско име Габриела фон Валтер. Като добросъвестен изследовател Иван Марков упоменава, че в нотариалния архив на Русенския районен съд от това време липсва регистрация на сделка, от която да се потвърди, че Андре Тюрийо е продал на Иван Стоянов жилищен имот. Цитирайки отново Йордан Дряновски, Иван Марков изказва предположението, че Тюрийо може да е бил само предприемач, на когото Стоянов е възложил строежа, в който влага 350 000 златни франка, огромна за времето сума. Марков също така предполага, че проектът е дело на италиански или австрийски архитект. Според русенски специалисти вероятността авторът да е германец или австриец е по-правдоподобна. Обаче върху мраморна плоча, монтирана вляво от южния вход на къщата, пише, че сградата е паметник на културата, дело на италиански архитект. Името не е посочено, но се подразбира, че става дума за Нино Росети.
Оказва се, че това не отговаря на истината, Росети не е проектирал къщата на „Княжеска“ 5. В хода на архитектурното заснемане на обекта, с което бях ангажиран, попаднах на оригиналните чертежи на сградата. Това се случи през лятото на 2018 г. по време на паралелните проучвания, които извършвах в Държавен архив Русе. 
Не можах да повярвам на очите си
когато върху старите артистично изчертани планове открих подписа на големия австрийски архитект Фридрих Грюнангер. Маестрото е известен като автор и на други знакови сгради в Русе като Окръжното управление (сега  Исторически музей) и на т.нар.Флотска кула (сега метеорологична станция). По негови проекти са изградени Софийската синагога, православната семинария, Духовната академия, северното крило на царския дворец, къщата на Димитър Яблански (бивше Китайско посолство) и на ред други забележителни сгради в столицата. Всички те са  безценни образци от нашето културно наследство.
В горната половина на чертежите, над графичната част е написано с печатни букви „Притежателъ Иванчо Стояновъ“. Под него следва ръкописен текст „Утвърдено за да се позволи строежъ по тоя проектъ след като се определи на мястото (tracer) аксът на улицата. Русе, 1-й май 1882 г. Началникъ на V.техн.Участъкъ Инженеръ L.LЕ.“ („акс“ от фр.“axe“ означава ос на улицата - б.а.). Подписът на началника е нечетлив, за разлика от положения долу в дясно ясен подпис на Фридрих Грюнангер (F.Grunanger). 
Под него може да се прочете „Приподписалъ: Градский Инженеръ Ед.Винтеръ“. Едуард Винтер е авторът на взривения храм „Всех Святих“, на полусрутилото се застрахователно дружество „България“ (бившето МВР) в центъра на града, на сградата на Окръжното инженерство, чиято южна фасада е вградена в днешния Екомузей!
Двата безценни чертежа - оригинали отпреди 138 години, недвусмислено слагат точка на легендите
както за собствеността, така и за авторството на архитектурния проект и категорично доказват, че възложител и инвеститор на проекта и строежа е Иван Стоянов, а проектант е Фридрих Грюнангер. Ако проследим биографичните данни на двамата, ще видим, че в  определен период съдбите им са свързани с Русе. От 1879 до 1884 г. Грюнангер е градски архитект в Разград, след това е назначен за главен архитект към Дирекцията за обществено строителство в София. Тогава той проектира и строи Окръжното управление в Русе, кой знае защо наричано „Дворец на княз Александър Батенберг“. До 1884 г. Иван Стоянов все още живее в Гюргево, но имотът на ул.“Княжеска“ 5 вече е негово притежание. Там тогава се е намирала само една „малка турска къща“ по думите на Екатерина Каравелова, която тя и децата й обитават временно през 1881 г. По това време нейният съпруг Петко Каравелов и съмишленикът му Петко Р.Славейков са в принудително изгнание и живеят при Иван Стоянов в Гюргево. Това се случва след държавния преврат на 27 април, когато в Княжество България се въвежда режим на пълномощията и Търновската конституция е суспендирана.
Както виждаме в оригиналните чертежи, проектът за новата сграда (предполага се на мястото на старата турска къща) е одобрен на 1 май 1882 г., което хронологически съвпада с периода на строителство на русенското Окръжно управление. Може да се предположи, че в периода 1880-1881 г. 
37-годишният проспериращ търговец Иван Стоянов е възложил проекта на младия Фридрих Грюнангер 
(роден на 25 януари 1856 г. в Шесбург, днес Сигишуара, Румъния), като строителството започва три години след одобряването на проекта, т.е. през 1885 г. и продължава почти 5 години - до 1890.
До 1948 г. къщата се ползва за жилищни нужди.  Последен обитател е семейството на доктора по право Александър Стоянов, един от синовете на Иван Стоянов. След това сградата е отчуждена и в нея се настанява отдел „Природа“ към Историческия музей, чиято основна експозиция и администрация тогава се намира в отсрещната по ул.“Княжеска“ къща на Дина Бебис, сега хотел „Ана Палас“. През 1970 г. отдел „Природа“ е изместен на друго място и сградата на Иван Стоянов е преустроена в Дом на новороденото. От частично запазени архивни чертежи се вижда, че в този период са изпълнени стоманобетонови плочи над сутерена и над етажа. През 1989 г. е изработен проект за адаптация на къщата и от Дом на новороденото тя става Дом за делови срещи на Свободна безмитна зона Русе, по-късно именована като „Администативна сграда на СБЗ ЕАД“. През 2007-2008 г. сградата е купена на търг от „Прециз Интер холдинг“, а от 2018 г. е притежание на именита русенска фирма.
Многобройните преустройства и адаптации са свързани с частични укрепвания на сградата и подмяна на амортизирани носещи елементи с нови стоманобетонови конструкции. През 2001 г. и особено през 2007 г. авариите на водопровода по крайдунавския булевард се отразяват зле на вековния градеж. Сградата уляга частично, при което настъпват фрагментарни деформации и деклинации основно по най-представителната северна фасада. Предприетите укрепителни мерки стабилизират къщата донякъде и днес тя е в относително равновесие.  Драматични разломи по каменната фасада и в интериора на сградата са доказателства за затихнали, но не и предотвратени процеси. Задължителното довършване на укрепителните действия на терена около строежа, както и реставрирането на този шедьовър на Фридрих Грюнангер е висока чест, голяма отговорност и изключително  предизвикателство пред инвеститор, проектант и строител. Старият аристократ има спешна нужда от вливане на нова живителна тъкан, за да възвърне гордостта и великолепието на осанката си, в която са вградени времето и духът на неговите създатели. 
Авторът изказва дълбока благодарност на съдействието на началника на Държавен архив Русе Стефка Маринова и изявения краевед Хачик Лебикян.

Арх.Венцислав ИЛИЕВ